Решение № 13045 от 31.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14083/2016 г.

Решение № 13045 от 31.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14083/2016 г., I о., докладчик съдията Фани Найденова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК, вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационнa жалбa на "Амбишън груп-клон България", клон на чуждестранен търговец, със седалище на клона в гр. С., против решение № 6835/07.11.2016 г. по адм. д. № 5715 по описа за 2016 г. на Административен съд С.-град, с което е отхвърлена жалбата срещу Акт за дерегистрация по ЗДДС № 220991600000812/28.01.2016 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП С., потвърден с решение № 613/15.04.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - С. при ЦУ на НАП. Касаторът твърди, че решението е неправилно. Поддържа доводи, че протоколите за посещение на адреса не отговарят на изискванията на чл. 50 ДОПК, поради което не се ползват с доказателствена сила. Твърди също, че, както е в настоящия случай, двукратно неоткриване в рамките на един и същ месечен период, не доказва, че от страна на приходните органи са положени достатъчни усилия за откриване на търсения субект на посочения адрес. П. се на решения на Върховния административен съд с мотиви, че ненамирането на адреса за кореспонденция следва да е с "продължителност и системност, която да препятства данъчните органи да осъществяват правомощията си". Твърди липсата на мотиви в акта за дерегистрация. В допълнение, се позовава и на съществуващ електронен адрес на дружеството, чрез който е кореспондирало с данъчните органи. Иска отмяна на решението и съответно, отмяна на акта за дерегистрация. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание дружеството-касатор е представлявано от адв. Л. Б., която поддържа касационната жалба и представя доказателства за договорено и платено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Ответникът-директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-С., чред юрк. Кръстева оспорва касационната жалба, желае решението като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила и да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, приема касационната жалба, като подадена в законния срок и от надлежна страна, за процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Актът за дерегистрация по ЗДДС е издаден на основание чл. 106, ал. 2, т. 2, б. "б", вр. чл. 176, т. 1 ЗДДС. Проверяващите са осъществили две последователни проверки на посочения от дружеството адрес за кореспонденция, обективирани в Протоколи № 2492-1/19.01.2016 г. и № 2492-2/27.01.2016 г. Видно от съдържанието на посочените протоколи, на адреса за кореспонденция не е открит представляващият дружеството или упълномощено от него лице за контакт с приходната администрация. Установено е, че на адреса се намира жилищна кооперация, като няма табела с логото на търсеното дружество и при многократно позвъняване на апартамента вляво, не е било отворено и също нямало табела с името на дружеството. При позвъняване на апартамента от дясно на етаж първи, лице, което живее там заявило, че не познава търсеното дружество. Приложени са по преписката и протоколи от 01.02.2016 г. и 09.02.2016 г. и писмо, върнато с обратна разписка с отразяване "непознат на адреса". Така представените документи са оспорени от жалбоподателя и първоинстнационния съд е открил производство за оспорване, разпределил е доказателствената тежест, във връзка с което жалбоподателя е посочил свидетел при довеждане, лицето М. Б., което твърди, че работи за дружеството по пълномощно на управителя, че посочения адрес е апартамента, в който живее с жена на съпружески начала и родено дете на 08.01.2016 г. Твърди, че в същия живее и неговата майка. Твърди, че апартамента изпълнява и функциите на офис и винаги има човек в апартамента. Правилно съдът е приел за неуспешно оспорване от страна на жалбоподателя на протоколите за посещение на адреса, които като официални документи, съставени от длъжностно лице в кръга на службата му, издадени в необходимата форма и ред, с неопровергано съдържание, се ползват с доказателствена сила. Неоткриването на дружеството на посочения от него адрес за кореспонденция е установено от проверяващите с официални документи, изготвени съобразно изискванията на чл. 50, ал. 1 от ДОПК и притежават материалната доказателствена сила за установяване на основанието по чл. 179, ал. 1 от ДОПК, в резултат на което и в унисон с предоставената му оперативна самостоятелност органът по приходите е упражнил законовото си правомощие за служебна дерегистрация на лицето. Съгласно разпоредбата на чл. 106, ал. 1 ЗДДС прекратяването на регистрация (дерегистрация) по този закон е процедура, въз основа на която след датата на дерегистрация лицето няма право да начислява данък и да приспада данъчен кредит, освен в случаите, когато този закон е предвидил друго. Регистрацията се прекратява по инициатива на регистрираното лице или на приходната администрация - чл. 106, ал. 2 от ЗДДС. Основание за дерегистрация по чл. 176, т. 1 ЗДДС е невъзможността регистрираното лице да бъде открито по реда на ДОПК на посочения от него адрес за кореспонденция и може да се приеме като последица от неизпълнение на задължението за съдействие по чл. 42, ал. 1 от ДОПК, елемент от което е осигуряването на достъп до подлежащия на контрол обект. Доказването на невъзможността регистрираното лице да бъде открито на посочения от него адрес за кореспонденция е убедително проведено с протоколите от датите на посещенията на този адрес, който е и адреса за управление. Доколкото относно реда за откриване на лицето на адреса за кореспонденция разпоредбата на чл. 176, т. 1 от ЗДДС препраща към ДОПК, то този ред е следван и спазен от приходната администрация. Съобразно изискванията на чл. 32, ал. 1 ДОПК адресът е двукратно посетен. В случая това е приложимата разпоредба. Към неизпълнение задължението за откриваемост на адреса за кореспонденция, като основание за дерегистрация, не съществува изискване за "продължителност и системност", каквото изискване не е визирано в разпоредбата на чл. 176, т. 1 ЗДДС. Такова е въведено в разпоредбата на чл. 176, т. 3 ЗДДС, което не е основанието за дерегистрация в случая, поради което двукратното ненамиране на дружеството на адреса за кореспонденция, отразено в протоколите за проверки, по отношение на които е проведена неуспешно процедура по оспорването им от страна на жалбоподателя и съдържанието на същите обосновават извод за наличие на предпоставките по чл. 176, т. 1 ЗДДС за издаване на оспорения административен акт. Настоящият съдебен състав не споделя твърдението на касатора, че след като протоколите от извършени насрещни проверки не съдържат данни - име и подпис на трети лица-съседи, които са дали съответната информация за търсеното дружество, не отговарят на изискването на чл. 50 ДОПК. Такова изискване законодателят не е въвел в чл. 50 ДОПК, а само подпис на лица, извън кръга на приходните органи, когато съответното данъчно задължено лице откаже да подпише съответния протокол. Неоснователно е и твърдението, че при регистриран електронен адрес на дружеството, контактите следва да се осъществят по този начин. Изискването по чл. 176, т. 1 ЗДДС е невъзможността регистрираното лице да бъде открито по реда на ДОПК на посочения от него адрес за кореспонденция, свързано с проверка в съответния обект - офис, където се осъществява дейността на търговското дружество. Изложените съображения налаг извод, че са налице фактическите и материално-правните предпоставки за прилагане на чл. 106, ал. 2, б. "б", вр. чл. 176, т. 1 ЗДДС и при упражняване на оперативна самостоятелност, органът постановил административния акт е действал в съответствие с целта на закона - предотвратяване неправомерно поведение на данъчни субекти, водещо до осуетяване или затруднение на данъчен контрол от страна на органите по приходите. В този смисъл са постановени съдебни актове от Върховния административен съд, решения по: адм. д. № 7926/2015 г., адм. д. № 15631/2014 г., адм. д. № 6359/2012 г., адм. д. № 7926/2015 г., адм. д. № 14299/2015 г. и др., каквато практика настоящият съдебен състав поддържа. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответната страна се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 300 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение