Решение № 5682 от 21.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13638/2010 г.

Решение № 5682 от 21.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13638/2010 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на СД "Петко и Иван Драганови и сие", със седалище и адрес на управление с. Крислово, общ. "Марица", обл. Пловдивска, представлявано от Петко Георгиев Драганов, подадена чрез адв. Дончева срещу решение № 1203/16.08.2010 г. постановено по адм. д. № 208 по описа за 2010 г. на Административен съд гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството, срещу Ревизионен акт /РА/ № 160900625 от 02.11.2009 г, издаден от Галина Петкова Вълнева, на длъжност гл. инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 23/11.01.2010 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Пловдив при ЦУ на НАП В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да бъде отменено решението и по същество отменен обжалвания РА. Ответникът по жалбата на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред първата инстанция е бил РА № 160900625 от 02.11.2009 г, издаден от Галина Петкова Вълнева, на длъжност гл. инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 23/11.01.2010 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта относно отказано право на данъчен кредит на СД "Петко и Иван Драганови и сие" в размер на 14839.24 лв. и лихви 2936.24 лв. по фактури, издадени от "Комисион" ЕООД за данъчни периоди м. 04.2008 г., с предмет на доставката: "доставяне на водачи на метално хале" и "аванс за доставка на панели"; за данъчен период м. 05.2008 г. с предмет на доставката "стенен панел 1460.55 кв. м., покривен панел 1288,45 кв. м., билни и подбилни капаци 62 бр." За да постанови обжалваното решение АС е приел, че в хода на надлежно възложена и извършена ревизия е установено, че с договор за доставка от 24.04.2008 г., страните са се уговорили "КОМИСИОН" ЕООД до 22.05.2008 г. да достави нови сертифицирани полиуретанови, термоизолационни покривни и стенни панели, билни и подбилни капаци. Жалбоподателят е извършил проверка в завода производител на панели в Турция и е установил, че "КОМИСИОН" ЕООД няма сключен договор с него, както и че заводът не разпространява продукцията си на територията на Република България, поради което е подал жалба до Районна прокуратура гр. Пловдив във връзка с неизпълнение на договора с "КОМИСИОН" ЕООД. От приетото по делото Удостоверение № 7329/29.04.2009 г. от Районна прокуратура - Пловдив, съдът е приел за установено, че срещу Метин Мустафа Нусуф - управител на "КОМИСИОН" ЕООД, е образувано досъдебно производство за това, че в периода м. 04.2008 г. - м. 06.2008 г., в гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, е поддържал заблуждение у лицето Петко Георгиев Драганов и с това е причинил имотна вреда на СД "Петко и Иван Драганови с-ие", в размер на 86364 лв. Обстоятелството, че няма доставени стоки и прехвърляне на собственост върху стоки по сключения договор, съдът е приел, че се установява от писмените обяснения на управителя на дружеството-жалбоподател, възпроизведени в Протокол № 907268/15.05.2009 г., приложен по делото. От Протоколи за извършена насрещна проверка на "КОМИСИОН" ЕООД се установява, че не е открит представител или упълномощено лице за получаване на съобщения, поради което Искането за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице /ИПДПОЗЛ/ е връчено на дружеството по реда на, чл. 32 ДОПК. В указания от органите по приходите срок, документи и писмени обяснения не са представени от страна на "КОМИСИОН" ЕООД. От заключение на съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, което съдът е кредитирал се установява, че процесната сграда представлява едноетажно едноотворно хале, със сглобяема стоманена конструкцията. Стенните панели са окачени на хоризонтални стоманени греди, а гредите на колони, като връзката между тях е осъществена чрез т. нар. метални водачи, които са заварени за колоните и гредите. Вещото лице е посочило, че описаните във фактура № 148/24.04.2008 г. "метални водачи", поради липса на конкретни данни за вид и размери, както и единична мярка и количество на стоката, не може да отговори дали са вложени в процесния обект, макар че безспорно е констатирано наличието на металните водачи /планки/, вложени в строежа на сервизното хале. Относно бройката на вложените метални водачи, вещото лице е дало подробно заключение, което е обсъдено от съда. От показанията на изслушания свидетел съдът е приел, че се установяват факта на строежа на процесния сервиз за трактори, включващ и поставяне на метални водачи за стенните панели. При така установеното съдът е приел, че законосъобразно от органа по приходите е прието, че не са налице реални доставки на стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, поради което и на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е отказано право на данъчен кредит по отношение на жалбоподателя в размер на 14839.24 лева. За безспорно съдът е приел, че от данните по делото се установява, че договорът, във връзка с който са издадени процесните фактури, не е и няма да бъде изпълнен. Позовал се е на разпоредбите на чл. 115, ал. 1 и 3 от ЗДДС, която не е спазена от жалбоподателя По отношение на отказания данъчен кредит по фактура № 148/24.04.2008 г. на стойност 2300 лв. и ДДС 460 лв., с предмет Ч доставяне на водачи на метално хале, съдът е приел, че фактическите констатации в РА за липса на реално осъществена доставка не са оборени от жалбоподателя, включително и с приетото по делото и не оспорено от страните заключение по допуснатата СТЕ. Въз основа на извършената проверка на място и при преглед на представените по делото документи, вещото лице е направило извод, че в описателната част на процесната фактура № 148/24.04.2008 г. е вписано "метални водачи", което е родово понятие, и при липсата на каквито и да е конкретни данни за вид, размер, единична мярка и количество на стоката, не може да се установи пряко съответствие между доставката и установеното на място. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Съдът е установил правилно релевантните факти и ги е обсъдил от фактическа страна. Безспорно установено е, че процесните доставки с изключение на доставката по фактура № 148/24.04.2008 г. са въз основа на Договор за доставка от 24.04.2008 г., който не е изпълнен от доставчика "КОМИСИОН" ЕООД. Както правилно е приел АС, касаторът е разполагал с възможност да издаде данъчен документ по чл. 115, ал. 1 от ЗДДС, съгласно който при изменение на данъчната основа на доставка или при развалянето на доставка, за която е издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата. В тази насока са неоснователни доводите в касационната жалба, свързани с предмета на наказателното производство образувано срещу представляващият дружеството доставчик, както и наличието на неправомерно поведение от страна на същия, което е в противоречие с разпоредбата на чл. 69, ал. 1 от ЗДДС. Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. Наличието на действително осъществена доставка е предвидено като изискване за възникване право на данъчен кредит в разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС, според която данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка, а данъчно събитие съгласно чл. 25, ал. 2 ЗДДС /респ. изискуемост на данъка/ възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. В случая е безспорно установено, че правото на собственост върху процесните стоки не е прехвърлено, поради което и не са налице предпоставките за упражняване на правото на данъчен кредит от страна на получателя по доставката. Относно отказано право на данъчен кредит по фактура № 148/24.04.2008 г., с предмет Ч доставяне на водачи на метално хале, правилно съдът е приел, че не е установен факта на реално осъществена доставка, включително и от приетото по делото заключение по допуснатата СТЕ и разпита на свидетеля. Безспорно установено е, че доставчикът не е намерен на декларирания от него данъчен адрес, не е извършена проверка в счетоводството му, досежно факта на заприходяване на процесните стоки, отписване на същите. Количеството и вида на процесните стоки не е посочен, поради което правилно съдът е приел, че посоченото в процесната фактура "метални водачи" е родово понятие и при липсата на конкретни данни за вид, размер, единична мярка и количество на стоката, не може да се установи пряко съответствие между доставката и установеното на място. Факта на прехвърляне на собствеността, предвид липсата на конкретизация на процесната стока, не е установен и чрез приемо-предавателен протокол между страните. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - първо отделение