Решение № 15596 от 17.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9619/2010 г.

Решение № 15596 от 17.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9619/2010 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Изоламат"АД, със седалище и адрес на управление в гр. Варна срещу решение № 220/24.3.2009 г. по адм. д. № 120/2007 г. на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 0303205/25.09.2006 г. на ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 895/28.11.2006 г. на ДД "ОУИ" - Варна. Поддържа, че са допуснати касационни основания нарушения на материалния и процесуалния закон. Иска се отмяна на решението, без да са изложени обосновани касационни основания в касационната жалба. Ответникът по касационната жалба ДД "ОУИ" - Варна не е взел становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура намира жалбата за неоснователна. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. Производството е за втори път пред Върховния административен съд, като касационна инстанция. С решение № 2047/16.02.2010 г. по адм. д. № 7421/2009 г. на Върховния административен съд е отменено по касационна жалба на "Изоламат"АД решение № 220/24.3.2009 г. по адм. д. № 120/2007 г. на Варненския окръжен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. С обжалваното решение окръжният съд е отхвърлил жалбата на "Изоламат"АД против РА № 0303205/25.9.2006 г. на ТД-Варна в частта за непризнат данъчен кредит с начислени лихви по фактури на 6 фирми: "Джи Ви Ем 99" ЕООД, "ПСВ трейдинг" ЕООД, "Юпитер И" ЕООД, "Агротрейд 2004" ЕООД, "АМ-Импорт Експорт" ЕООД, ЕТ"Ник Мит-Лидия Генчева", както следва: за периода м. 05.2003 г. - ДДС в размер на 513, 40 лв. и лихви-212, 28 лв., за периода м. 06.2003 г. - ДДС в размер на 21 929, 30 лв. и лихви - 8835, 98 лв., за данъчен период м. 07.2003 г. - ДДС в размер на 27 407 лв. и лихви - 10 747, 63 лв., за данъчен период м. 08.2003 г. - ДДС в размер на 442, 93 лв. и лихви - 169, 91 лв. и за данъчен период м. 05.2005 г. - ДДС в размер на 59 094,42 лв. и лихви - 9 463, 94 лв. Основанието за отказ за признаване на данъчен кредит е по чл. 65, ал. 4, т. 3 и 4 и чл. 6 ЗДДС (отм.), поради липса на доставки по спорните фактури и непредставяне на поискани доказателства за осъществяването на доставките. За да отхвърли жалбата съдът е изследвал подробно предмета на доставката по всяка от фактурите и установените данни, във връзка с оспорване реалността на доставките на стоки и услуги, както и заключението на приетата при първото разглеждане на делото ССЕ. Извел е извод за законосъобразност на РА, поради липса на доказване на реално извършване на фактурираните доставки на стоки и услуги. Решението е правилно. Със задължителните указания в отменителното решение на ВАС първоинстанционният съд е бил задължен при новото разглеждане на делото да изследва въпроса за валидността на РА, с оглед липсата на доказателства за компетентността на органа и да даде указания по чл. 171, ал. 4 АПК на страните да представят доказателства в подкрепа на твърденията си. Със същото решение на ВАС е прието, че първоинстанционния съд не е обсъдил липсата на доказателства за компетентността на органа, възложил ревизията като в преписката не са приложени заповедите за овластяване на Тошко Янев, издал първата заповед за възлагане на ревизията и на Даниела Новакова, издала заповедта за определяне на компетентен орган, без които не може да се прецени дали ревизията е извършена от редовно овластени органи по приходите и дали РА е валиден. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд във връзка с указанията на ВАС с разпореждане от 23.02.2010 г. е указал и дал възможност на жалбоподателя да представи доказателства в подкрепа на твърденията си, а във връзка с указанията за изследване на доказателствата за валидността на РА е задължил административния орган да представи заповедите за овластяване на органите по приходите, издали заповедите за възлагане на ревизията и за определяне на компетентния орган да издаде РА. От страна на административния орган са представени Заповед № 258/07.07.2006 г., Заповед № 139/07.04.2006 г. и Заповед № 307/15.08.2006 г., които са приети като доказателства по делото и са обсъдени от съда с изводи за компетентност на органа по приходите, възложил ревизията и издал ревизионния акт. Разглеждайки спора по същество съдът е стигнал до правилните изводи за липса на доказани реални доставки на стоки и услуги по процесните фактури. За разпореждането на съда във връзка с доказателствата жалбоподателят е бил редовно уведомен на 08.03.2010 г. чрез процесуалния си представител - адв. Жикова, но до датата на откритото съдебно заседание, проведено на 30.04.2010 г., не е представил доказателства в подкрепа на твърденията си по жалбата за осъществяване на доставките и техническата и кадрова обезпеченост на доставчиците. По отношение на фактурите, имащи за предмет извършване на СМР съдът е анализирал представените с възражението срещу ревизионния доклад част от изисканите документи, а именно: договори за съответните СМР, копия от двустранно подписани протоколи обр. 19 за извършени СМР, оборотни ведомости, трудови договори и др. Спорът по делото се свежда до установяването дали процесните СМР са извършени от издателите на фактурите: "ПСВ - трейдинг" ЕООД, "Джи Ви Ем" ЕООД и ЕТ"НИК МИТ - Лидия Генчева". Наличието на реално осъществена доставка е предпоставка за възникване на право на данъчен кредит и изпълнението й следва да бъде проверено, за да бъде направена преценка дали ревизираният субект има право на приспадане на данъчния кредит, който е декларирал в подадената справка-декларация, както правилно е приел съда в мотивите на решението си. За да възникне право на приспадане на данъчен кредит, следва предвидените в закона изисквания да са изпълнени по отношение на конкретната доставка и посочените страни по доставката, т. е. не е достатъчно услугите по принцип да са извършени, а е необходимо да са извършени именно от лицето, посочено като доставчик в издадените данъчни фактури. Съдът е приел за безспорно установено по делото, че строително-монтажните работи, за които са издадени процесните фактури са обективно извършени и съществуват. Спорът е относно това дали те са извършени от издателите на фактурите. По отношение на фактурите, издадени от "ПСВ-трейдинг" ЕООД по делото са събрани доказателства, че този доставчик е имал наети по трудов договор лица, т. е имал е кадрова обезпеченост за извършване на доставките - персонал, необходим за извършване на услугите, каквито доказателства за "Джи Ви Ем" ЕООД и ЕТ "НИК МИТ - Лидия Генчева" не са представени. В хода на административното обжалване на РА и в производството пред съда не са представени доказателства, че посочените по-горе трима доставчици са имали техническа обезпеченост с машини, инструменти, съоръжения и др., необходими за да изпълнят процесните СМР. Без доказването на тези релевантни факти и обстоятелства не може да бъде направен извод за обективно осъществяване на доставките, тъй като издадените първични счетоводни документи и подписаните протоколи не се ползват с материална доказателствена сила относно удостоверените с тях факти и обстоятелства. Непредставянето на доказателства и писмени обяснения от преки и предходни доставчици представлява самостоятелно основание да бъде отказано право на приспадане на данъчен кредит по чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС, посочено като основание в РА. Предвид липсата на доказателства за реалност на доставките, ирелевантно се явява и заплащането на ДДС по фактурите по "ДДС- сметките" на доставчиците. По отношение на фактурите, издадени от "Юпитер И" ЕООД и "Агро трейд 2004" ЕООД с предмет - товароподемен кран и фуражомелка, също не са ангажирани доказателства, от които да може да бъде направен извод за наличието на осъществени реални доставки на тези съоръжения. Доказателства за това жалбоподателят е имал възможност, но не е представил и в хода на съдебното производство. Правилно съдът е стигнал до изводът за неоснователност на възраженията в жалбата по отношение отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактурата, издадена от "АМ-Импорт Експорт" ЕООД с предмет: "аванс по договор за СМР". Както жалбоподателят, така и издателят на фактурата не са представили доказателства, удостоверяващи плащане на данъчната основа и ДДС по фактурата, поради което правилно е прието от съда, в потвърждение на констатацията на органа по приходите, че липсва данъчно събитие по чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. Не са представени документи, удостоверяващи техническа и кадрова обезпеченост, както и договори за СМР. При извършена проверка в информационния масив от органите по приходите е установено, че към датата на издаване на процесната фактура дружеството няма декларирани трудови договори за наети лица. Въз основа на подадената ГДД за 2004 г., ведно с приложенията към нея е установено, че дружеството не притежава и ДМА, а за отчетната 2005 г. не е подадена декларация по чл. 51 от ЗКПО (отм.), поради което и правилно е прието от съда, в потвърждение на изводите на ревизиращите органи по приходите, че по процесната фактура не е доказана доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.) и са налице обстоятелства посочени в чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.). По изложените съображения, правилно първоинстанционният съд е приел, че с РА законосъобразно е отказано право на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя по описаните фактури, издадени от посочените в тях доставчици в размер общо на 109 387,05 лв. и са начислени лихви в размер общо на 29 429,74 лв. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,