Решение № 658 от 15.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10616/2012 г.

Решение № 658 от 15.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10616/2012 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Мария Илиева Танкова от с. Калековец, обл. Пловдив, против решение № 1457 от 15.06.2012 г. по адм. дело № 437 по описа за 2011 г. на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата й против решение № 12/28.01.2011 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Пловдив, потвърждаващо разпореждане № 5305106079 по протокол № 2040 от 17.09.2010 г. на Ръководителя на отдел "Пенсии". Изложените подробни съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост и неправилно прилагане на т. 61а от ПКТП (отм.) като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Пловдив, е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Пловдивския административен съд е решение № 12 от 28.01.2011 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО), гр. Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 5305106079 / протокол № 2040 от 17.09.2010 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което е отменено разпореждане № 5305106079 от 15.04.2009 г. за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на Мария Илиева Танкова от с. Калековец, обл. Пловдив, по нейно заявление вх. № 73412/08.12.2008 г., считано от 01.12.2008 г. и вместо това отпускането на пенсия е отказано поради неизпълнение на изискванията по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО (редакция - ДВ, бр. 33 от 28.03.2008 г.) за 15 години осигурителен стаж от втора категория и за сбор от осигурителен стаж и възраст 94 съгласно чл. 68, ал. 1 - 3 от КСО (редакция - ДВ, бр. 110 от 1999 г.). За да отхвърли жалбата като неоснователна, Пловдивският административен съд законосъобразно е приел, че положеният от лицето труд на длъжностите "счетоводител" и "машинописец" през времето от 11.03.1981 г. до 30.09.1998 г. в "Геостройкомплект" ЕООД (правоприемник на ДСО "Редки метали") - обект "Западна Тракия" - с. Калековец не попада в уредените хипотези от точки 61 и 61а от отменения ПКТП (Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране, в сила до 31.12.1999 г.), поради което не може да бъде зачетен от втора категория. Изводите на съда се основават на подробна и задълбочена преценка на събраните по делото доказателства, при която е установено, че заеманите длъжности не са изпълнявани в производството и организацията, нито в контрола и ръководството на технологични процеси в обект "Западна Тракия". Фактът, че съгласно свидетелските показания мястото на работа (счетоводството) се е намирало над геофизичната лаборатория, не е релевантен към установените от т. 61 и т. 61а от ПКТП (отм.) специфични и конкретни способи за категоризиране на труда на работещите във фирма "Редки метали". Изрично очертаният кръг от служители показва, че останалите не се ползват от благоприятното третиране на т. 61а от правилника, т. е. не попадат в обхвата на нормата, дори и в случаите, когато са получавали допълнителни възнаграждения за вредни условия на труд. Наименованията на платежните ведомости, които са твърде общи (група "управление", група "служители"), не подкрепят твърдението на жалбоподателката, че е извършвала работата си на счетоводител и машинописец в среда на постоянни и присъщо свързани с трудовите й функции йонизиращи лъчения или други нерадиационни вредни въздействия. Развитите в касационната жалба съображения, релевиращи необоснованост на съдебното решение и материалноправни нарушения, са неоснователни. Разпоредбата на т. 61а от ПКТП (отм.) причислява към втора категория труда на следните категории лица: работещите на територията на рудниците, хидрометалургичните заводи и обектите за подземно хидрометалургично извличане за добив и преработка на радиоактивни вещества; водачи на моторни превозни средства, работници и инженерно-технически работници от автосервизите, автотранспортните и строителните поделения, работещи в условията на йонизиращи лъчения, невключени в раздел първи; работници, служители, ИТР, заети в производството, организацията, контрола и ръководството на технологичните процеси в обсега на йонизиращи лъчения и комбинирани нерадиационни вредни въздействия в поделенията на Фирмата "Редки метали", включително Ремонтно-машиностроителния завод (РМЗ) и поделението за материално-техническо снабдяване (товарно-разтоварна база за руда и готов продукт); органите на ХЕИ за Фирмата "Редки метали" и здравните служби, които контролират условията на труд в поделенията на Фирмата "Редки метали". Положеният от жалбоподателката труд като машинописец и счетоводител без съмнение е извън хипотезата на изр. 1 от т. 61а от ПКТП (отм.). Обстоятелството, че в мазето на административната сграда е имало геофизична лаборатория, не може да обоснове извод, че служителката е полагала труда си на територията на рудник или на обект за подземно хидрометалургично извличане за добив и преработка на радиоактивни вещества. Трудът не може да бъде причислен към втора категория и на основание изр. 2 от т. 61 от ПКТП (отм.), тъй като при изпълнение на трудовите функции на длъжностите "машинописец" и счетоводител" служителката не е била заета в производството и технологичните процеси в обсега на йонизиращи лъчения и комбинирани нерадиационни вредни въздействия в поделенията на Фирмата "Редки метали", вкл. тяхната организация, контрол и ръководство. Обстоятелството, че йонизиращите и нерадиационните вредни излъчвания в района, в който е бил полаган трудът, са били в завишени стойности, не са относими към записа на т. 61а от ПКТП (отм.) и възприетите критерии за категоризиране на труда на работещите във фирма "Редки метали" (В същия смисъл решение № 10401 от 16.07.2012 г. по адм. дело № 2931/2012 г. на Върховния административен съд, VI отд.). Относно периода след 01.03.1991 г. няма данни и не се твърди, че осигурителните вноски са били начислявани и внасяни от осигурителя и за сметка на лицето в размерите за втора категория труд съгласно изискванията на ПМС № 43 от 18.03.1991 г. за определяне размера на вноските за социалното осигуряване (обн., ДВ, бр. 23 от 22.03.1991 г.). Оспорените административни актове са издадени при спазване на процесуалния и материалния закон и като е отхвърлил подадената жалба, Пловдивският административен съд е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. В касационното производство административният орган не е бил представляван от юрисконсулт, поради което искането му за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за изготвения писмен отговор е неоснователно. За осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в първоинстанционното производство е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,