Решение № 8820 от 25.9.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208-228 АПК. М. Вълчева, чрез адв. П. Петков, обжалва Решение 33/27.01.2023 г. на Административен съд Плевен по адм. дело 432/2022 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед Л-1742/3 от 28.04.2022 г. на главния директор на Главна дирекция Изпълнение на наказанията, с която й е наложено дисциплинарно наказание уволнение и служебното й правоотношение като младши инспектор на длъжност технически сътрудник II-ра степен (касиер) в затвора в гр. Плевен II-ра категория е прекратено на основание чл. 194, ал. 2, т. 2 и чл. 197, ал. 1, т. 6 вр. чл. 203, ал. 1, т. 7 и т. 8, чл. 204, т. 3 и чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР. Ответникът главният директор на Главна дирекция Изпълнение на наказанията (ГДИН), представляван от юрк. Е. Димитрова, е на становище за неоснователност на жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неправилност на оспореното решение. Касационната жалба е допустима и основателна. Дисциплинарното наказание, предмет на потвърдената заповед, е наложено за това, че за периода от 01.04.2020 г. до 30.11.2021 г. при съставяне на справките за изплатени суми в брой по ведомости за възнаграждения за положен труд от лишените от свобода в затвора в гр. Плевен изпълняващата длъжността касиер мл. инсп. Вълчева е описала с 3596,96 лв. по-големи суми от действително раздадените от касата. Дисциплинарно наказващият орган (ДНО) е приел за установено, че работните заплати по ведомост са в размер на 72839,38 лв., като реално получените суми от лишените от свобода срещу подписи във ведомостите са в размер на 69242,42 лв., а неполучените от тях възнаграждения са в размер на 3596,96 лв. Неполучените суми от лишените от свобода не са описвани в книга и заприходени с приходни касови ордери /ПКО/. Същите суми са отразени в персоналните сметки на всеки лишен от свобода в системата за отчитане на паричните средства Prisoners като приход, без да се отразяват в счетоводната програма като реално върнати в касата задължения по счетоводна сметка 48312 - Чужди средства на лишени от свобода и задържани лица. Тези суми на лишените от свобода по личните им партиди са усвоени от тях съгласно молби за преводи към близки, пазаруване и т.н. Установеното неправилно изплащане на сумите по карти на лишените от свобода е довело до неравнение на баланса на паричните средства в персоналните суми в системата за отчитане на парични средства Prisoners на затвора в гр. Плевен и счетоводната сметка, в която се отчитат Чужди средства на лишени от свобода и задържани лица. При направената инвентаризация в края на 2021 г. на касата, в която се съхраняват парите на лишените от свобода, е следвало да бъде намерен излишък от незаприходените с ПКО суми в размер на 3596,96 лв., но такъв излишък не е налице и мл. инсп. Вълчева не уведомява служителите в счетоводството, че при изплащане на заплатите са връщани суми, за които би следвало да бъде оформен ПКО и заведен в касова книга на затвора. Според ДНО деянието, с което на ГДИН са причинени имуществени вреди в размер на 3596,96 лв., се квалифицира като нарушение на вменените на служителя отговорности по длъжностна характеристика за длъжността Технически сътрудник III-I степен (касиер) в затвор III-I категория. Констатирано е и второ нарушение, извършено от мл. инсп. Вълчева в хода на вече образуваното срещу нея дисциплинарно производство, а именно че се е опитала да изнесе от затвора девет броя ксерокопия на ведомости за заплати на лишените от свобода, които представляват служебна информация. Посочената в заповедта правна квалификация на наложеното наказание е за дисциплинарни нарушения по чл. 194, ал. 2, т. 2, съставомерни по чл. 203, ал. 1, т. 7 и т. 8 ЗМВР. Извършените дисциплинарни нарушения, за които на касаторката е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание уволнение, не са в достатъчна степен индивидуализирани. Налице са две констатирани нарушения, за които е ангажирана дисциплинарна отговорност, и те са квалифицирани общо като нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 2 ЗМВР. За да обоснове наложеното наказание, ДНО е посочил основанията по чл. 203, ал. 1, т. 7 и т. 8 ЗМВР, без да е ясно кое от констатираните нарушения попада в хипотезата на т. 7 използване на служебното положение за лична облага и кое на т. 8 злоупотреба с власт или доверие. Независимо че и в двете хипотези предвиденото дисциплинарно наказание е едно и също - уволнение, липсата на ясни и пълни мотиви препятства наказаното лице да разбере какво наказание му е наложено за всяко от нарушенията. При наличието на две нарушения на служебните задължения ДНО е следвало да квалифицира всяко от тях. Въведеното с чл. 197, ал. 3 ЗМВР правило предвижда задължение на ДНО да прецени всяко от нарушенията поотделно и да определи отделни наказания, след което може да наложи по-тежкото от определените наказания, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени различни по вид дисциплинарни наказания, или едно общо наказание за максимално предвидения от закона срок, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени еднакви по вид наказания. В случая това не е сторено, като допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила е съществено и е основание за отмяна на заповедта съгласно чл. 146, т. 3 АПК. Текстът на чл. 203, ал. 1, т. 7 ЗМВР предполага лична облага като елемент от фактическия състав на извършеното нарушение. Нито в обобщената справка по чл. 207, ал. 7 ЗМВР от 31.03.2022 г., нито в поканата за даване на писмени обяснения от 14.04.2022 г., дисциплинарно разследващият орган е изложил съображения за това, че приема констатираните нарушения, свързани със служебното задължение за издаване на приходен ордер за неизплатените на затворниците суми за възнаграждения, като извършени с цел лична облага. Тя не се споменава никъде в материалите по дисциплинарното производство. Не са изложени факти, нито са събирани доказателства в този смисъл. За да е осъществен фактическият състав на използване на служебното положение за лична облага и злоупотреба с доверие" (чл. 203, ал. 1, т. 7 и т. 8 ЗМВР) се изисква служителят, на когото е възложено изпълнението на определени функции и задачи, да се възползва преднамерено и неправомерно от служебното си положение. Деянието, за което е санкциониран дисциплинарно, следва да е насочено към извличане на определена облага лична или за трето лице, към поставяне на себе си или другиго в по-благоприятно положение чрез неправомерно използване на служебното положение, оказаното доверие или към увреждане на ведомството, с което се накърнява доверието на органа по назначаването. От субективна страна реализацията на фактическия състав по т. 7 и т. 8 на чл. 203, ал. 1 ЗМВР изисква наличието на умисъл, т.е. съзнателно предприети действия, респ. бездействия при осъществяване на служебните функции и задачи, които са извън очертаните правомощия на служителя, с цел постигане на желания резултат. В този смисъл е и съдебната практика - Решение 13739 от 5.11.2020 г. на ВАС по адм. д. 6857/2020 г., 5-членен с-в, Решение 497 от 12.01.2018 г. на ВАС по адм. д. 11381/2017 г., 5-членен с-в, Решение 5883 от 18.04.2019 г. на ВАС по адм. д. 8536/2018 г., Решение 13924 от 14.11.2018 г. на ВАС по адм. д. 9753/2018 г., 5-членен с-в, и др. Извършените нарушения в случая не са доказани от субективна страна, защото не е било установено преднамерено поведение от страна на служителя, което да е съзнателно насочено към постигане на желана цел. Обосноваването на дисциплинарно наказание при отсъствието на доказателства за съставомерните факти представлява нарушение на материалния закон и е самостоятелно отменително основание съгласно чл. 146, т. 4 АПК. Съдът не е съобразил, че заповедта е засегната и от порок по чл. 206, ал. 2 ЗМВР. Органът не е изпълнил задължението си при определянето на вида на наложеното дисциплинарно наказание да мотивира преценката си за тежестта на нарушението, настъпилите от него последици, обстоятелствата по извършването му и цялостното поведение на държавния служител по време на службата, като съдържащите се в акта съждения са бланкетни по характера си. В този контекст не е обсъдена тежестта на всяко едно от констатираните нарушения. Дисциплинарно наказващият орган не е изложил мотиви защо не приема за основателни твърденията на касаторката в писмените й обяснения от 20.04.2022 г., че намерените у нея ксерокопия са чернови, по които е работила, и не представляват официални документи. Дори да се приеме, че действията й представляват нарушение на служебната дисциплина, не е обсъдена възможността отклонението от изискванията да се квалифицира като незначително по смисъла на чл. 198, ал. 2 ЗМВР. В тази хипотеза съответстващото му дисциплинарно наказание е мъмрене, както предвижда ал. 1 на текста. Съдът не е обсъдил и погасяването по давност на нарушението, свързано с неиздаването на приходни касови ордери за неизплатени суми, в една част от посочения период на извършването му съгласно чл. 195, ал. 2 ЗМВР дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му. В случая давността засяга периода от 01.04.2020 г. до 28.04.2020 г. Изложеното мотивира отмяната на обжалваното решение и на потвърдения с него административен акт чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК. При този изход на спора, в полза на касаторката следва да бъдат присъдени заявените своевременно и платени разноски за двете съдебни инстанции, както следва: сума в размер на 820 лв. за адвокатско възнаграждение и държавна такса в касационното производство и сума в размер на 910 лв. за държавна такса, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение според представения списък по чл. 80 ГПК вр. чл. 144 АПК пред първата инстанция. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение