Решение № 4032 от 25.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14263/2009 г.

Решение № 4032 от 25.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14263/2009 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът ДНСК гр. София е обжалвал решението от 30.06.2009 г. постановено по адм. д. № 613/2001 г. на Софийски градски съд, административно отделение, III "г" състав, с което е отменена заповед № 470/30.07.1999 г. на Главния държавен инспектор при ДНСК като незаконосъобразна. Наведени са доводи за отмяната му по смисъла на чл. 209, ал. 1 т 3 АПК. Ответникът Светослав Дренски изразява становище за правилност на решението. Останалите ответници не изразяват становище. Представителят на Върховната административна прокуратура депозира заключение за правилност на съдебния акт. Върховният административен съд, второ отделение след като прецени наведените касационни оплаквания във връзка с доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна. За да постанови този правен резултат, съдът е приел за незаконосъобразна, заповедта, предмет на обжалване на посоченото за издаването й основание. Съответни на доказателствата по делото са съображенията относно обстоятелството, че отменените строителни книжа са издадени преди влизане в сила на чл. 154а от ЗТСУ (отм) (ДВ бр. 79/10.07.1998 г. в сила от 13.07.1998 г.) С тази разпоредба е въведено обжалване на архитектурните проекти и на разрешенията за строеж по административен ред. Правилно съдът е приел, че нормата е процесуална и действа занапред като определя подведомствеността на споровете за законосъобразност административните актове. Ето защо административния орган не е имал процесуалната възможност на основание чл. 313, ал. 1, т. 1 ППЗТСУ (отм.) да упражни правата си по чл. 154 а от ЗТСУ (отм.), които са обвързани с преклузивния 14-дневен срок след като към датата на издаване на заповедта не е имало висящо производство за законосъобразността им. По делото не е било установено отмяната им да е била извършена по жалба на заинтересуваните лица. Такива провомощия в случая административния орган е имал по реда на чл. 32 от АПК (отм.) и в срока по чл. 231 ГПК (отм.) по молба на заинтересувано лице. При така възприетата фактическа обстановка решението е постановено в съответствие с материалния закон. Същото е обосновано. Изводите му кореспондират с установените обстоятелства по делото и са изградени въз основа на тях и закона. Не са налице отменителните основания посочени в разпоредбата на чл. 209, ал. 1, т 3 АПК за отмяната му, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 изр. 1 АПК същото следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение