Решение № 551 от 16.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 388/2008 г.

Решение № 551 от 16.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 388/2008 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Теодора Нинова Производство по § 2 ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.).

Обжалвано е въззивното решение на Габровския окръжен съд, постановено под № 256 на 7.11.2007 г. по в. гр. дело № 331/2007 г., с което е оставено в сила решение № 142 от 27.12.2005 г. по гр. дело № 126/2005 г. на Т. районен съд за приемане за установено по отношение на Д. Е. Т. от гр. П. в качеството му на наследник на М. П. К., М. М. П. и Е. Т. Б., че нива с площ от 2.505 дка в м. "Б." в землище Р. при съществуващи и възстановими стари реални граници:

• имот № 5 - на наследници на Д. Б. С.,

• полски път,

• мера (имот по чл. 19 от ЗСПЗЗ).

представляващ имот № 10 от масив 102 в землище "Р." на скица № 2, приложена към заключението на вещото лице Н. е била собственост на Ц. К. П. преди образуване на ТКЗС, включително и частта от него с площ 2.470 дка, посочена с оранжев цвят на скица № 2 на вещото лице Н. от имот № 6 от масив 102 по картата на землище "Р.", възстановен с решение № 7 от 12.12.1997 г. по преписка вх. № 1* от 10.02.1992 г. на ОСЗГ Т. на М. П. К., М. М. П. и Е. Т. Б. в съществуващи (възстановими) стари реални граници:

• имот № 2 от масив 102 - пасище по чл. 19 от ЗСПЗЗ,

• имот № 5 от масив 102 - ливада на наследниците на Д. Б. С.,

• имот № 7 от масив 102 - ливада на наследниците на Д. Б. С.,

• имот № 8 от масив 102 - ливада на земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ,

• имот № 12 от масив 120 - дървопроизв. площи на МЗГ,

• имот № 2 от масив 103 - пасище на земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ,

а към настоящия момент имотът е собственост на К. Ц. П., ЕГН ********** от гр. П., ул. "П." № .. в качеството му на наследник на Ц. К. П. на основание чл. 97 от ГПК във връзка с чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ.

Скица № 2 към заключението на вещото лице Н. да се счита неразделна част от решението.

Недоволен от въззивното решение е касаторът Д. Е. Т., представляван от адвокат З. от АК - Г., който го обжалва в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) като счита, че е незаконосъобразно, при което са нарушени съдопроизводствени правила поради недопускане оглед на процесния имот за изясняване на обстоятелствата по делото. Претендира за направените по делото разноски. Допълнително съображения излага в писмена защита.

От ответника по касация К. Ц. П. е постъпило възражение (има характер на отговор) по чл. 218г ГПК със становище за неоснователност на жалбата. Претендира за направените разноски пред първоинстанционния и въззивния съд, което е извън компетенциите на настоящата инстанция. Допълнително съображения излага в писмена защита.

Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените оплаквания и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:

За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че касаторът не е установил пред двете инстанции на какво основание след като е заявил за възстановяване 4 дка в м. "Б." са му възстановени 11.591 дка. Взето е предвид писмо № Р* от 25.11.2005 г. на О. дирекция "З.", гр. Г., според което при извършена проверка на място е констатирано, че е нарушен чл. 18ж, ал. 4 ППЗСПЗЗ при възстановяване собствеността на имот № 1* по КВС с площ 11.590 дка на землище Р., м. "Б." по преписка вх. № 1545А/10.02.1992 г. тъй като е надхвърлена допустимата площ.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима.

Разгледана по същество се явява неоснователна.

Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно като при постановяването му е спазен материалния закон, не са допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила, съответства на действителното правно положение по спора и е обосновано. Съобразено е, че искът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е установителен, по който ищецът е доказал, че към момента на внасяне на процесната земя в ТКЗС праводателят му е бил неин собственик. Взето е предвид, че при спор за материално право на посоченото основание предмет на делото е имотът, посочен в исковата молба и следва да се установи при условията на пълно и главно доказване чия собственост е бил към момента на обобществяването му, при пълен идентитет.

Съгласно чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.) въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства относно релевантните за спора факти като е направил свои преки, непосредствени изводи относно доказателствената им стойност, използвайки законосъобразните процесуални действия по разглеждане на делото, извършени от първата инстанция. Показанията на разпитаните свидетели са кредитирани при отчитане изискването на чл. 136 ГПК (отм.).

Спазени са задължителните указания съгласно чл. 218з ГПК (отм.) по тълкуване и прилагане на закона, дадени с решение № 780 от 10.09.2007 г. по гр. дело № 1263/2006 г. по описа на IV-А гражданско отделение на Върховния касационен съд.

Понеже не е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) касационната жалба следва да се остави без уважение, а решението на въззивния съд - потвърди.

По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр. 2, хип. 1 ГПК (отм.) Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение