Решение № 11208 от 11.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4536/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), чрез юрк. Д. Георгиев срещу решение 2164 от 13.12.2024г., постановено по административно дело 189/2024.г. от Административен съд - Кюстендил, с което е отменено негово Уведомително писмо по мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР 2014 -2020 г. за кампания 2023 г. с изх. 02-100 - 6500/3600#/2/29.02.2024г. По наведени доводи за неправилност на решението, като необосновано, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата против посоченото УП бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на деловодни разноски за двете съдебни инстанции, включително и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба П. В. Г., чрез процесуален представител адв. Табутова в представен писмен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано, писмено заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на проверка за законосъобразност пред АС - Кюстендил е посоченото по-горе УП, с което на П. Г. е отказано финансово подпомагане за кампания 2023г. по направление Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство на основание чл. 17, ал. 2, т. 4 от Наредба 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. с причини, че са заявени по-малък брой животни(-49 броя говеда и 8 броя овце) от одобрените за участие в направлението през 2022г. с писмо изх. 02-100-6500/3600/13.12.2022г. ( 50 броя говеда, 19 броя коне и 166 броя овце). и не са предоставени документи в ДФЗ, отговарящи на изискванията на чл. 43, ал. 1 от посочената Наредба, които да удостоверят причината за загубата на липсващите животни, макар резултатите от извършените автоматични проверки, да са му били връчени и съответно е информиран, че е заявил по-малък брой животни от типа говеда и "овце" в сравнение с одобрения. С оспореното решение, съдът е приел, че оспореното УП е издадено от компетентен орган, при спазване на изискуемата писмена форма и реквизити по чл.59, ал.2 от АПК, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по чл.52, ал.1 и 2 от Наредба 7/24.02.2015г. Съдът е приел, че органът не е извършил дължимите административни проверки, предвидени в разпоредбата, а се е позовал само на данните от извършените автоматични такива, не е взел предвид представените от заявителя документи във връзка с намаления брой животни за вид "овце" и "говеда" и в нарушение на изискванията на чл.52 и чл.35 и чл.36, ал.1 и ал.3 АПК е издал оспореното УП само въз основа на извършената автоматична проверка. Предвид изложеното е счел, че е налице незаконосъборазност на УП по смисъла на чл.146, т.3 АПК. В допълнение АС е изложил съображения за противоречие на оспореното УП с приложимите материалноправни разпоредби. От представените по делото доказателства, съдът е стигнал до извод, че Г. е представил на ДФЗ - РА документи по чл.43, ал.1, т.1 от Наредба 7/24.02.2015г. и като се е позовал на чл.43, ал.2 от Наредбата, съгласно която, когато при загуба на животно земеделският стопанин представи в ДФЗ - РА документите по ал.1, агроекологичните плащания за същата година се изплащат за наличния брой животни, като органът не е съобразил, че заявителя не е дакларирал по - малък брой животни за вид "коне". По тези съображение, съдът е отменил оспореното пред него УП и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по подаденото заявление, при съобразяване с дадените в мотивите на решението указания. Решението е правилно постановено. Доводите на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил всички наведени от страните възражения и обстоятелства, като е дал ясен и конкретен отговор, кои приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е налице подробно изложение, относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактите, кои доказателства съдът кредитира и защо. При надлежно установената фактическа обстановка, административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за незаконосъобразност на оспорвания административен акт. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. Обосновано е приетото от съда, че в хода на административното производство административният орган е допуснал съществени нарушения на процедурните правила, довели до неправилно приложение на материалния закон. Отказът за финансово подпомагане за кампания 2023 г. е мотивиран с разпоредбата на чл.17, ал. 2 ,т. 4 от НАРЕДБА 7 от 24.02.2015г., тъй като са били заявени по-малък брой животни за вид говеда и "овце" от одобрените с писмо от изх. 02 -100 -6500/3600 от 13.12.2022г. и поради обстоятелството, че не са представени документи, отговорящи на изискванията на чл.43, ал.1 от Наредба 7 от 24.02.2015г. Разпоредбата на чл.17, ал.2, т.4 от цитираната Наредба повелява, че не се отпуска финансова помощ за годината на подаване на заявленията по чл.8, ал.2, т.4,5 и 6 за прилагане на агроекологични дейности по съответното направление, когато: земеделските стопани декларират по - малък брой животни от даден вид спрямо одобрените и не са представили в ДФЗ - РА, документи съгласно чл.43, ал.1. По делото е безспорно, че П. Г. е декларирал за кампания 2023г. по - малък броя животни. От одобрените за 2022г. - 166 броя овце е декларирал 8 броя, а от одобрените 50бр. говеда е декларирал 49 броя, броя на декларираните коне е 19 и за двете кампании и е еднакъв. Не е спорно също така и от представените по делото доказателства се установява, че Г. е представил документи по смисъла на чл.43, ал.1 от Наредба 7 в подкрепа на доводите си, че е налице загуба на животни по смисъла на чл.43, ал.1 от Наредбата, които обаче не са ценени и обсъдени в оспореното уведомително писмо. В касационната жалба се твърди, че тези документи не касаят одобрените животни по процесната мярка, а за 14 броя от одобрените животни "овце", изобщо не са представени документи. Недопустимо е едва с касационната жалба да се допълват мотивите, съображенията на органа, изложени в оспорванато уведомително писмо. Първоинстанционният съд правилно е счел , че в конкретния случай административният орган не е изпълнил задължението си по чл.35 АПК да издаде УП, след като изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая и обсъди обясненията и възраженията на заявителя, както и представените писмени доказателства по смисъла на чл.43, ал.1 от Наредбата за твърдяната загуба на животни. При това обосновано и законосъобразно в обжалваното решение е прието, че актът е базиран единствено върху данните от извършени административни проверки въз основа на данните, въведени в регистъра на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) след извършени административни проверки. Въпреки представените от П. Г. доказателства за загуба на животни, административният орган не е изяснил тези факти и обстоятелства и не ги е проверил и преценил, включително при необходимост с извършване на допълнителни административни проверки или събиране служебно на допълнителни доказателства от негова страна, съгласно изискванията на чл.36 АПК. Затова законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че неизясняването на факти и обстоятелства представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон при издаване на оспорения акт, поради което е обоснован извода му за наличие на отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК. Правилно след отмяната на акта и предвид, чл. 173, ал.2 АПК съдът е изпратил преписката на административния орган за ново произнасане по подаденото заявление при съобразяване с мотивите в решението. Решението е обосновано. Съдът е установил релевантните за спора факти, като въз основа на тях е изложил обосновано и аргументирано правните си изводи. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал.1 АПК администрацията при касационния жалбодател следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 1100 лв., представляващи заплатено възнаграждение за един адвокат, който размер е съобразен с фактическата и правна сложност а делото. Възражението за прекомерност от страна на касатора е бланкетно и немотивирано и само на това основание, съдът го приема за неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение