Решение № 5222 от 17.5.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Национална агенция по приходите /НАП/, представляван от пълномощника юрисконсулт Ангелиева, срещу Решение 2281 от 05.12.2022 г., постановено по адм. д. 1952/2022 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменена Заповед З-ЦУ-1093/16.06.2022 г. на изпълнителния директор на НАП, в частта относно размера на предоставената безвъзмездна финансова помощ, както и в частта относно срока, за който е предоставена безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014-2020 и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне, съгласно дадените в решението задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, като, на основание чл. 174 от АПК, е определен двумесечен срок за произнасяне. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, като излага подробни аргументи. Моли касационната инстанция да отмени решението на административния съд и да потвърди обжалваната заповед. Претендира присъждане на разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение за първата и касационната инстанция в размер на 240 лв. за всяка инстанция и за платена държавна такса за касационното оспорване в размер на 70 лв. Прави възражение за прекомерност. Ответникът - "Атамакс" ЕООД гр. Пловдив, представляван от управителя С. Колева, чрез пълномощника адв. Александров, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното съдебно решение, поради което иска да бъде оставено в сила. Претендира разноски по делото за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 720 лв., съгласно приложен списък на разноските. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване и счита, че решението на административния съд като правилно да се остави в сила. Върховният административен съд, шесто отделение приема, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК и срещу акт подлежащ на касационно оспорване. Като извърши проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият съдебен състав намира, че жалбата е основателна. Съображенията за това са следните: Със Заповед З-ЦУ-1093/16.06.2022 г. на изпълнителния директор на НАП на "Атамакс" ЕООД гр. Пловдив е предоставена безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014 2020 по Схема за набиране на заявления за подкрепа BG16RFOP002-2.095 "Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки" в размер на 4 223, 51 лева. За получаване на помощта дружеството е подало заявление рег. BG16RFOP002-2.095-5427 от 14.01.2021 г., с което е кандидатствало за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ /БФП/ в размер на 20%. Със Заповед З-ЦУ-1419/19.04.2021 г. на изпълнителния директор на НАП е отказано предоставяне на БФП по ОП "Иновации и конкурентноспособност" 2014-2020 по Схема за набиране на заявления за подкрепа BG16RFOP002-2.095 "Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки", по подаденото заявление рег. BG16RFOP002-2.095-5427. С решение 2080 от 05.11.2021 г. по адм. д. 1249/2021 г. на Административен съд Пловдив, оставено в сила с решение 4569 от 12.05.2022 г. по адм. д. 1831/2022 г., VІІ отд. на ВАС, заповедта за отказ е отменена и преписката е върната на Изпълнителния директор на НАП за ново произнасяне по заявлението. С обжалваната пред първата инстанция заповед Заповед З-ЦУ-1093/16.06.2022 г. на ИД на НАП на "Атамакс" ЕООД е отпусната безвъзмездна финансова помощ в размер на 4 223,51 лева. Видно от жалбата оспорването е насочено срещу определения размер на безвъзмездна финансова помощ по посочената оперативна програма, както и определения референтен период, като претендираната от жалбоподателя сума е в размер на 12 670,32 лв. за съответния посочен в жалбата период 28.11.2020 г. 28.02.2021 г. Петитумът на жалбата съдържа искане за отмяна на оспорената заповед, както и съдът да разпореди да бъде извършена проверка и да бъдат дадени указания за ново произнасяне и за изплащане на цялата сума, като бъдат определени правилно референтните периоди. В решението си първоинстанционният съд е посочил, че предмет на съдебен контрол е Заповед З-ЦУ-1093/16.06.2022 г. на Изпълнителния директор на НАП, в частта относно размера на предоставената безвъзмездна финансова помощ, както и в частта относно срока, за който е предоставена безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014-2020 по Заявление с рег. BG16RFOP002-2.095-5427 в ИСУН 2020 на "Атамакс" ЕООД за времето на ограничаване дейността на обекта. Така е формулиран и диспозитивът на решението, а именно, че се отменя Заповед З-ЦУ-1093/16.06.2022 г. на изпълнителния директор на НАП, в частта относно размера на предоставената безвъзмездна финансова помощ, както и в частта относно срока, за който е предоставена безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014-2020. Съдът е счел, че с оспорената заповед, изпълнителният директор на НАП е предоставил БФП на дружеството жалбоподател в размер на 4 223, 51 лв., без да е посочено за какъв референтен период, но доколкото така определеният размер е равен на 20% от общия размер на приходите от продажби на обекта на дружеството за месец октомври 2020 г. в размер на 21 117, 57 лв., то очевидно помощта е отпусната на дружеството само за един месец. Съобразно с диспозитивното начало, предметът на делото се определя от оспорващия чрез посочване на оспорения административен акт и отправеното до съда искане. С подадената до съда жалба се очертават пределите на съдебноадминистративния процес и се определя предмета на административноправния спор. Дружеството е насочило жалбата си срещу тази част от заповедта на изпълнителния директор на Национална агенция по приходите, с която не е определен размерът на предоставената безвъзмездна финансова помощ в искания от дружеството размер. Следва да се посочи, че жалбоподателят има правен интерес от оспорване на акта единствено в частта, с която не се удовлетворява искането му за отпускане на безвъзмездна финансова помощ в размера над 4 223,51 лв. до претендирания от дружеството. В частта, с която е отпусната безвъзмездна финансова помощ в размер на 4 223,51 лв. жалбоподателят "Атамакс" ЕООД няма правен интерес от оспорване на заповедта, тъй като за сумата от 4 223,51 лева искането на дружеството е удовлетворено. Постановеният от съда диспозитив е неясен именно поради неизяснен предмет на спора. С отмяната на заповедта в частта относно размера на отпуснатата на дружеството безвъзмездна финансова помощ и относно срока, за който тя е предоставена спорът по същество остава неразрешен спора предявен пред съда. Така очертания предмет на разглеждане в първоинстанционното производство не съответства на заявения такъв с жалбата. Както бе посочено по-горе дружеството е насочило жалбата си срещу тази част от Заповедта на изпълнителния директор на НАП, с която не се удовлетворява искането му за отпускане на безвъзмездна финансова помощ в размера над 4 223,51 лв. до претендирания от дружеството. Дружеството не обжалва заповедта в частта, с която е отпусната безвъзмездна финансова помощ в размер на 4 223,51лв., тъй като в тази част същото няма правен интерес от оспорване на заповедта и искането му е удовлетворено. Съдът е следвало да очертае предмета на спора , като укаже на страната жалбоподател да конкретизира спора и като не е сторил това е очертал друг, без да вземе предвид, че с жалбата оспорването е насочено срещу определения размер на безвъзмездна финансова помощ по посочената оперативна програма, както и определения референтен период, като претендираната от жалбоподателя сума е в размер на 12 670,32 лв. за съответния посочен в жалбата период 28.11.2020 г. 28.02.2021 г. Формулирането на диспозитива на решението обаче не съответства на заявения предмет на обжалване. Недопустимо е произнасяне на съда без ясно очертан предмет на жалбата относно размера на неуважената част от първоначално заявената претенция за БФП, както и определяне на срок, за който тя е предоставена или е отказано тази помощ да бъде предоставена. При това положение настоящата касационна инстанция намира, че решението като недопустимо следва да се обезсили и делото да се върне на друг състав на същия съд за произнасяне по същество по жалбата подадена от "Атамакс" ЕООД срещу Заповед З-ЦУ-1093/16.06.2022 г. на ИД на НАП за отпусната безвъзмездна финансова помощ,в частта, с която на дружеството е определена за изплащане безвъзмездна финансова помощ в по-малък размер от заявения по схема за държавна помощ по оперативна програма Иновации и конкуретноспособност 2014-2020. На основание чл.226, ал.3 от АПК първоинстанционният съд следва да се произнесе по въпроси за разноските. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал.3 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение