Решение № 2448 от 11.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6485/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Сириус секюрити ООД, действащо чрез надлежно упълномощени адвокати, срещу решение 1991 от 27.03.2024 г., постановено по административно дело 5495/2023 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ), с което съдът е: 1) отхвърлил жалбата на Сириус секюрити ООД срещу решение 1040-21-304/16.05.2023 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) София-град, в частта, с която е потвърдено разпореждане РЖ-5-21-01316328/02.03.2023 г., издадено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО (Държавното обществено осигуряване); 2) осъдил жалбоподателя да плати на ТП на НОИ София-град разноски по делото в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли съдебният акт да бъде отменен и делото да се реши по същество чрез уважаване на жалбата му до първоинстанционния съд. Претендира се присъждане на деловодни направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ - София-град, действащ чрез надлежно упълномощен юрисконсулт, оспорва касационната жалба като неоснователна и навежда доводи за правилност на обжалваното съдебно решение, като моли то да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното с нея съдебно решение, като предлага то да бъде отменено. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която атакуваното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Административен съд - София-град правилно е установил фактическата обстановка по делото, която не е спорна между страните и от която е съществено да се отбележи следното: С процесното разпореждане от 02.03.2023 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО (издадено по реда на чл. 110, ал. 3 от КСО) е наредено Сириус секюрити ООД да внесе сумата по ревизионен акт за начет РА-5-21-01294241/09.02.2023 г. в размер общо на 341089,37 лв., от които главница 318606.45 лв. и лихва 22482.92 лв. по сметка на ТП на НОИ София-град, като главницата представлява неоснователно изплатени в нарушение на чл. 10, ал. 1 във връзка с чл. 2, ал. 1 от ПМС 151/03.07.2020 г. средства за запазване на заетостта по реда на ПМС 151/03.07.2020 г. на работници и служители на работодателя за периода от 01.01.2022 г. до 30.06.2022 г. Контролен орган е установил, че Сириус секюрити ООД не е внесло дължимите осигурителни вноски за съответните месеци. Разпореждането е оспорено от адресата му пред директора на ТП на НОИ София-град, който с атакуваното частично пред АССГ свое решение от 16.05.2023 г. е: приел за основателна жалбата на Сириус секюрити ООД срещу разпореждането в частта й за периода от месец януари 2022 г. до месец април 2022 г. вкл. и го е отменил в частта, с която е разпоредено внасяне на сумата по ревизионния акт за начет за този период в размер на 232422.80 лв., от които 216020.21 лв. главница и 16402.59 лв. дължима лихва; оставил без уважение жалбата на Сириус секюрити ООД срещу разпореждането в частта й за периода от месец май 2022 г. до месец юни 2022 г. вкл. и го е потвърдил в частта, с която е разпоредено внасяне на сумата в размер на 108666.57 лв., от която 102586.24 лв. главница и 6080.33 лв. дължима лихва. За да постанови акта си горестоящият орган е съобразил, че от постъпили допълнително суми по партидата на осигурителя (разпределяни по реда на чл. 169 от ДОПК от публичния изпълнител по образувано срещу дружеството през 2019 г. изпълнително дело) вече (към момента на произнасянето му) са били внесени в дължимия размер осигурителните вноски за периода януари-април 2022 г. вкл., но не са изплатени в дължимия размер осигурителните вноски за периода май-юни 2022 г. Впоследствие (по същия ред) задълженията на Сириус секюрити ООД за внасяне на дължимия размер на осигурителни вноски за месеците май и юни 2022 г. са погасени чрез изпълнение върху вземане от трето задължено лице в периода 07.04.2023 г. 07.07.2023 г. За да отхвърли сезиралата го жалба АССГ е аргументирал теза, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма, без да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в съответствие с приложимия материален закон. По основните спорни между страните въпроси съдът е приел, че след като осигурителните вноски не са внесени в сроковете по чл. 7 от КСО, условието на чл. 2 от ПМС 151/2020 г. не е изпълнено, съответно получените компенсации трябва да бъдат възстановени, и че закъснялото внасяне на осигурителните вноски (случило се след издаване на процесното решение на директора на ТП на НОИ София-град, но пред постановяване на подложения на касация първоинстанционен съдебен акт) не обуславя изключване на обективната безвиновна имуществена отговорност на жалбоподателя по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО във връзка с чл. 10, ал. 1 от ПМС 151/2020 г., като в това отношение АССГ се е позовал на правилото на чл. 142, ал. 1 от АПК. Решението на АССГ е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Съдът се е произнесъл в пределите на сезирането, по процесуално допустима жалба, отговаряща на изискванията за форма и съдържание. Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт обаче е неправилен, понеже страда от порока материална незаконосъобразност, съществуването на който обусловя наличието на касационното отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК. Сумите за компенсации по ПМС 151/2020 г. се предоставят на работодателите за частично покриване на разходите за възнаграждение на персонала и за осигурителните вноски върху тях. В случая не е спорно, че възнагражденията са изплатени, а осигурителните вноски също са внесени, макар и със закъснение, но преди постановяването на първоинстанционния съдебен акт. Нормата на чл. 2, ал. 2 от ПМС 151/2020 г. е тълкувана от АССГ разширително, което не произтича от текста на същата. Буквалният текст на разпоредбата не съдържа изискване дължимите осигурителни вноски да са внесени в срок, а само да са внесени. С оглед на това неспазването на сроковете по чл. 7, ал. 1 от КСО (ако вноските все пак са внесени до приключване на производството, в случая на съдебното) не води до задължение за възстановяване на получените компенсации по ПМС 151/2020 г. (за отбелязване е в този контекст е, че възприетият подход в унисон с принципа на чл. 6, ал. 2 от АПК от директора на ТП на НОИ София-град в процесното негово решение от 16.05.2023 г. е в същия смисъл). В това отношение съдът е следвало да приложи чл. 142, ал. 2 от КСО, съгласно която разпоредба установяването на нови факти от значение за делото след издаването на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Неспазването на сроковете за внасяне на осигурителни вноски води до задължение за плащане на лихва върху тях, както и до възможност за налагане на имуществени санкции по реда на ЗАНН, но други санкционни разпоредби за това нарушение не са предвидени в КСО или в друг нормативен акт (в същия смисъл е и депозираното по делото заключение по чл. 16, ал. 3 от АПК на представителя на Върховната касационна прокуратура). Като не е установил това и е отхвърлил подадената до него жалба като неоснователна, АССГ е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна. Понеже правният спор между страните е напълно изяснен от фактическа страна и не се налага да се правят нови фактически установявания, той следва да бъде разрешен по същество, като се уважи подадената първоначална жалба от дружеството до първоинстанционния съд. За пълнота трябва изрично да се отбележи, че цитираната от процесуалния представител на касационния ответник съдебна практика по сходни казуси не води до различен извод, поради съществена разлика във фактическата обстановка. Във всеки от трите обсъдени в тях случая дължимите осигурителни вноски от работодателите въобще не са били погасени в необходимия обем, и то при условие, че тези дружества са разполагали с нужните средства за целта, без да е налице хипотеза като в настоящия казус всички постъпления по изпълнителното дело да се разпределят от публичния изпълнител по реда на чл. 169 от ДОПК. Допълнителен аргумент в тази насока е и фактът, че понастоящем щета на ДОО не е налице, за разлика от визираните в другите дела случаи. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,