Решение № 2450 от 8.3.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Изпълнителен директор на Националната агенция за приходите /ИД на НАП/, чрез процесуален представител против решение 3356 от 18.05.2022 г. по адм. д. 3067/2022 г. на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отменено Решение 000030-2343/02.03.2022 г. на ИД на НАП, преписката е изпратена за ново произнасяне на административния орган и са присъдени разноски.

Иска се отмяна на обжалваното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Съображения излага в касационната жалба и в молба за гледане на делото в отсъствие на страната от 14.02.2023 г. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Ответникът Елит 8 ЕООД, чрез процесуален представител в писмена молба моли касационната жалба да бъде оставена без уважение. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

С оспореното пред административния съд Решение 000030-2343/02.03.2022 г. ИД на НАП е оставил без уважение като неоснователно искането на Елит 8 ЕООД от 24.02.2022 г. за възстановяване на платена с платежно нареждане от 19.04.2021 г. по сметка на НАП държавна такса по чл. 30, ал. 6 от Закона за хазарта /ЗХ/ в размер на 25 000 лв.

В акта е посочено, че за продължаване на лиценз за организиране на хазартни игри с игрални автомати в игрална зала с адрес: гр. Костандово, община Ракитово, ул. Васил Левски 66, по влязло в сила Решение 000030-1188/15.04.2021 г. на ИД на НАП, се дължат в условията на кумулативност следните такси:

1. Държавна такса по чл. 30, ал. 1 от ЗХ, вр. чл. 3, ал. 1, т. 4, б. "а" от Тарифа за таксите, които се събират по Закона за хазарта /ТТЗХ/ (за издаване на лиценз в зависимост от броя на игралните места, включени в лиценза) в размер на 7 500 лв.

1. Държавна такса по чл. 30, ал. 6, изречение първо (в зависимост от срока на издадения лиценз) - 25 000 лв. в хипотезата на срок на лиценза за 5 години.

Според административния орган таксите се дължат на различни основания, изрично регламентирани в ЗХ, ТТЗХ, като въвеждането с новите ал. 5 и 6 на чл. 30 ЗХ на такси за издаване и поддържане на лицензи според критериите "срок на лиценза" и "брой жители в населеното място" по местонахождение на обекта, не изключва дължимостта на таксата по чл. 30, ал. 1 ЗХ.

За да постанови обжалваното решение АССГ е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган на основание чл. 17, ал. 1, т. 16 от ЗХ, при спазване на установената форма и съдържание, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалноправните разпоредби.

Решаващият съд е приел за спорен въпроса дали за продължаване срока на действие на издадения му лиценз жалбоподателят дължи две държавни такси - по чл. 30, ал. 1 и 6 от ЗХ.

Счел е, че дейността, за която дружеството-жалбоподател притежава лиценз, издаден с решение от 15.04.2021 г., се облага с алтернативен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/, поради което на основание чл. 30, ал. 7 ЗХ (ал. 5 в предходна редакция на чл. 30 от ДВ, бр. 69/04.08.2020 г.) и предвид заплащането на таксата по чл. 30, ал. 1 ЗХ, съдът е извършил преценка за недължимост на таксата по чл. 30, ал. 6 от същия закон.

Решението е правилно.

Съгласно чл. 30, ал. 7 ЗХ (ДВ, бр. 69/2020 г., предишна чл. 30, ал. 5 ЗХ - с идентично съдържане след изм. - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) за хазартните игри, които се облагат с алтернативен данък по ЗКПО, се събират само таксите по ал. 1.

Облагането с алтернативен данък на данъчно задължени лица за извършвани от тях специфични дейности, е уредено в Част пета "Алтернативни данъци" от ЗКПО, в която част - Глава тридесет и втора, е регламентиран данък върху хазартна дейност. В раздел V от тази глава, озаглавен "Данък върху хазартната дейност от игри с игрални автомати и игри в игрално казино" в чл. 243 като данъчно задължени лица са определени организаторите на хазартни игри по чл. 242, ал. 1, т.е. на игри с игрални автомати и игри в игрално казино, в която категория попада Елит 8 ЕООД.

От цитираната нормативна уредба е видно, че разпоредбата на чл. 30, ал. 7 ЗХ не допуска дължимост на заплатената и заявена за връщане от касатора такса, както правилно е приел първостепенният съд.

Не се кредитират доводите в касационната жалба. Даденото от органа тълкуване на чл. 30, ал. 6 от ЗХ и съпоставяне на същността и приложното поле на таксите по ал. 1 и ал. 6 на чл. 30 ЗХ не са обвързващи за съда. Съдът прилага нормите на позитивното право, във вида, в който са приети, при тълкуването на действителния им смисъл, като ирелевантни са евентуалните намерения на законодателя, които не са намерили израз в нормативния акт.

Твърденията за законодателен автоматизъм и очевиден пропуск при преномерирането на алинеите на чл. 30 ЗХ, изменен и допълнен с ДВ, бр. 69/2020 г., с които касаторът е обосновал теза за мълчалива отмяна на чл. 30, ал. 7 от ЗХ, противоречат на правната стабилност, и са напълно неприемливи в областта на данъчното право и в пряко противоречие с чл. 60 от Конституцията на Република България.

На следващо място касационният състав намира за неотносимо към настоящия спор по ЗХ позоваването в касационната жалба на Решение 11/01.07.2003 г. по конституционно дело 9 от 2003 г. на Конституционния съд.

Отделно от горното, в оспорения съдебен акт решаващият състав на АССГ не е изложил сочените от касатора съображения за приложение на правилото на § 86, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за хазарта, следователно оплакванията в този смисъл са ирелевантни.

В касационната жалба не са посочени конкретни твърдения за нарушения на съдопроизводствените правила. В съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът е извършил проверка на законосъобразността на оспорения акт. Доказателствената тежест в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 от АПК, при проявена от съдебния състав процесуална активност съгласно чл. 171, ал. 4 от АПК. Решението на АССГ е постановено след събиране на допустимите и относимите към предмета на съдебното производство доказателства и след тяхното обсъждане, включително доводите на страните.

Не се констатира от настоящия състав необоснованост на първоинстанционното решение. Изводите на първостепенния съд кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка.

На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК, при което този акт следва да бъде оставен в сила.

С оглед изхода на делото не следва да се присъждат претендираните от ответника по касация съдебно - деловодни разноски поради липса на доказателства за реалното им извършване.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение