Решение № 3818 от 4.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8950/2015 г.

Решение № 3818 от 4.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8950/2015 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, по касационни жалби на Е. П. А. и Ю. С. М., двете от София против решение № 3037/4.05.2015 г., постановено по адм. дело № 116/2015 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменена заповед № 18-10786/4.08.2014 г. на началника на СГКК-София. В жалбите се излагат доводи за недопустимост и неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като се иска отмяната му. Ответниците Р. С. М., А. Р. М. и Б. Р. М.-А. не оспорват жалбите. Ответниците Министерство на здравеопазването и УМБАЛ "Света Анна" АД София оспорват жалбите. Останалите ответници началник на СГКК-София, Б. С. М., М. М. К. и В. Р. М.-Г. не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбите. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационните жалби за допустими- подадени (втората по пощата) срещу подлежащо на касационно обжалване съдебно решение, от страни по делото, за които то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледани по същество за неоснователни. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема оспорената заповед, издадена на основание чл. 54, ал. 4 ЗКИР за изменение на одобрени КККР чрез нанасяне на нов поземлен имот с идентификатор 68134.4082.6276, с площ от 1693 кв. м. и промяна границите на поземлен имот с идентификатор 68134.4082.653, за незаконосъобразна поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни разпоредби. Решението е валидно, допустимо и правилно като резултат, при следните съображения: Към дадата на подаване на жалбата и въз основа на Акт за публична държавна собственост № 50 том CXIX рег. 49143 от 2.10.2014 г. на Службата по вписванията - София Държавата-Министерство на здравеопазването се легитимира като собственик на ПИ с идентификатор 68134.4082.653, засегнат от оспореното изменение, поради което има право на жалба и постановеното решение е допустимо. За допустимостта на съдебното оспорване е без значение обстоятелството, че при издаване на оспорената заповед министерството не е записано в КР като собственик на заснетия ПИ, в границите на който е заявено нанасянето на реституиран имот. Заявлението на Е. А. за изменение в КККР е подадено на 18.03.2014 г. и правилно на 17.04.2014 г. е съставен акт за непълноти и грешки в ПИ 68134.4082.653, в който като заинтересовани страни са посочени всички наследници на собственика на реституирания имот и УМБАЛ "Света Анна" АД, което към този момент е записано в КР като собственик на ПИ, засегнат от изменението. Представляващ дружеството подписва акта на 30.05.2014 г. със забележка за несъгласие с предложеното изменение и изрично писмено възразява на 2.06.2014 г. Неподписването на акта от заинтересованото лице е предвидено като изрично основание за отказ за отразяване на непълнотата в КК преди измененията в чл. 51- чл. 54 ЗКИР с ДВ, бр. 49/13.06.2014 г. Оспорената заповед е издадена след тези изменения и те следва да бъдат съобразени при преценката на материалната й законосъобразност /чл. 142, ал. 1 АПК/. Отпада законовото изискване по чл. 53, ал. 3 ЗКИР(отм.) за съставяне на акт за непълноти и грешки, поради което на основание чл. 13, ал. 1 ЗНА следва да се приемат за изгубили сила разпоредбите на чл. 58 и сл. от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР, приети по прилагането на вече отменените разпоредби на чл. 51-54 ЗКИР. В този смисъл неправилно първоинстанционният съд приема, че оспорената заповед е издадена при съществено нарушение на процедурните правила на чл. 62, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 3/2005 г., което обаче не се отразява на правилността на крайния извод за материална незаконосъобразност на допуснатото изменение на КККР. Съгласно действащия чл. 54, ал. 1 ЗКИР непълнотата или грешката се допълва или поправя от СГКК въз основа на писмени доказателства и проект за изменение. Когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред - ал. 2. Наличието на спор за материално право трябва да бъде преценявано от СГКК конкретно във всеки отделен случай и представлява основание да се откаже одобряването на проекта за изменение на КК. В случая се иска нанасяне на реституиран имот в границите на заснет ПИ, срещу което изрично възразява записаният в КР негов собственик и това обосновава наличието на спор за материално право, който се явява пречка за одобряване на изменението преди решаването му по съдебен ред от гражданския съд. Като е одобрил поисканото изменение на КККР при наличие на спор за материално право компетентният административен орган е постановил незаконосъобразна заповед, която правилно е отменена с обжалваното решение. То не страда от релевираните в касационните жалби пороци и следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,