Решение № 8369 от 20.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8029/2017 г.

Решение № 8369 от 20.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8029/2017 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Н. В. Е. срещу решение № 903 от 25.05.2017 г. по адм. д. № 319/2017 г. по описа на Административен съд В., с което е отхвърлен предявеният от нея иск за обезщетение за имуществени вреди в размер от 1/10 част от общия размер 12100 лв. и неимуществени вреди в размер от 25600 лв., причинени от бездействие на органи при О. В. по отстраняване на очевидна фактическа грешка по подадено възражение вх. № 30/12.02.2010 г. в проект за общ устройствен план на гр. В. и от бездействието на главния архитект на О. В. по подписване на проект на заповед за разрешаване на изменение на ПУП-ПЗР по заявление вх. № Г-УТ-07/14.11.2011 г. Касаторът твърди, че решението е незаконосъобразно и необосновано, тъй като не е съобразено с влязлото в сила решение по адм. дело № 1640/2013 г. на Административен съд В., както и със събраните по делото доказателства. Поддържа, че всички елементи на фактическия състав по чл. 1 ЗОДОВ са доказани и установени. Моли за отмяна на обжалваното решение и уважаване на исковете. Претендира разноски. Постъпила е и частна жалба от Н. Е. срещу определение № 1743 от 26.06.2017 г. по адм. дело № 319/2017 г. на Административен съд В. относно присъденото на ответника юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - О. В. чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и частната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - Трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. Настоящото производството е второ по реда касационно, след като с Решение № 1282 от 31.01.2017 г. по адм. д. № 6726/2015 г., III отд. на Върховния административен съд е обезсилено Решение № 803 от 6.04.2015 г., постановено по адм. д. № 4241 по описа за 2013 г. на Административен съд - В., в частта, с която са отхвърлени предявените от Н. В. Е. искове срещу О. В. за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди за периода след 9.12.2013 г. и е прекратено делото в така обезсилената част, както и е обезсилено Решение № 803 от 6.04.2015 г., постановено по адм. д. № 4241 по описа за 2013 г. на Административен съд - В. в останалата част и в нея е върнато делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - В.. В изпълнение на указанията на касационния състав, първоинстанционният съд е дал подробни указания на ищцата с Определение № 328/8.02.2017 г. В депозираната молба вх. № 2673/20.02.2017 г. се конкретизират две бездействия, допуснати от органи при ответника както следва: бездействие за разрешаване на изменение на ПУП-ПРЗ по заявление вх. № Г-УТ-07/95/14.11.2011 г. и бездействие по поправка на грешка в ОУП по подадено възражение вх. № 30/12.12.2010 г. Според ищцата, е налице съвкупност от тези две бездействия на администрацията на О. В. с начални периоди 12.12.2010 г. за поправка на ОУП и 22.05.2012 г. - за издаване на заповед за разрешаване на изменение на ПУП-ПРЗ. В петитума се сочи един начален момент на исковите претенции - 22.05.2012 г. Имуществените вреди се претендират от лишаването от възможност за ищцата да реализира инвестиционните си намерения за осъществяване на строителство на мотел и търговски обект в имота. Неимуществените вреди се твърди да представляват причинени морални болки и страдания, изразяващи се в претърпяно чувство на унижение, безизходност и рухване на житейските планове в краткосрочен и средносрочен план за реализация на инвестиционните намерения. От фактическа страна е безспорно установено въз основа на събраните доказателства, че ищцата е собственица на част от имот, бивша земеделска земя, с променено предназначение за изграждане на "Мотел и търговски обект", в землище Г., гр. В., въз основа на покупко-продажба и делба. С. З. № 213/22.03.2013 г., главният архитект на О. В. е отказал изработване на подробен устройствен план-план за застрояване и регулация/ ПУП- ПРЗ/ за ПИ с идентификатор 10135.5012.3024 по плана на местност "Манол чешме", землище "Г.", район А., О. В., тъй като имотът попада в зона "Горски парк", съгласно ОУП на гр. В.. Заповед № 213/22.03.2013 г. е отменена с влязло в сила решение, постановено по адм. д. № 1640 по описа на Административен съд- В. за 2013 г., а преписката е върната на главния архитект на О. В. за решаване на въпроса по същество при спазване на дадените в мотивите задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. С решение по протокол № 34/03-04.09.2013 г. на ЕСУТ при община В. е изискано представяне на мотивирано искане по чл. 134, ал. 3 ЗУТ от заявителя за произнасяне от органа по чл. 135, ал. 3 ЗУТ. Мотивираното искане, представено към преписката, е без дата на приемане в община В.. Първоинстанционният съд е изслушал експертни заключения във връзка с размера на евентуалното обезщетение. Изслушани са и свидетели във връзка с намеренията на ищцата да осъществи строежа и нейните психически преживявания. При тези фактически установявания, съдът е счел исковете за основателни, поради липса на всеки един от елементите на фактическия състав на чл. 1 ЗОДОВ. Приел е, че липсват незаконосъобразни действия и бездействия на органи и длъжностни лица на ответника, както и че вредите и причинната има връзка с твърдяните действия и бездействия не са доказани. Решението е правилно. Не са налице сочените в жалбата касационни основания - необоснованост и нарушение на материалния закон. Мотивите на влязлото в сила решение № 1772 от 3.07.2013 г., постановено по адм. д. № 1640 по описа на Административен съд- В. за 2013 г. не се ползват със сила на пресъдено нещо. Силата на пресъдено нещо е формирана по отношение на това, че е налице незаконосъобразен мълчалив отказ на главния архитект на община В. да се произнесе по заявление вх. № Г-УТ-07/14.11.2011 г. Това имплицитно включва извода, че главният архитект е бил компетентен да се произнесе по заявлението, а и видно от мотивите на решението е, че е налице делегиране на правомощия от кмета на главния архитект. Поради това именно преписката е била върната именно на главния архитект на община В. за произнасяне по заявлението. Първоинстанционният съд правилно е съобразил резултата от оспорването по това дело, но не е длъжен да възприеме мотивите на решението, които не са задължителни и обвързващи за съдилищата, особено по повод инцидентния съдебен контрол, осъществен върху ОУП, който е недопустим. Мотивите на решението, в частта относно тълкуване и прилагане на закона, са задължителни за административния орган, на когото се връща преписката. С общите устройствени планове /чл. 103, ал. 2 ЗУТ/ се определят преобладаващото предназначение и начинът на устройство на отделните структурни части на териториите, обхванати от плана и са основа на цялостното устройство на териториите, предмет на същия. С общия устройствен план се дават само общите рамки и насоки за изграждане и развитие на съответните територии, като тези планове нямат пряко приложение върху отделните поземлени имоти, както и за разрешаване на строителството в тях. Процедурата по изработването на общ устройствен план е регламентирана в чл. 127 ЗУТ и предвижда обществено обсъждане на проекта преди внасянето му в експертния съвет по устройство на територията, а окончателният общ устройствен план се одобрява с решение на общинския съвет, обнародва се в "Д. вестник" и не подлежи на обжалване- чл. 127, ал. 6 ЗУТ. На обжалване подлежат подробните устройствени планове, които пряко засягат поземлените имоти. Подробният устройствен план не може да противоречи на общия устройствен план, но когато са налице основания за изменение на подробния устройствен план и те налагат изменения и на общия устройствен план, се променя и последния- чл. 134, ал. 3 ЗУТ. Съгласно чл. 103, ал. 4 ЗУТ всеки устройствен план се съобразява с предвижданията на устройствените схеми и планове от по-горна степен и представлява по отношение на тях по-пълна, по-подробна и конкретна разработка. Общият устройствен план определя общата структура на територията, предмет на плана, и преобладаващото предназначение на съставните и структурните части - местоположението и границите на териториите за населени места и селищни образувания; земеделските територии; горските територии; териториите за природозащита; териториите за културно-историческа защита; нарушените територии за възстановяване и териториите със специално, с друго или със смесено предназначение; общият режим на устройство на всяка от териториите по т. 1 на чл. 106 ЗУТ със съответните правила и нормативи, чиято конкретизация се постига с подробните устройствени планове и устройствените схеми към тях, както и с работните проекти. Тъй като нормата на чл. 103, ал. 4 ЗУТ е императивна, тя е задължителна за всички участници в процеса на проектиране и одобряване на подробни устройствени планове. Съгласно чл. 104, ал. 1 ЗУТ, предвижданията на общите устройствени планове са задължителни при изготвянето на подробните устройствени планове. При изменение на ПЗ следва задължително да бъдат спазени зоните и показателите, предвидени в действащия ОУП, което в случая с внесения проект за изменение на ПУП не е направено. Със заявление вх. № Г-УТ-07/14.11.2011 г. не е поискано изменение на ОУП, а само на ПУП, като поисканото изменение е в противоречие с предвижданията на ОУП. Освен това, изискване на Правилата и нормативите за прилагане на ОУП на В. за зона "Гр" е да се разработи специализиран подробен устройствен план за цялата територия на съответната устройствена зона, с който да се определят местоположението на имотите за застрояване и функциите, съвместими с отдиха, туризма и атракциите, обектите по чл. 153, ал. 1 от ЗГ и горските алеи/пътища, какъвто ПУП към момента няма данни да е одобрен. Съгласно чл. 134, ал. 3 ЗУТ когато изменението на подробния устройствен план налага и изменение на действащ общ устройствен план, първо се изменя общият устройствен план. Органът по чл. 124 ЗУТ, който разрешава изработването на проекта за изменение на общия устройствен план, може да допусне двата плана да се изменят едновременно при условията и по реда за съответния план, предвидени в закона, като изменението на подробния устройствен план се одобрява след одобряване изменението на общия устройствен план. Разпоредбата на чл. 103, ал. 4 ЗУТ, както бе посочено по-горе визира, че всеки устройствен план се съобразява с предвижданията на устройствените планове от по-горна степен, какъвто несъмнено се явява ОУП спрямо ПУП. Промяната на показателите, застрояването, установени в ОУП, може да стане по реда на чл. 134, ал. 3 ЗУТ - първо, чрез изменение на ОУП и след това изменение на ПУП, или едновременно на двата устройствени плана, но не и чрез изменение на ПУП, без да бъде изменен преди това ОУП. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че по възражение вх. № 30/12.02.2010 г. по проекта за общ устройствен план на гр. В. не е формирано незаконосъобразно бездействие, нито мълчалив отказ. Входящият номер на възражението е поставен от "ТПО В. ЦППБО" ЕООД, като по делото липсват доказателства то да е достигнало до кмета на общината. За посоченото дружество не възниква задължение за препращане на преписката до компетентния орган, респективно сезирането на това дружество не представлява отправяне на искане до компетентен орган и не слага началото на административно производство. Освен това ОУП на О. В. и град В. е одобрен от Министъра на РРБ със Заповед № РД-02-14-2200/03.09.2012 г., която е окончателна. От представените доказателства не се установява възражението от 12.02.2010 г. да е достигнало до последния. Формирането на мълчалив отказ, и то незаконосъобразен, по заявление вх. № Г-УТ-07/14.11.2011 г. е установено с влязло в сила решение, но с него въпросът не е разрешен по същество, а преписката е върната на административния орган. Поради това отмяната на мълчаливия отказ сама по себе си не поражда право на обезщетяване. При връщане на преписката на административния орган, той е процедирал съгласно дадените от съда указания за започване на производството по чл. 134, ал. 3 ЗУТ за едновременно изменение на ОУП и ПУП-ПЗР в частта за процесния имот. За целта ЕСУТ към община В. е изискал от Н. Е. да представи мотивирано искане по чл. 134, ал. 3 ЗУТ за произнасяне от органа по чл. 135, ал. 3 ЗУТ, който е и органът по чл. 124 ЗУТ, а именно - министъра на регионалното развитие и благоустройството. Представеното по делото мотивирано искане до община В., Общински съвет В. и до МРРБ е датирано от ищцата като подадено на 14.10.2013 г., но липсват доказателства дали и кога е достигнало до адресатите. Освен това същото не е придружено от графичен материал и към него липсва скица с предлагането изменение на ОУП. Поради това то не представлява редовно сезиране на компетентния орган с конкретно искане за изменение на ОУП и ПУП. Правилни са съображенията на първоинстанционния съд, че липсата на произнасяне на компетентен орган, когато непосредствено засяга права, свободи или законни интереси, винаги формира мълчалив отказ, а последният подлежи на самостоятелно обжалване, тъй като законът го приравнява на индивидуален административен акт. След отмяната на Заповед № 213/22.03.2013 г. на главния архитект на О. В. и връщане на преписката за ново произнасяне, започва да тече нов срок по чл. 135, ал. 3 ЗУТ. Дори да се допусне, че ищцата е представила мотивирано искане до компетентния орган и това искане е достигнало до него, то мълчалив отказ по смисъла на чл. 58 АПК би бил формиран още през 2013 г. и той не е обжалван. Наличните по делото доказателства обаче не доказват дори обстоятелството, че срокът за произнасяне на органа по чл. 124 ЗУТ е започнал да тече. Съгласно чл. 25 АПК датата на започване на производството е датата на постъпване на искането в компетентния административен орган. Към преписката липсват каквито и да е данни за входиране на искането в МРРБ; липсват и доказателства за конкретната дата, на която е постъпило искането до кмета на община В. за едновременно изменение на ОУП и ПУП. Обосновано, въз основа на установената фактическа обстановка, съдът приема, че не са доказани нито настъпилите вреди, нито е налице причинна връзка между твърдяните бездействия и претендираните вреди. Инвестиционното строителство е дълъг процес, който започва с подготвителни дейности, минава през административна процедура с разрешителна санкция на административен орган и продължава със същински строително монтажни работи. Подготвителните дейности са например набавяне на парични средства, сключване на договор със строител, изготвяне на различни инвестиционни проекти въз основа на точно задание от инвеститора при ясни технически параметри, извършване на съгласувателни дейности, набавяне на необходимите строителни материали, машини и съоръжения, които ще бъдат монтирани на обекта и други подобни. Ищцата не е представила никакви писмени доказателства, доказващи намерението и за започване на строеж, нито предварителен или окончателен договор с инвеститор или строителна фирма. Показанията на разпитаните свидетели касаят мечтата на ищцата за реализиране на строителство в най-общи и неясни параметри. Поради това правилно е прието, че се касае за хипотетични намерения за строителство, във връзка с които не са предприети действия, които формират разходи. Получаването на наемна цена от обекти, които не само не са отдадени под наем, но и реализацията им не е започнала, нито е сигурно, че ще започне и ще завърши, не може да се счете за пропусната полза, която е в пряка причинна връзка с твърдяното от ищцата незаконосъобразно поведение на администрацията. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, действие или бездействие по административна дейност, отменени по съответен ред, вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на разгледаните по-горе елементи от фактическия състав, не може да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. Поради това решението в разглежданата част е правилно и следва да бъде оставено в сила. Решението в частта за разноските е неправилно и следва да бъде частично отменено. С обжалваното решение съдът е присъдил на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 2668, 60 лв, като изрично е посочил, че то представлява такова за разглеждане на адм. дело 6726/2015 г. на ВАС и за разглеждане на делото пред Административен съд гр. В.. Н. Е. е депозирала изрична молба за изменение на решението в частта за разноските. Вместо да измени решението си в частта за разноските, съдът с определение № 1743 от 26.06.2017 г. по адм. дело 319 от 2017 г. е формирал нов осъдителен диспозитив за присъждане на още 600 лв на ответника, като така е увеличил присъденото юрисконсултско възнаграждение. Дължимото юрисконсултско възнаграждение, което е трябвало да бъде присъдено от първата инстанция, съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да се определи в общ размер на 200 лв за разглеждането на адм. дело 6726/2015 г. на ВАС и за разглеждане на делото пред Административен съд гр. В., като се има предвид и обстоятелството, че представител на община В. не се е явил в съдебното заседание пред ВАС. П. тази причина решението следва да бъдат съответно отменено относно дължимото юрисконсултско възнаграждение. Определение № 1743 от 26.06.2017 г. по адм. дело 319 от 2017 г. е изцяло неправилно като краен резултат и следва да бъде отменено. Искането за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските се съобразява от настоящата инстанция при частичната отмяна на решението в тази част. За настоящата инстанция на ответника по касация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв, на основание чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд