Решение № 7860 от 19.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 582/2020 г.

Решение № 7860 от 19.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 582/2020 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване/КС0/. С Решение № 6766/12.11.2019 г., постановено по административно дело № 10511/2019 г., Административен съд София– град е отхвърлил жалбата на Е. Луканов от [населено място] срещу Решение № 2153-21-255/19.08.2019 г. на директора на ТП на НОИ – София-град и потвърденото с него Разпореждане №[ЕГН]/47/25.06.2019 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване, с което е постановен отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от Е. Луканов, чрез адв. Ю. Йончовска. По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, касаторът моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание процесуалният представител на касатора поддържа жалбата, като прилага подробни писмени бележки и претендира разноски по делото. Ответникът по касация, при редовно призоваване, не изпраща процесуален представител, но в писмен отговор оспорва жалбата, развива аргументи в подкрепа правилността на първоинстанционното съдебно решение и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на атакувания с нея съдебен акт. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С обжалвания съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Е. Луканов, оставяйки в сила Решение № 2153-21-255/19.08.2019 г. на директора на ТП на НОИ – София-град и потвърденото с него Разпореждане №[ЕГН]/47/25.06.2019 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване, с което е постановен отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя. Определящ за решението на съда е изводът, който е направил и пенсионният орган, че времето, включващо се в периода на обучение на Луканов в Средно милиционерско училище "Ф. Е. Дзерджински"- гр. Пазарджик от постъпването му там до навършването на пълнолетие, а именно: от 15.09.1980 г. до 13.04.1983 г., не следва да се зачита за осигурителен стаж. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд е намерил за безспорно по делото обстоятелството, че със Заявление № 2113-21-3763/20.05.2019 г., Е. Луканов е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст/ОСВ/, като е представил всички необходими документи. Въз основа на представените документи и справка в Регистъра на осигурените лица, длъжностното лице е зачело на жалбоподателя осигурителен стаж в размер на 13 г., 1 м. и 17 дни трета категория и 16 г., 10 м. и 15 дни първа категория труд, като общият осигурителен стаж, превърнат към трета категория е 41 г., 3 м. и 2 дни. Към датата на подаденото заявление Луканов е имал навършена възраст 54 г., 1 м. и 7 дни и сбор от осигурителния стаж и възрастта 95 г., 4 м. и 9 дни. С Разпореждане № [ЕГН]/47/25.06.2019 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване е отказано отпускането на исканата пенсия с мотив, че лицето не отговаря на законовите предпоставки за придобиване на право на пенсия- няма изискуемия от чл. 69б, ал. 1 от КСО сбор от осигурителен стаж и възраст 100 и не отговаря на изискването за навършена възраст от 64 години и 2 месеца по чл. 68, ал. 1-2 от КСО. В разпореждането са изложени мотиви относно незачитането на осигурителния стаж от "Бартимекс МТ" ООД, който обаче не оказва влияние при преценка на правото на пенсия. Депозирана е жалба от Е. Луканов, с която се оспорва невключването в осигурителния стаж на трудов стаж от 1 г., 4 м. и 3 дни, съгласно удостоверение на МВР от 5.10.2015 г и МЗ № 1-1327/25.08.2006 г-т. 2, б. "г"- обучение в СМУ "Ф. Е. Дзерджински"- МВР-Пазарджик. С Решение № 2153-21-255/19.08.2019 г. директорът на ТП на НОИ-София- град отхвърлил жалбата му на посоченото основание. Първоинстанционният съд e обосновал извод, съобразно който към процесния случай приложение намира нормата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, предвиждаща времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г., съгласно действащите дотогава разпоредби, да се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към тази правна уредба, правилно първоинстанционният съд е приел, че за периода от 13.04.1983 г., когато е Луканов е навършил пълнолетие до 10.08.1984 г., действащата към този момент нормативна уредба му признава всички права на срочнослужещ в армията, включително и зачитането като трудов стаж на времето, прекарано в редовна военна служба. Изведено е, че процесното решение на директора на ТП на НОИ – София- град, с което е потвърдено разпореждането на пенсионния орган, с което е отказано да се признае за осигурителен стаж част от времето, през което жалбоподателят е школник в СМУ "Е. Дзержински", а именно: от постъпването там до навършването на пълнолетие, се явява законосъобразно, постановено в унисон с материалноправните разпоредби на закона.. Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда от твърдяните от касатора пороци. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства и е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, като е извел правилен извод за законосъобразност на оспорения пред акт и потвърденото със същия разпореждане. Спорен от правна страна е въпросът, касаещ законосъобразността на отказа на пенсионния орган да зачете като осигурителен стаж за пенсия времето, през което Луканов е бил на обучение в СМУ- гр. Пазарджик до навършване на пълнолетие. Съгласно чл. 9, ал. 7 от КСО, за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, като за този период се внасят осигурителни вноски в размера за фонд "Пенсии" за сметка на държавния бюджет върху минималната работна заплата към датата на отпускане на пенсията. Разпоредбата на чл. 44, ал. 1 и ал. 2 от НПОС посочва, че за осигурителен стаж от трета категория се признава времето на наборна военна служба и времето на обучение на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната служба за съответния род войски, съгласно действащото законодателство, независимо кога са положени. За този стаж се дължат осигурителни вноски от републиканския бюджет. Когато по време на обучението се промени срокът на наборната военна служба, за осигурителен стаж се зачита определеният срок към датата на започване на обучението, а за ненавършилите пълнолетие - към датата на навършване на пълнолетието им. Едновременно с това, съгласно § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г., съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Действащите разпоредби относно зачитането на стаж при пенсиониране в периода от 15.09.1980 г. до 13.04.1983 г. (т. е. периодът от датата, когато той е постъпил на обучение в СМУ "Ф. Е. Дзержински", до датата, когато същият е навършил пълнолетие, са както следва: до 31.12.1999 г. е в сила Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (ППЗП - отм.), в който зачитането на трудов стаж е уредено в дял VIII "Зачитане на трудов стаж". Съгласно чл. 81, изр. 1 от ППЗП в редакцията, действала към процесния период (ДВ, бр. 102 от 1967 г.), се зачита трудов стаж от III категория времето, прекарано в редовна военна служба или трудова повинност. В периода от 1958 г. до 27.02.1996 г., военната служба се регулира от разпоредбите на Закона за всеобщата военна служба на Народна Република България (ЗВВСНРБ - отм.). Нормата на чл. 9 от ЗВВСНРБ установява, че военната служба във въоръжените сили се състои от действителна военна служба и служба в запаса. На действителна военна служба се намират маршалите, генералите, офицерите, свръхсрочнослужещите старшини и сержанти, приети за кадър във Въоръжените сили, и всички срочнослужещи от сержантския, войнишкия и курсантския състав, които служат редовната си военна служба във Въоръжените сили. Служещите редовната си военна служба от сержантския и войнишкия състав се наричат срочнослужещи, а приетите на щатна служба след изслужване на редовната военна служба - свръхсрочнослужещи. Намиращите се на действителна военна служба се наричат военнослужещи, а зачислените в запаса - запасни. По отношение на редовната военна служба в чл. 21 от ЗВВСНРБ (отм.); е предвидено, че на редовна военна служба подлежат всички български граждани, които в годината на набора навършват 18 години и са годни да служат във Въоръжените сили или в Строителните войски. Съгласно чл. 24 от ЗВВСНРБ (отм.); срокът на редовната военна служба във Въоръжените сили на Народна република България и във войските на другите министерства и ведомства е 18 месеца, а за завършилите висше образование - 12 месеца. С Указ № 117 от 31.07.1972 г. за откриване на сержантски (старшински) средни военни училища се урежда възможност за създаване на средни военни училища, в които ще приемат младежи, завършили осми клас, не по-възрастни от 16 навършени години и младежи със средно образование, не по-възрастни от 21 навършени години (чл. 1, ал. 4). Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Указ № 117 сочи, че обучаващите се в сержантските (старшинските ) средни военни училища се намират на действителна военна служба и имат всички права и задължения на срочнослужещи в армията. Изложените правни норми водят до изводи в няколко насоки. От текста на чл. 9 от ЗВВСНРБ (отм.); е видно, че законът прави разграничение между понятията "действителна военна служба" и "редовна военна служба". Тези понятия не са равнозначни. По отношение на редовната военна служба е въведено изискването, че същата се изпълнява при навършване на пълнолетие (чл. 21 от ЗВВСНРБ - отм.) за срока, определен в чл. 24 от същия закон. В тази връзка следва да се посочи, че Указ № 117 борави с понятието "действителна военна служба", а не "редовна военна служба". От друга страна, за целите на пенсионното производство за трудов стаж по силата на чл. 81 от ППЗП (отм.); се зачита времето, прекарано в редовна военна служба, т. е. периодът от 18 годишна възраст, когато наборниците подлежат на повикване на редовна военна служба до момента на уволнението им. Разпоредбата на чл. 3 от Указ № 117, съгласно която обучаващите се в сержантските (старшинските) средни военни училища се намират на действителна военна служба и имат всички права и задължения на срочнослужещи в армията, не означава, че учащите в тези училища отбиват същинска редовна военна служба по смисъла на ЗВВСНРБ (отм.);. Неотносими са въпросите във връзка с получаваните от курсантите в средните военни училища суми, които са без характер на месечни заплати за положен труд с дължими и удържани осигурителни вноски. От своя страна нормата на чл. 81 от ППЗП (отм.); не предвижда зачитане като трудов стаж на периоди, приравнени на редовна военна служба. Това е сторено едва с изменението на разпоредбата на чл. 81 от ППЗП (отм.); с § 42 от Постановление № 218 на МС от 29.08.1996 г. (ДВ, бр. 76/1996 г.). Изменението е във връзка с приетия Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България /ЗОВСРБ, ДВ, бр. 112 от 1995 г., в сила от 27.02.1996 г., отм. ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г. /, с който военната служба е разделена на кадрова и наборна. Едва в новата редакция на чл. 81 от ППЗП (отм.); е предвидено зачитането на трудов стаж при пенсиониране и на периоди от обучението на курсанти и школници като приравнени на наборната служба. Във връзка с това изменение е издадена заповед на министъра на отбраната на Република България № 0 Х-468 от 16.12.1996 г. относно зачитане на курсантската и школническата служба за трудов стаж при пенсиониране и издаване на удостоверение за това време, с което е указано, че на кадровите военнослужещи, завършили военни училища до 28.02.1996 г. като курсанти и школници след навършване на пълнолетие, прослуженото от тях време до срока на наборната военна служба (редовна военна служба) в училищата, се зачита за трудов стаж от трета категория. Първоинстанционният съд правилно е приел, че периодът от 15.09.1980 г., от постъпването на обучение в СМУ, до навършването на пълнолетие, не следва да се зачете като осигурителен стаж, а периодът от 13.04.1983 г. до 10.08.1984 г. вкл. законосъобразно е зачетен като осигурителен стаж от трета категория труд.. С оглед възражението на касатора, настоящият състав отбелязва, че изискването за право на пенсия по чл. 69б, ал. 1 от КСО изисква не само навършена възраст и стаж от 10 години при условията на първа категория труд, но и сбор от осигурителен стаж и възраст за мъжете 100, а сборът на Луканов е 95 г., 4 м. и 9 дни. Освен това превръщането на категорията труд от една в друга не е самоволно извършено от пенсионния орган, а е обусловено от разпоредбата на чл. 104 от КСО. Предвид възражението за незачитането на осигурителен стаж на Луканов за работата му в "Бартимекс- МТ" ООД, административният съд е изложил обосновани мотиви и е направил правилен извод, че незачитането на осигурителен стаж за този период не оказва влияние при преценка правото на пенсия, още повече, че не е бил сезиран с такова искане, а и по делото са събрани достатъчно доказателства за липса както на първична документация в посочения осигурител, така и на данни в Регистъра на осигурените лица на НОИ, и в Регистъра на трудовите договори за съществуването на трудово правоотношение. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че оспореното пред първата инстанция административно решение, както и потвърденото с него разпореждане, са издадени при спазване на всички изисквания за законосъобразност, установено и отразено в мотивите на проверявания съдебен акт. При постановяване на решението си, съдът е приложил правилно материалния закон и правният му извод за законосъобразност на процесните актове на администрацията е обоснован, поради което и съдебното решението следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, основателно се явява своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Поради това и на основание чл. 143, ал. 4, във връзка с чл. 228 от АПК и с чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, във връзка с чл. 144 от АПК следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева, (платимо от касатора), съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Размерът е определен предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, която в случая в касационното производство не е голяма, и съобразно вида и количеството на извършената дейност от юрисконсулта, който е представлявал издалия акта административен орган - подал писмен отговор със съображения по съществото на спора, но пък не се явил в проведеното по делото съдебно заседание да защити позицията си и да отговори на евентуалните възражения на другата страна, както и да коментира прокурорското заключение. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,