Решение № 5476 от 19.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1851/2011 г.

Решение № 5476 от 19.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1851/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. Образувано е по касационна жалба от Юсуф Салих Юсуф от гр. София, против решение № 15004/08.12.2010 г. по адм. дело № 3325/2010 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, с което е отменено решение № 13/25.01.2010 г. на Комисията за защита от дискриминация, постановено по преписка № 8/2009 г., в частта му, с която е установено нарушение на разпоредбата на чл. 14, ал. 1 Закона за защита от дискриминация и вместо това е отхвърлена като неоснователна подадената пред Комисията жалба в тази й част. Решението се счита неправилно и необосновано, поради допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила, твърдят се неточности в него, въвеждане на неотносими към предмета на делото обстоятелства, тълкувани разширително и свръх петитум. В съдебното заседание касационната жалба се поддържа лично и чрез адв. Трендафилов, по съображенията, изложени в нея, като се иска отмяна на решението, с присъждане на съдебните и деловодни разноски по делото, както и адвокатски хонорар. От ответните страни: Комисия за защита от дискриминация, не се представлява. От процесуалния й представител е постъпило писмено становище, с което не се оспорва касационната жалба, настоява се за уважаването й. Илиана Тянкова Митрова - директор на 101 СОУ "Бачо Киро", гр. София, не се явява, представлява се от адвокат Тренев, който оспорва жалбата, счита я неоснователна. Сочи се, че като е отменил решението на административния орган в обжалваната част, тричленният състав не е постановил неправилно или необосновано решение както се твърди от касатора. Спорът протича при наличието на два акцента, първият от които намира израз в личните и служебни отношения между жалбоподателя и Илиана Митрова като директор, а вторият, както прецизно го е дефинирал съдът, обхваща разминаването между образователните характеристики, притежавани от жалбоподателя и изискванията за заемане на длъжността помощник - директор. Фактът, че години наред жалбоподателят я е заемал при липсата на съответствие, не може да санира тази празнина и да заздрави правното му положение. Началникът на РИО на МОН, чрез юрк. Огнянова счита, че решението е правилно и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Сочи, че съдът е приложил правилно материалния закон - в отмененото решение на КЗД не е обосновано наличието на пряка причинна връзка между различието в заплащането на Юсуф и останалите помощник-директори от една страна и от друга - че това се дължи на дискриминация по смисъла и признаците на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Изложените в касационната жалба доводи за неправилно прилагане на материалноправната норма на чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр., са неоснователни. Тази норма задължава работодателя да осигурява равно възнаграждение не за изпълнение на една и съща работа, а за положен еднакъв или равностоен труд. Върховният административен съд, в петчленен състав при Втора колегия, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, процесуално е допустима. По съществото си същата е неоснователна, решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. За да отмени решението на КЗД в частта му, с която е установено, че с по-ниското основно трудово възнаграждение на жалбоподателя Юсуф, в сравнение с това на двамата му колеги на същата длъжност - "помощник-директор по учебната дейност", в периода от 30.12.2005 г., до установяването от МОН, че придобитите професионални квалификации не му позволяват да заема длъжността "учител" по предмет, изучаван в училище, което изключва и възможността за заемане на длъжността "помощник -директор по учебната дейност", директорът на 101 СОУ Бачо Киро " - гр. София, Илияна Митрова е нарушил разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискрим., първоинстанционният съдебен състав е извършил подробен и задълбочен анализ на събраните по преписката и делото доказателства, въз основа на което са изведени законосъобразни и обосновани изводи, споделяни изцяло от настоящата инстанция. Комисията с основание е възприела данните в становището на РИО към МОН, (обсъдено в същия смисъл в решението и то с основание, дори не се и оспорва), че жалбоподателят пред КЗД притежава квалификация "свещенослужител и учител по ислямско вероучение" от Висшия ислямски институт София, но действително същият не притежава документи, удостоверяващи допълнително придобита професионална квалификация "учител по история", което е станало причина и за прекратяването на трудовото му правоотношение и което е възприето и от КЗД. Това е необходимо-изискуема предпоставка за заемането на длъжността - и нормативно установена и съобразно приложената длъжностна характеристика. Затова и доводите в касационната жалба, (които впрочем не се правят едва пред настоящата инстанция, а са обсъдени в решението), че притежаваните от Юсуф дипломата за висше образование, със степен бакалавър по специалност "История", с професионална квалификация " историк" и "магистър по история", както и правоспособност за "учител по ислямско вероучение", каквото не се изучава в 101 СОУ, определят съответствие и удовлетворяват изискванията на длъжностната характеристика, не могат да бъдат възприети. Обратното, както основателно е отчетено в мотивите на съдебния акт, липсата на педагогическа правоспособност, води до невъзможност за изпълнение на задължителната норма преподавателска работа и е пречка за заемането на длъжността. В тази връзка и като последица е и изводът, че помощник-директорите изпълняват една и съща длъжност, т. е. извършват една и съща работа, но при извършеното между тях сравнение не се установява, че те осъществяват еднакво и равностойно трудовите си функции, след като е доказана липсата на професионална квалификация на касатора. Иначе казано, положеният труд от касатора не може да има същото качество, след като липсва необходимата професионална квалификация за заемане на длъжността. Освен това, от данните по делото през обсъждания тригодишен период не е установена разлика в основната заплата на помощник - директорите за периода до 01.12.2008 г., а отказът да се увеличи възнаграждението му с 10 % след тази дата, е обоснован подробно, като обусловен от допълнителните фактори - липса на квалификационна степен, стаж и ползван отпуск по болест от 17.11.2008 г. - 04.02.2009 г. които изводи, като правилни и съответни на доказателствата не е нужно да бъдат преповтаряни. С основание съдът е отбелязал факта, че в решението си Комисията се е позовала на посоченото вече писмо на МОН, като е приела, че с прекратяването на трудовото правоотношение не е извършено нарушение на дискриминационното законодателство. В същото време не е отчела обстоятелството, че неувеличаване на основното трудово възнаграждение на жалбоподателя от 01.12.2008 г. се дължи на същия този обективен факт, станал известен след извършената проверка от РИО в края на м. ноември 2008 г., а не е резултат от лично отношение на директора на училището, при това основано на различна етническа принадлежност. Конкретно са посочени и констатираните противоречия в отмененото решение на КЗД, които и настоящата инстанция отчита, законосъобразен е и изводът, че нееднакво третиране в сравнение с останалите редови преподаватели в училището не е предмет на изследването - това е незастъпено в молбата твърдение, което не е разглеждано от Комисията, явява се ирелевантно за спора, затова и доводите в касационната жалба в този пункт не следва да се коментират. Различното третиране трябва да съществува на основата на някой от признаците в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., което не е доказано по делото. В разглеждания случай е установено, че Юсуф няма подходящото образование и опит, което се е отразило на размера на получаваното от него възнаграждение и е послужило като основание за прекратяване на трудовото му правоотношение - нещо, което се признава и от КЗД. Затова е обоснован изводът, че при определяне на индивидуалното трудово възнаграждение на касатора антидискриминационният принцип на чл. 14, ал. 1 ЗЗДискр. не е нарушен, не е налице неравнопоставено третиране от страна на директора на училището по отношение на г-н Юсуф, с оглед което следва да се приеме, че съдът е постановил правилно решение - касационната жалба е неоснователна. Воден от изложеното, Върховният административен съд, петчленен състав при Втора колегия,