Решение № 15949 от 22.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6107/2017 г.

Решение № 15949 от 22.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6107/2017 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на "Е.-п. с." ООД, чрез неговия пълномощник срещу решение № 515/24.03.2017 г. по адм. д. № 2166/2016 г. на Административен съд В.. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба-кметът на район "А."-В. не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу отказ на ответника, материализиран в писм изх. № АУО50659АС_001АС/23.06.2016 г., с което му е отказано издаване на разрешение за поставяне на преместваеми обекти в имот № 10135.5401.4106 по КК на гр. В., с. о. Б.-север. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Съгласно чл. 45 от Наредбата за реда за поставяне на преместваеми обекти на Общинския съвет-В. в имоти, частна собственост, се изисква скица-предложение с указан начин на поставяне на преместваемия обект, съгласувана с главния архитект на съответния район. Според съда, присъствието на главния архитект на района на заседание на ЕСУТ, не може да се счита за мълчаливо негово съгласие. По отношение на искането на жалбоподателя съдът да се произнесе инцидентно по оспорването на текстове от цитираната Наредба със ЗУТ, е приел, че подзаконовите нормативни актове подлежат на отделно оспорване, а косвен контрол може да се извършва само досежно валидността на акта от общия съд. Решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. На първо място, касае се за искане за издаване на разрешение за поставяне на преместваем обект в частна собственост. В този аспект разпоредбите на НРППО не може да поставят изисквания, по-големи от закона, в случая ЗУТ. Разпоредбата на чл. 56, ал. 2 постановява, че само за общински и държавни имоти се изисква схема, и то одобрена от главния архитект. В случая следва да се изходи от принципната постановка на чл. 15, ал. 3 ЗНА, според която ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт. Поради това съдът е следвало да съобрази, че законът не поставя изискване за одобрение на схема в частни имоти, нито други изискване като изготвяне на скица-предложение. Смисълът на изискването на схемата е именно да се конкретизира начинът на поставяне на преместваемите обекти, множество на брой, на различни ползватели, в държавни или общински имоти и такава схема не е необходима за частен имот. На второ място, ако е необходима схема, то същата следва да е издадена от главния архитект на общината, както е изискването по закон или при налична делегация съобразно § 2, ал. 4 ДРЗУТ. В случая дори това изискване е налице, тъй като е налична одобрена схема от главния архитект на община В. /стр. 11/. Следва да се има предвид, че на проведеното заседание на ЕСУТ на 31.05.2016 г. архитектът на район А. е присъствал, а решението на ЕСУТ по т. 10 от представения протокол е, че приема схема за разполагане на преместваеми обекти в имота на жалбоподателя и предлага да се одобри. Одобрението е извършено от главния архитект на община В., а съгласуването от страна на архитекта на района е инкорпорирано в решението на ЕСУТ. Всъщност съобразно така представените доказателства остава неясно какви са били претенциите на общинската администрация-за съгласуване на скица-предложение или за съгласуване на схема и/или нейното одобрение. И двете изисквания са налице, тъй като е представена по преписката и скица-предложение с указан начин на разполагане, а одобрението, съгласуването, както от главния архитект, така и от архитекта на района, се съдържа в представените доказателства. На последно място, кой е действителният издател на отказа и дали административният акт е подписан от заместник-кмет при условията на прехвърляне на компетентност чрез заместване, не може да се установява чрез разпит на свидетел. В случая издателят на акта, ако е действителният такъв, не може да бъде свидетел, тъй като той е административният орган. Поради това е налице и неяснота за органа, подписал обжалвания отказ, което също сочи на унищожаемост на оспорения отказ. Предвид изложеното спрямо обжалваното решение са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна. Решението е процесуално и материалнонезаконосъобразно и следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго решение по съществото на спора в смисъл на отмяна на обжалвания отказ. Преписката следва да се върне на административния орган- кмета на район "А." за ново произнасяне съобразно мотивите на настоящия съдебен акт. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на касатора следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски в размер на 1225 /хиляда двеста двадесет и пет/ лв, представляващи възнаграждение за един адвокат пред две инстанции и държавна такса пред касационната инстанция. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,