Решение № 4141 от 4.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7608/2023 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК. Образувано по касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Варна, чрез гл. юрк. Л. Сърбинска против решение 74/19.05.2023 г. на Административен съд Шумен, постановено по адм. дело 286/2022 г., с което е отменено решение 32-298188/05.09.2022 г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради противоречието му с материалния закон и събраните по делото доказателства. Касаторът сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че митническата стойност на процесния автомобил Мерцедес Бенц, модел GLC 250d EC, шаси WDC2533091F343697, е определена съгласно резервния метод по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, тъй като оспореното митническо решение е издадено на основание чл. 70 и чл. 71, § 1, б. д от Регламент (ЕС) 952/2013. Неправилно и в противоречие с доказателствата, приложени към писмото на Федерален департамент по финанси, Федерална служба за митническа и гранична сигурност, дирекция на митницата в Лугано, Наказателно преследване на митнически измами, клон Юг от 03.05.2022 г., съдът е приел, че от митническите органи не е обосновано приложението на чл. 140 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447 за неприемане на декларираната митническа стойност и определянето на нова. В тази връзка в касационната жалба са изложени подробни съображения, че от извършените проверки на износителя е установено, че автомобилът е продаден и фактуриран на 16.12.2021 г. на Леон Карс ЕООД на обща стойност 20 500 швейцарски франка, като износителят е уточнил, че представената на българските митнически власти фактура е неистинска, тъй като не отговаря на оригиналната фактура и подписът, поставен върху тази фактура не принадлежи на нито един служител на Е.С.Експорт Сентер ЕсА (E.C.Export Center SA). В допълнение износителят изрично е декларирал, че никога не вписва декларация за произход върху фактурите, съгласно правилата за придобиване на произход по Протокол 3 (OJ L 45/15.12.2006) към Споразумение между ЕИО и Конфедерация Швейцария, с оглед на което декларираната преференция код 300 в Е.Д. 4/17 не може да бъде приета. Касаторът твърди, че от събраните по делото доказателства безспорно е установено, че продажната цена на автомобила, предмет на внос е в размер на 20 500 CHF и представлява действително платената или уговорената за плащане цена, а фактурата, издадена и предоставена от Е.С.Експорт Сентер ЕсА (E.C.Export Center SA) на швейцарските митнически власти като доказателство за реалната продажна цена, на автомобила, дължима от Леон Карс ЕООД е послужила като основание за определянето на митническата стойност съгласно чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013. В тази връзка сочи, че съдът неправилно и в противоречие със заключението на съдебно счетоводната експертиза е приел, че представената от вносителя фактура е реално заплатена по банков път съгласно приложеното банково извлечение 127/15.12.2021 г. Вещото лице е констатирало наличието на плащане от 10 000 CHF в банковото извлечение, но изрично е посочило, че не може да се установи какво плащане е направено по процесната фактура, нито за кой автомобил се отнася плащането. Искането е за отмяна на решението. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Леон Карс ЕООД, чрез адвокат С. Желязкова оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна, по съображения, изложени в писмен отговор и в съдебно заседание на 06.02.2024 г. Претендира присъждане на разноски. Заключението на прокурора от Върховна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд Шумен е било решение 32-298188/05.09.2022 г. издадено от директора на ТД Митница Варна при Агенция Митници, с което на основание чл. 70, § 1 и 2 във връзка с чл. 71, § 1, б. д , i от Регламент (ЕС) 952/2013 е отказано приемането на декларираната митническа стойност на стока 1, поставена под режим допускане до свободно обращение с MRN 22BG002005073128R7 от 18.01.2022 г. употребяван лек автомобил, марка МЕРЦЕДЕС-БЕНЦ , модел GLC 250d ЕС и шаси WDC2533091F343697, с държава на износ Швейцария и условие на доставка FCA Швейцария в размер на 8 561.81 лева, определена е нова митническа стойност на стоката в размер на 38 934.22 лева, отказано е предоставянето на преференциално митническо третиране, произтичащо от разпоредбите на чл. 56 § 2 б. г от Регламент ( ЕС) 952/2013 във връзка със Споразумението между Европейската икономическа общност и Конфедерация Швейцария и на вносителя Леон Карс ЕООД са определени задължения за довнасяне на мито и ДДС в общ размер на 10 746.59 лева. За да отмени оспореното митническо решение, съдът е приел, че е издадено от компетентен административен орган, но в нарушение на процесуалния и материалния закон. От фактическа страна съдът е установил следното: С митническа декларация MRN 22BG002005073128R7/18.01.2022 г. Леон Карс ЕООД е декларирало при режим допускане до свободно обращение стока 1, употребяван пътнически автомобил, марка МЕРЦЕДЕС-БЕНЦ , модел GLC 250d ЕС с държава на износ Швейцария, износител E.C. Export Center SA, с митническа стойност в размер на 8 561.81 лева, определена съгласно чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, при цена на стоката от 4 300 CHF при курс 1.87484 лева/CHF, условия на доставката FCA Швейцария и разходи за международен транспорт от 500 лева. В Е.Д. 4/17 на митническата декларация е деклариран код 300 за преференция, с оглед произхода на автомобила. Към декларацията дружеството вносител е представило фактура за продажба от 16.12.2021 г. издадена от E.C. Export Center SA, талон на превозно средство, снимков материал, документи за платени държавни вземания, протокол за извършена митническа проверка от 12.01.2022 г. и експертна оценка на лицензиран оценител от 14.01.2022 г. Митническата декларация е била предмет на последващ митнически контрол, поради възникнали съмнения относно декларираната митническа стойност и към текста за произход на стоката, поставен върху фактурата за покупко продажба. В тази връзка в хода на административното производство от митническия орган са предприети действия за извършване на проверка в рамките на Споразумението между ЕИО и Конфедерация Швейцария. В отговор е получено писмо рег. 32-141387 от 03.05.2022 г. на ЦМУ при Агенция Митници, Реф. 32-73200/73-2002.257, МАА България от 02 май 2022 г. от Д. Чимино (G. Cimino) ръководител на отдел/зам.ръководител на секция Преследване на митнически измами клон Юг, Федерален департамент по финанси (DFF), Федерална служба за митническа и гранична сигурност (UDSC), Наказателно преследване на митнически измами, клон Юг, с приложени две фактури 10883025/10.12.2021 г. и от 16.12.2021 г. Според писмото при извършените проверки на износителя E.C.Export Center SA е установено, че автомобил марка МЕРЦЕДЕС-БЕНЦ , модел GLC 250d ЕС и шаси WDC2533091F343697 е продаден от същия износител и фактуриран на 16.12.2021 г. на Леон Карс ЕООД на обща стойност от 20 500 CHF, като износителят уточнява, че представената на българските власти фактура е неистинска, тъй като не отговаря на оригиналната фактура (приложена), че подписът върху документа не принадлежи на нито един служител на E.C. Export Center SA, както и че дружеството никога не вписва декларация за произход върху фактурите. На 23.05.2022 г. вносителят е уведомен по реда на чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013 за отговора на швейцарската митническа декларация и констатациите от извършената проверка на износителя, както и че предвид установената разлика в митническата стойност на стоките, за декларираната стока 1 възниква задължение за заплащане в общ размер на 10 746.59 лева, от които мито - 3 893.42 лева и ДДС 6 853.17 лева. При тези факти митническият орган е издал оспорения административен акт като е приел, че съмненията относно декларираната митническа стойност стока 1 не са отпаднали, както и че действителната, реално платена и подлежаща на плащане цена на стоката по смисъла на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 е в размер на 20 500 CHF. От заключението на съдебно счетоводната експертиза съдът е установил, че в счетоводството на Леон Комерс ЕООД е налице фактура от 16.12.2021 г. издадена от E.C. Export Center SA за продажба на Мерцедес Бенц GLC, първа регистрация 10.10.2017 г. държава на изпращане/износ Швейцария, шаси WDC2533091F343697. Всички доставки на автомобили в периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2022 г. са заведени по дебит сметка 304 Стоки / Кредит сметка 401/6 Доставчици партида Други . От приложеното банково извлечение 127/15.12.2021 г. е установено извършено плащане към E.C. Export Center SA в размер на 10 000 CHF. В мотивите на обжалваното решение съдът е посочил материалноправните предпоставки за определяне на митническата стойност на стоките по чл. 70 - 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 и процедурите, предвидени в чл. 140 и чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Приел е, че тежестта за доказване наличието на основателни съмнения за неприемането на декларираната митническа стойност на стоката по смисъла на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и приложимостта на избрания метод, е на митническите органи и в конкретния случай не е изпълнена. Според съда обстоятелствата, посочени в отговора на швейцарските митнически органи от 03.05.2022 г. и приложените към него фактури не обосновават приложението на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. В тази връзка е приел, че безспорно информацията в писмото, е удостоверена от официален чуждестранен държавен орган, извършил проверката и съгласно чл. 11 от Допълнителен протокол относно административната взаимопомощ в митническата област към Споразумение между ЕИО и Конфедерация Швейцария може да се използва от договарящите страни като информация в съдебни или административни процедури, вследствие нарушения на митническото законодателство, но в конкретния случай тази информация не е резултат от самостоятелна проверка на контролен орган, а се базира на изявлението на частно лице изпращача на стоките, без да е взето отношение относно достоверността на представените от износителя документи. Поради това, според съда, отговорът в тази част не съставлява официален документ. Представените от износителя фактури с по-висока стойност са частни документи, които не съдържат подпис на вносителя и не могат да удостоверят по безспорен начин, че посочената в тях цена е договорната или платената цена на внесената стока. Аргумент за това съдът е почерпил и от липсата на проверка в счетоводството на дружеството вносител относно цената на процесния автомобил. По отношение на използвания метод за определяне на новата митническа стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, съдът е приел, че от митническите органи не е доказано, че по-високата цена, посочена във фактурата, представена от износителя, е договорната такава - реално платената или подлежащата на плащане цена на автомобила. В случая митническите органи не разполагат с други доказателства, включително с износна митническа декларация за реално договаряне и плащане на посочената в тази фактура продажна цена (от 20 500 CHF). В тази връзка съдът е посочил, че когато не може категорично да се установи действителната договорна стойност на стоката, за митническия орган е налице основание за прилагане на методите по чл. 74 § 2, респ. § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. По тези съображения съдът е приел, че като не е спазил предвидения в регламент ред за определяне митническата стойност на внесения автомобил, митническият орган е допуснал нарушение на материалния закон и неговата цел, както и на процесуалните норми. От приложената към митническата декларация фактура от 16.12.2021 г., според съда, са установени вида и техническите характеристики на процесния автомобил, както и цената на придобиване, а от заключенията на вещото лице е установено, че сумата по тази фактура е реално заплатена по банков път. В подкрепа на този извод съдът е посочил банково извлечение 127/18.12.2021 г., с което е установено направено плащане към E.C. Export Center SA в размер на 10 000 CHF. С тези мотиви съдът е обосновал краен извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Решението е неправилно поставено. Принципно вярно съдът е посочил материалноправните предпоставки за определяне на митническа стойност при внос на стоки. Съгласно чл. 70, § 1 и 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МКС. В чл.140, § 1 от Регламент за прилагане (ЕС) 2015/2447 е предвидена възможност за митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, §1 от Регламент (ЕС) 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл.140, § 2 от Регламента за прилагане те могат да отхвърлят декларираната от вносителя цена. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от МКС, остойностяването на внасяните стоки следва да се извърши по реда на чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 чрез последователно прилагане на методите, посочени в чл.74, § 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. По силата на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 когато митническата стойност не може да са определи чрез последователното прилагане на посочените методи, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) глава 3 от дял ІІ на Регламент (ЕС) 952/2013. На основание чл. 170, ал. 1 АПК установяването на предпоставките по чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и законосъобразното прилагане на методите по чл. 70 и сл. от Регламент (ЕС) 952/2013, е в тежест на митническия орган. Неправилно и в противоречие с доказателствата по делото съдът е приел, че в конкретния случай митническият орган не е обосновал основателни съмнения в декларираната договорна стойност на процесната стока по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и не е установил основанията за промяната й по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013. Основателни са оплакванията в касационната жалба, че съмненията в декларираната договорна стойност и промяната на нейния размер са основани на доказателствата, събрани в административното производство по реда на Споразумението за свободна търговия между Европейските общности и Конфедерация Швейцария и Допълнителен протокол към него относно административна взаимопомощ в митническата област от 9 юни 1997 г. При извършената му проверка от швейцарските митнически власти износителят E.C.Export Center SA фактура от 16.12.2021 г. с различно съдържание и с продажна цена на автомобила в размер на 20 500 CHF, по която купувач е Леон Карс ЕООД. Във фактурата липсва декларация за произхода на стоката. Освен това износителят е представил и фактура 10883025/10.12.2021 г., с която е придобил автомобила от Winteler SA (оторизирана продажба и сервиз на лекотоварни превозни средства МЕРЦЕДЕС-БЕНЦ) за цена в общ размер на 20 000 CHF, която кореспондира с продажната цена от 20 500 CHF. Въз основа на така събраните доказателства, законосъобразно митническият орган е приел, че съмненията му относно декларираната митническа стойност не са отпаднали и че подлежащата на плащане цена на автомобила е тази, посочена във фактурата от 16.12.2021 г. издадена на Леон Карс ЕООД, която е представена пред швейцарските власти от износителя. Тази фактура е подкрепена и с доказателство за цената на придобиване на автомобила. Основателно е оплакването в касационната жалба, че изводите на съда за доказано плащане по фактурата по банков път, са в противоречие със заключението на съдебно счетоводната експертиза и представеното банково извлечение 127/15.12.2021 г. От банковото извлечение вещото лице е установило плащане към E.C.Export Center SA в размер на 10 000 CHF на 15.12.2021 г. по фактура от 14.12.2021 г., но изрично е посочило, че няма съответствие между платената цена за стоката и декларираната стойност в митническата декларация. Освен това експертът изрично е посочил, че фактурата от 16.12.2021 г. не е отразена в счетоводството на Леон Карс ЕООД, по регистъра на сметка 401/6 Други , както и че начинът на водене на счетоводството на дружеството не дава възможност за проследяване на конкретната доставка от E.C.Export Center SA и плащането по нея. При тези факти незаконосъобразно съдът е приел, че не са изпълнени условията по чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение и чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. за промяна в декларираната договорна стойност на стоката. В обжалваното съдебно решение липсват мотиви относно неприемането на декларираната от вносителя преференция по чл. 56 § 2 б. г от Регламент ( ЕС) 952/2013 във връзка със Споразумението между Европейската икономическа общност и Конфедерация Швейцария, макар и митническото решение да е отменено изцяло. Представената от износителя фактура не съдържа декларация за преференциален произход на стоката. По делото не са ангажирани други доказателства във връзка с декларираната преференция от страна на вносителя, чиято е доказателствената тежест, поради което определеното в оспорения акт мито е дължимо. С оглед на изложеното обжалваното съдебно решение, следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго за отхвърляне на жалбата срещу оспорения административен акт. В този смисъл е и решение 2597/06.03.2024 г. на Върховния административен съд по адм. дело 7315/2023 г. по идентичен спор между същите страни. При този изход на спора, следва да се отмени решението и в частта на присъдените разноски. Искането на касатора за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции е основателно. На основание чл. 143, ал. 3 АПК във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ на Агенция Митници следва да се присъдят разноски в размер на 360 лева за всяка съдебна инстанция или общо 720 лева. От касатора не се претендира присъждане на направените разходи в касационното производство за държавна такса, поради което тези разходи не следва да се включват в размера на разноските. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,