Решение № 8646 от 9.9.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1864/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Г. М. от гр. Пловдив, чрез пълномощника му адв. П. Василев САК, срещу решение 10703 от 05.12.2024 г., постановено по адм. дело 1605/2024 г. от Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР 2014 2020 г. за кампания 2020 г. с изх. 02-160-6500/6688#7 от 13.06.2024 г., издадено от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие. В жалбата се мотивират съображения за неправилност на решението, като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира се присъждане на понесените разноски пред всички съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба зам. изпълнителният директор на ДФЗ, в писмени бележки, представени от пълномощника му юрк. Г. Кочев, излага съображения за неоснователност на касационната жалба и моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалвания съдебен акт. Прави искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Процесуалният представител на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като взе предвид доводите на страните, доказателствата по делото и в рамките на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол за законосъобразност пред решаващия съд е Уведомително писмо /УП/ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР 2014 2020 г. за кампания 2020 г. с изх. 02-160-6500/6688#7 от 13.06.2024 г., издадено от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие в изпълнение на решение 1395 от 19.07.2023 г., постановено по адм. дело 758/2023 г. от Административен съд Пловдив, с което е отменено негово предходно издадено УП за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 Опазване на застрашени от изчезване местни породи от ПРСР 2014 2020 г. за кампания 2020 г. с изх. 02-160-6500/6688 от 20.01.2023 г. и преписката е върната за ново произнасяне по заявление за подпомагане, подадено от С. Г. М., с УИН 1605062009151. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на С. М., като неоснователна. За да постанови този резултат се е позовал на изяснените по делото факти, по които страните не спорят; на анализа на събраните с административната преписка и в хода на съденото дирене писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на това е извел обосновани и законосъобразни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция без да е необходимо да се повтарят. По делото няма спор, а и от представените писмени доказателства се установява, че със заявление за подпомагане от 12.05.2020 г., форма за ФЛ, жалбоподателят е заявил искането си за подпомагане в ДФ Земеделие за Кампания 2020 г. с приложени в табличен вид използваните земеделски парцели през 2020 г., ведно с таблица за заявения брой животни по направления Опазване на застрашени от изчезване местни породи по мярка 10 Агроекология и климат, ПРСР 2014 -2020 г. В направление Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство оспорващият кандидатства за трета поредна година, със заявени 31 бр. животни от вид каракачански кон, с код на дейност АК 16 опазване на застрашени местни породи съгласно Приложение 5 от Наредба 7 от 24.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР 2014 - 2020. С УП изх. 02-160-6500/6688 от 20.01.2023 г., издадено от зам. изпълнителния директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР 2014 - 2020 за кампания 2020 г., на жалбоподателя са наложени намаления и санкции за бъдещ период в размер общо на 8 390. 38 лева съгласно чл. 31 от Делегиран регламент 640/2014, направление Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство, тъй като са установени 31 бр./30 ЖЕ в графата нередности от таблицата, което представлява 100 % наддеклариране. Актът на административния орган е отменен с решение 1395 от 19.07.2023 г., постановено по адм. дело 758/2023 г. от Административен съд Пловдив, а преписката е върната за ново произнасяне. След връщането на преписката административният орган е издал оспореното в настоящото производство УП изх. 02-160-6500/6688#7/13.06.2024 г., като на жалбоподателя отново са наложени санкции за бъдещ период в размер на 8 390. 38 лева, като е приет процент на наддеклариране 100%, изчислен съгласно чл. 31 от Делегиран регламент 640/2014 отношение на броя животни с нередности спрямо броя на установените животни. В поясненията към таблица 10 са изложени мотивите на административния орган - молителят не е изпълнил императивно свое задължение, установено с § 7 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност от 11 август 2020 година, а именно да подаде заявление за регистрация на животновъдния обект по чл. 137, ал. 1 в срок до 6 месеца от влизането в сила на този закон. Съдът е установил, че животновъдния обект /ЖО/ 4823-0031, със собственик С. Г. М., е регистриран по чл. 137 ЗВД на 21.04.2021 г., за което му е издадено Удостоверение за регистрация 2442 от същата дата, приложено по делото, т.е. след императивно установения в закона срок. Въз основа на този факт съдът е направил извод, че оспорваният административен акт е издаден от компетентния административен орган зам. изпълнителния директор на ДФЗ; в рамките на делегираната му заповед 03-РД/3088 от 22.08.2022 г. на изпълнителният директор компетентност, при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. Решението е правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Спорът относно материалната законосъобразност на акта - неговата форма и съответствие със закона, е разрешен правилно от първостепенния съд. Несъгласието на касатора с мотивите на съда не представлява касационно отменително основание. Правилно съдът е приел за неоснователно възражението на оспорващия, че в обжалваното УП не са посочени фактически и правни основания за издаването му, респ. че не са спазени указанията, дадените в решение 1395/19.7.2023г., постановено по административно дело 758 по описа за 2023 г. на Административен съд Пловдив. Изрично в чл. 46, ал. 2 ЗПЗП е предвидено, че подпомагане по схемите, обвързани с производството, се предоставя за площи, отговарящи на условията за подпомагане по СЕПП, и за животни, които са идентифицирани и регистрирани съгласно Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВД/. Съгласно чл. 137, ал. 1 Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВД/, в редакцията на текста обн. в ДВ, бр.71/11.08.2020 г., в сила от 14.08.2020 г.: Собствениците или ползвателите на животновъдни обекти, с изключение на животновъдните обекти лични стопанства, подават заявление за регистрация по образец до директора на съответната ОДБХ. Заявлението се подава лично, чрез пълномощник, по електронен път при условията и по реда на чл. 5 и 22 от Закона за електронното управление или чрез лицензиран пощенски оператор, като към заявлението се прилагат съответните документи. Съгласно § 7 от ЗР на ЗИД на ЗВД /обн. в ДВ, бр.71/11.08.2020 г./: Собствениците или ползвателите на животновъдни обекти, с изключение на животновъдните обекти лични стопанства, за които към датата на влизането в сила на този закон не е издадено удостоверение за регистрация по чл. 137, ал. 6 и в които се отглеждат или са настанени животни, идентифицирани в системата по чл. 51, ал. 3, подават заявление за регистрация на животновъдния обект по чл. 137, ал. 1 в срок до 6 месеца от влизането в сила на този закон. Извън обхвата на изискването по чл. 137 от ЗВМД остават само личните стопанства. Съгласно чл. 51 ал. 1-3 ЗВД животните подлежат на официална идентификация, а животновъдните обекти - на регистрация по реда на чл. 137, като Българската агенция по безопасност на храните /БАБХ/ е компетентният орган за контрол по официалната идентификация на животните. Тя именно поддържа Интегрирана информационна система /ИИС/ с данни за идентифицираните животни и за животновъдните обекти и осигурява достъп до данните. Оспорващият не е доказал, с допустимите доказателства и доказателствени средства, че е изпълнил императивно задължение, вменено му от закона. При това положение изводите на решаващия съд, че оспорваният административен акт съответства на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и има изискуемото от закона съдържание са обосновани и правилни. Обоснован е и извода на съда, че не е налице нарушение на принципа за съразмерност, залегнал в чл. 6 АПК, доколкото с намаленията и санкциите за бъдещ период са предвидени комулативно. По изложените мотиви касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение правилно. При този изход на правния спор претенцията на ответника по жалбата за присъждане на понесените пред настоящата инстанция разноски, е основателна и следва да бъде уважена в размер на 150 лв. Воден от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, пето отделение