Решение № 11559 от 3.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7066/2015 г.

Решение № 11559 от 3.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7066/2015 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Кабел Експрес Сервиз - 3" ООД, подадена чрез адв. Бойков, срещу Решение № 2818/21.04.2015 г. постановено от Административен съд София-град по адм. дело № 7067 по описа на същия съд за 2013 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 2251100432/27.03.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция "ОДОП" - София, а в последствие и изрично с Решение № 818/7.05.2013 г. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на обжалваното съдебно решение. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на дирекция "ОДОП" София, чрез процесуалния представител юрк. Михайлова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е основателна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на "Кабел Експрес Сервиз - 3" ООД против Ревизионен акт № 2251100432/27.03.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция "ОДОП" - София, а в последствие и изрично с Решение № 818/7.05.2013 г. С РА са установени допълнителни задължения за внасяне в общ размер 373 483,13 лв., в т.ч.: главници ДДС 294 789,16 лв. и лихви за просрочие 78 693,97 лв. за периодите: м. 02, м. 03 и м. 10.2008 г.; м. 03, м. 04, м. 09, м. 10, м. 11 и м. 12.2009 г.; м. 01, м. 03, м. 08, м . 09 и м. 10.2010 г. Не е признато право на приспадане данъчен кредит по фактури, издадени от "Лирик- 81" ЕООД, ЕТ "Мето-Валери Костов", "Преси" ЕООД, "Блек Форест Системс България" ЕООД, "Таурус 64" ЕООД и "Рекламна агенция Ултиматор" ЕООД с мотив, че не са неизвършени реални доставки на стоки и услуги, на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, във връзка с чл. 6 и чл. 9 ЗДДС. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. За да откаже претендираното от жалбоподателя право на данъчен кредит по спорните фактури, съдът е приел, че няма доказателства, които да установяват реални сделки по тях. Не са представени писмени доказателства от заведена счетоводна отчетност за дейността на "Лирик-81" ЕООД, "Рекламна агенция Ултиматор" ЕООД, ЕТ "Мето-Валери Костов", "Преси" ЕООД. Писмените доказателства, въз основа на които жалбоподателят твърди изпълнение и реалност на получени доставки с право на приспадане на данъчен кредит по издадените фактури от цитираните доставчици, са ангажирани единствено от негова страна, в качеството му на получател по тези доставки. В случая, посочените дружества, в качеството им на основни доставчици по преки доставки на стоки и услуги, които са фактурирали на ревизираното лице, не са представили/и не представят доказателства за заведена счетоводна отчетност на дейността, за която са задължени на основание изискванията на Закона за счетоводството и на основание чл. 123, ал. 1 ЗДДС. В мотивите си съдът е приел, че правилно обосновано и законосъобразно е отказано право на данъчен кредит по процесните фактури, предвид че не е доказано настъпване на данъчно събитие и не е установено реално доставяне на процесните стоки и изпълнение на услугите. Решението е неправилно, постановено е в противоречие с материалния закон. Предмет на спора по настоящото дело е реалността на доставките по фактури, издадени от "Лирик-81" ЕООД, ЕТ "Мето-Валери Костов", "Преси" ЕООД, "Блек Форест Системс България" ЕООД, "Таурус 64" ЕООД и "Рекламна агенция Ултиматор" ЕООД. При така установените факти и обстоятелства по спора, при преценка на събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, касационният съд намира за необоснован дадения от първоинстанционния съд отрицателен отговор на въпроса за наличието на настъпили данъчни събития по процесните фактури. Административният съд не е съобразил всички събрани по делото доказателства, не ги е обсъдил в тяхната съвкупност, ценил е избирателно доказателствата. За правомерното начисляване на данъка по спорните фактури е необходимо да се установи настъпване на данъчно събитие, което по смисъла на чл. 8 вр. с чл. 25, ал. 2 ЗДДС е извършването на услугата. От друга страна сама по себе си неустановеността от страна на получателя на данни за кадровата и материална обезпеченост на изпълнителя не е основание за отказ от право на приспадане. Следва да се отчете обективната невъзможност на получателя да контролира всички елементи по търговската верига. Не се твърдят и сочат от приходните органи обективни данни за наличие на данъчна измама, нито получателят и РЛ да е знаел или да е трябвало да знае за съществуване на такава данъчна измама. Отказът на органа по приходите и съда да не признаят право да приспадне данъчен кредит, поради това, че издателите на процесните фактури за услуги не са доказали кадрова обезпеченост противоречи на тълкуването на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност от Съда на ЕС, съдържащо се в решение по дело С-324/11, съгласно което фактът, че данъчнозадълженото лице не е проверило дали между наетите на строежа работници и издателя на фактурата е съществувало правоотношение или дали този издател е декларирал посочените работници, не представлява обективно обстоятелство, от което може да се заключи, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че участва в сделка, свързана с измама с данък върху добавената стойност, когато този получател не е разполагал с данни, въз основа на които да заподозре наличието на нарушения или измама в това отношение от страна на този издател. Следователно правото на приспадане не може да бъде отказано поради посочения факт, след като предвидените в Директивата материалноправни и процесуални условия за упражняване на това право са изпълнени. Обстоятелството, че доставчиците не са намерени на посочените от тях адреси, с което е затруднена и препятствана възможността на приходните органи за събиране на доказателства, не е от кръга предпоставки, водещи до ограничаване на правото на приспадане, нито е допустимо да бъде вменено във вреда на получателя и ревизирано лице, така че негативната последица за него да е отказ от право на приспадане. На следващо място фактът за липса на представени счетоводни документи от страна на доставчиците на ревизираното лице, както е приемал ВАС в своята практика, не обосновава извода за липса на реалност на доставката. В тази насока следва да се има предвид и Решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С- 80/11 и С-142/11 г., с което СЕС е приел в диспозитива си, че чл. 167, чл. 168, буква а), чл. 178, буква а), 220, точка 1 и чл. 226 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае на данъчнозадълженото лице право да приспадне от ДДС, на който е лице платец, дължимия или платен данък за предоставените му услуги, поради това че издателят на фактурата за тези услуги или някой от неговите доставчици са извършили нарушения, без да доказва, че въпросното данъчнозадължено лице е знаело за тези нарушения или е участвало в тях. Съгласно т. 42 от посоченото по-горе решение на СЕС националните административни и съдебни органи следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че това право е упражнено с измамна цел или с цел злоупотреба. В конкретния случай наличието на такива обективни данни не е установено. Установяването на произход на стоката не е предвидено като предпоставка за признаване право на данъчен кредит. И съответно невъзможността да бъде установен произходът на стоката не обуславя извода, че стоката въобще не съществува и не може да бъде предмет на доставка и съответно, че ревизираното лице не е получило реални доставки на тази стока, още повече, че в случая са налице безспорни доказателства за осъществени последващи доставки с получените стоки. Също така според решение на СЕС по дело С-18/13 по преюдициално запитване на АССГ, при сходна с настоящия спор фактическа обстановка е дадено задължително тълкуване на Директива 2006/112/ЕО на Съвета, според което не се допуска извършване на приспадане на ДДС, когато няма данни доставчиците да разполагат с материална, техническа и кадрова обезпеченост или има нередовна счетоводна отчетност при тях, но само при наличие на две кумулативни условия - тези обстоятелства да сочат за наличие на измама и въз основа на обективните данни, представени от органите по приходите, да се установява, че ДЗЛ е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама. В настоящия случай няма данни и твърдения за данъчна измама, нито установеност от страна на приходните органи, че ДЗЛ е знаело за такава измама. В тази връзка съдът съобразява събраните писмени доказателства, както и приетото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, според което фактурите са отразени в хронологичните счетоводни регистри на съответните сметки, съобразно осчетоводяването им. Включени са в дневниците за покупки и СД за ДДС за съответните периоди. Относно доставките на материали е установено, че същите са били осчетоводени по направление във връзка с изпълнение на Договор за изпълнение на СМР от 19.07.2007 г. между "Кабел Експрес Сервиз 2007" ООД като Възложител и "Кабел Експрес Сервиз 3" ООД - изпълнител с предмет: Изпълнителят приема да изпълни със свои ресурси обект "Жилищна сграда с офиси, магазини и подземни гаражи в УПИ ХII, ж. к. Хаджи Димитър, гр. София. Във връзка с работата на този обект касаторът е реализирал приходи в размер на 9 039 718,21 лв. за 2008 г., 4 408 081,31 лв. - за 2009 г., 2 505 530,40 лв. За тези суми ревизираното дружество е издало фактури, които са отразени по счетоводните сметки, като ДДС е начислен по надлежния ред, описани са в ДН за продажбите и в СД за ДДС през данъчните периоди на издаването им. Предвид тези данни се налага извод за установеност на последващи облагаеми доставки с процесните услуги и получените строителни материали - от същия и вид и количество, при липса на установености, че РЛ е получило такива стоки от други лица, различни от преките доставчици "Лирик-81" ЕООД, ЕТ "Мето-Валери Костов", "Преси" ЕООД, "Блек Форест Системс България" ЕООД, "Таурус 64" ЕООД. Към доставчиците РЛ е извършило плащания. Досежно извършените СМР услуги са приложени Акт образец № 12, 14 и 15. Нещо повече, реалността на последващите доставки се потвърждава и от ревизионния акт на "Кабел Експрес Сервиз - 2007" ООД, видно от който на дружеството не е отказано правото на данъчен кредит по нито една доставка, осъществена от "Кабел Експрес Сервиз - 3" ООД. Изводът за реалност на процесиите доставки се потвърждава и от заключението на съдебно-техническата експертиза, в което безспорно се установява количествено съответствие между получените материали и материалите, използвани за осъществяване на последващите доставки към "Кабел Експрес Сервиз - 2007" ООД. Основателна е жалбата и в частта относно непризнатото право на данъчен кредит по фактури с издател "Рекламна Агенция Ултиматор" ЕООД. От представените документи е видно, че се касае за услуги по изготвяне на рекламен видеоклип и по излъчването му в ефира на Балкан Българска Телевизия (ББТ) и БТВ. Представени са договори, възлагателни писма, сертификати за излъчване на рекламата, установена е и кадровата обезпеченост на доставчика, поради което необосновано съдът е приел, че липсва реална доставка. При това положение съобразно цитираната задължителна практика на Съда на Европейския съюз е недопустимо да се откаже правото на данъчен кредит, което по същество е сторено с обжалвания РА. Настоящият състав на ВАС намира, че фактурите, издадени от "Лирик-81" ЕООД, ЕТ "Мето-Валери Костов", "Преси" ЕООД, "Блек Форест Системс България" ЕООД, "Таурус 64" ЕООД и "Рекламна агенция Ултиматор" ЕООД обективират наличието на настъпили данъчни събития. Като е приел, че е налице хипотезата на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС по отношение на спорните доставки, съдът е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, с което да бъде отменен РА. Разноски: С оглед изхода на спора в полза на касатора следва да бъдат присъдени разноски за двете инстанции общо в размер на 15 355 лв. По изложените съображения Върховният административен съд, Осмо отделение,