Решение № 5278 от 18.5.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие против решение 5503 от 27.09.2022 г. по адм. дело 5169/2022 г. на Административен съд София град, с което е отменена заповед 374/ 20.05.2022 г. на същия административен орган за прекратяване на служебното правоотношение на А. Кацарчев на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен в противоречие с материалния закон и не се обосновава от събраните доказателства, тъй като са изпълнени всички условия за прекратяване на служебното правоотношение на посоченото в заповедта основание. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата против заповедта за прекратяване на служебното правоотношение да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за производството пред двете инстанции и прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът А. Кацарчев оспорва касационната жалба. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят разноските по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд Софияград, предмет на касационно обжалване, е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспорената заповед 374 от 20.05.2022 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие е издадена от компетентен орган и в предвидената в чл.108, ал.1 от ЗДСл писмена форма, като съдържа изброените в текста реквизити. При правилно тълкуване и прилагане на закона и в съответствие с представените доказателства административният съд стига до извода, че независимо от горните констатации, заповедта на административния орган следва да бъде отменена, тъй като служебното правоотношение на служителя е прекратено при отсъствие на предпоставките на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Цитираният текст предоставя право на органа по назначаваното да прекрати без предизвестие служебното правоотношение, когато е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява задълженията си извън случаите на чл. 103, ал.1, т. 3 от закона, визиращ хипотези на трайна нетрудоспособност. В случая правилно е прието, че изброените условия не са изпълнени. Със заповед 372/19.05.2022 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие жалбоподателят в първоинстанционното производство и ответник по касационната жалба А. Кацарчев е възстановен на длъжността директор на дирекция Финансова в държавен фонд Земеделие, след отмяна на заповед за прекратяване на служебното правоотношение от същата позиция с влязло в сила съдебно решение. На тази длъжност служителят е назначен за първоначално през 2015 г. и според длъжностната характеристика от 18.04.2016 г., представена пред касационната инстанция, дигитални умения за заемане на посочената позиция не са необходими. Изискване за дигитална компетентност за длъжността директор на дирекция Финансова се въвежда с подписаната от Кацарчев длъжностна характеристика от 20.02.2020 г. Дигитална компетентност се изисква и съгласно утвърдената нова длъжностна характеристика от 20.05.2022 г. С оспорената заповед, считано от 20.05.2022 г., служебното правоотношение на служителя е прекратено на основание чл. 107, ал.1 т. 5 от ЗДСл - обективна невъзможност да изпълнява задълженията си. При тези факти и при правилно тълкуване и прилагане на закона административният съд приема, че не са налице предпоставки за издаване на заповедта на посоченото в нея правно основание. Разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл, на която органът по назначаването се позовава, изисква промяна в обстоятелствата, която възниква въпреки и независимо от волята на всяка от страните по правоотношението и която води до невъзможност за изпълнение на задълженията на конкретната длъжност. В случая не може да се приеме, че промяната на условията за заемане на длъжността, е обстоятелството извън волята на органа по назначаването. Въведеното допълнително изискване в длъжностната характеристика е настъпило по преценка и по разпореждане на органа по назначаването, поради което не представлява обективен фактор, водещ до невъзможност служителят да изпълнява задълженията си. В случая заповедта е издадена и в несъответствие с целта на закона, тъй като правомощията на органа за прекратяване на служебното правоотношение са упражнени субективно и недобросъвестно. Административният акт е издаден веднага след формалното възстановяване на служителя на длъжността, при игнориране на влезлите в сила съдебни решения, с които са отменени предходни заповеди за прекратяване на служебното правоотношение със същия служител. Възражението на касатора, свързано с чл. 15 от Наредба за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА), е неоснователно. Въведената с приложение 1а към цитирания текст рамка на дигитална компетентност, има отношение единствено към процедурата по оценяване на изпълнението на длъжността от служителите в държавната администрация и следователно подлежи на преценка и анализ в контекста на тази процедура, редът и правилата за която са установени в посочената наредба. Уменията и способностите на служителя в сферата на дигитална компетентност" следва да бъдат преценявани в рамките на нормативно регламентираното оценяване (атестиране) на държавния служител и в контекста на конкретните функции, които последният изпълнява. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд София - град е постановен в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Не са налице посочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред касационната инстанция Държавен фонд Земеделие, следва да заплати на ответника по касационната жалба А. Кацарчев сумата 850.00 лв. разноски по делото, представляващи възнаграждение за адвокат. Възражението на процесуалния представител на касатора за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение е неоснователно. Разноските на ответника Кацарчев следва да бъдат присъдени в пълен размер с оглед фактическата и правна сложност на спора и обстоятелството, че са под минималния размер на адвокатските възнаграждения за дела с такъв характер съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1-во Върховният административен съд, второ отделение,