Решение № 5788 от 28.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2604/2014 г.

Решение № 5788 от 28.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2604/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 239 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане на ЕТ "ЧАР-Боряна Огнянова Илиева - Каменова", представлявано от управителя Боряна Илиева-Каменова, за отмяна на влязлото в сила решение № 14291/31.10.2013 г., постановено по адм. дело № 1185/2013 г. по описа на Върховен административен съд /ВАС/. В искането се твърди, че решението е постановено в явно противоречие с постоянната практика на Съда на Европейския съюз /СЕС/ и също така не е направено преюдициално запитване до СЕС, каквито са изискванията на чл. 267, ал. 3 от ДФЕС. Излагат се съображения, че за търговеца са били налице всички основания за признаване право на приспадане на данъчен кредит, поради което съдът неправилно е потвърдил данъчния ревизионен акт. Ответникът по искането за отмяна - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ДД"ОДОП/ гр. Велико Търново, оспорва искането и моли да бъде отхвърлено. В писмен отговор, чрез пълномощника юрисконсулт Ушилова излага подробни съображения, според които не е налице твърдяното основание за отмяна по чл. 239, т. 6 АПК. Върховният административен съд, като обсъди данните по делото и доводите изложени в искането за отмяна, приема за установено следното: С посоченото решение ВАС е оставил в сила решение № 607/30.11.2012 г., постановено по адм. д. № 221/2012 по описа на Административен съд Велико Търново /АСВТ/, с което е отхвърлена жалбата на ЕТ "ЧАР-Боряна Огнянова Илиева- Каменова" против РА № 12/11014438/23.08.2011 г. на ТД на НАП гр. В. Търново, в обжалваната и потвърдена част с решение № 33/21.01.2012 г. на ДД "ОДОП" гр. В. Търново. Със същото по ЗДДС за д. п. м. 02 - м. 10.2009 г. и м. 07, м. 09 -м. 10. 2010 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 25 729.21 лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 5152.76 лв., и по ЗДДФЛ е установен за довнасяне допълнителен данък по чл. 48, ал. 2 в размер на 12390.10 лв. и лихви в размер на 1682.43 лева. Настоящият петчленен състав на ВАС намира, че искането за отмяна на решението е неоснователно. Приложението на извънредния способ за отмяна на порочни, влезли в сила съдебни решения по чл. 237 АПК, е допустимо само когато е налице някое от изчерпателно посочените в чл. 239 АПК отменителни основания. С извънредното производство за отмяна се засяга стабилитета на влезлия в сила съдебен акт, поради което основанията за отмяна не могат да бъдат тълкувани и прилагани разширително. В конкретния случай в искането за отмяна, по което е образувано настоящото производство, се твърди, че е налице основание за отмяна по чл. 239, т. 6 АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 6 АПК, съдебното решение подлежи на отмяна, когато с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Несъмнено разпоредбата има предвид установено нарушение на конвенцията по отношение на конкретния правен субект, който претендира отмяна на влязлото в сила съдебно решение на това основание, както и относно фактическата обстановка, с която е свързан конкретния правен спор. Съдебните решения, постановени от ЕСПЧ в производство по чл. 34 от Конвенцията, образувано по индивидуална жалба от лице, което твърди, че е жертва на нарушение от страна на някоя държава - страна по конвенцията, на правата, провъзгласени в конвенцията или протоколите към нея, когато станат окончателни, се ползват със сила на присъдено нещо по отношение на страните по конкретното дело, имат установително действие по отношение на констатираното и признато нарушение на гарантирано от конвенцията право и са задължителни за изпълнение от държавата, която е страна по делото. Действието на решението не се разпростира и върху други прави субекти, които претендират, че са били жертва на нарушение при сходни обстоятелства, тъй като решението се отнася до конкретна фактическа обстановка и винаги предполага нарочно сезиране на съда с жалба от засегнатото лице, при това след изчерпване на всички вътрешноправни средства за защита и в преклузивния 6-месечен срок по чл. 35 от конвенцията, считано от датата на постановяване на окончателното решение на националната инстанция. В конкретния случай не е представено решение на ЕСПЧ, с което да е установено нарушение на ЕКПЧОС по отношение на искателя в настоящото ЕТ "ЧАР-Боряна Огнянова Илиева- Каменова", също така не се и твърди наличието на такова решение. В депозираната молба за отмяна, молителят не се позовава на точно определено решение, а бланкетно твърди, че решението, чиято отмяна се иска противоречи на практиката на СЕС. В тази връзка, настоящият състав на ВАС, не констатира наличието на основание по чл. 239, т. 6 от АПК, поради което искането за отмяна се явява неоснователна. Цитираните съдебни решения на СЕС, от страна на Боряна Илиева-Каменова не дават основание да се счита, че е налице хипотеза, при която може да се претендира отмяна на влезлия в сила съдебен акт на ВАС. Посочената съдебна практика, която е съществувала към момента на постановяване на решението на ВАС, не обосновава прилагането на чл. 239 от АПК. Всички хипотези на чл. 239 АПК предвиждат съществуването на конкретни факти и обстоятелства, относими непосредствено и само към разрешения с влязъл в сила съдебен акт спор. Решенията на СЕС не могат да бъдат отнесени към нито една от тези хипотези, защото предоставят принципно и задължително тълкуване на съществуващи правни норми, а не разрешават или установяват фактически въпроси. Спрямо конкретните производства, по които са отправени преюдициалните въпроси, законодателят е регламентирал механизъм за съобразяване на задължителното тълкуване на СЕС, а именно чрез спиране на висящността на производството до постановяване на исканите отговори. Спрямо останалите съдебни производства, по които е възможно да се прилагат нормите, предмет на тълкуване от СЕС, съдът има възможност да спре производството до постановяване на решение на СЕС, за да се съобрази с него, но само ако прецени, че отправените преюдициални въпроси имат пряко значение за правилното решение на спора, с който е сезиран. Тази преценка е на решаващия съд и не подлежи на контрол по реда на извънредните способи за отмяна на влезли в сила съдебни актове, така както по този ред не подлежи на проверка правилното приложение на материалния закон. Аналогична е хипотезата и при постановяване на тълкувателни решения от Върховния административен съд при наличие на противоречива или неправилна съдебна практика. По отношение на твърденията на молителя относно задължението на съда да отправи преюдициално запитване по СЕС, настоящият петчленен състав на ВАС счита, че същите не представляват основания за отмяна по смисъла на чл. 239 от АПК и не следва този въпрос да бъде разгледан по същество. Правилата за отправяне на преюдициални запитвания са регламентирани в глава петдесет и девета от ГПК. Съгласно чл. 628 от ГПК, когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото, българският съд прави запитване до Съда на Европейските общности. Разпоредбата на чл. 629, ал. 1 и 2 от ГПК гласи, че запитването се отправя от съда, пред който делото е висящо служебно или по искане на страната. Тази разпоредба дава възможност за преценка на решаващият състав относно отправяне на преюдициално запитване, което не е задължително. Видно от материалите по делото страната е имала възможност да поиска от съда отправяне на преюдициално запитване до СЕС, но такова не е постъпило, с което страната е пропуснала да реализира това свое право. Поради изложените съображения не е налице основание за отмяна по чл. 239, т. 6 АПК и искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено. С оглед горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,