Решение № 4086 от 18.4.2023 г. на ВАС, VI о.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса Бургас против Решение 690 / 23.05.2022 г. по адм. дело 2250 / 2021 г. на Административен съд Бургас в частта му, с която е отменена негова заповед РД 25 1205 от 26.08.2021 г. по т.17, с която за нарушение по чл. 55, ал.2, т.5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и чл. 380 и чл. 385, ал.1 и ал.4, т.2 от Националния рамков договор РД НС 01 4 от 23.12.2019 г. за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2020 2022 г. (НРД за МД 2020 2022 г.) на Университетска многопрофилна болница за активно лечение (УМБАЛ) Дева Мария ЕООД, гр. Бургас е наложена санкция финансова неустойка в размер на 200,00 лева на основание чл. 416, ал.3 от НРД за МД 2020 2022 г. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендират се съдебни разноски за касационната инстанция. Ответникът - Университетска многопрофилна болница за активно лечение Дева Мария ЕООД, гр. Бургас не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Със заповеди РД-25-452 от 02.04.2021 г. и РД-25-517 от 12.04.2021 г. , директорът на РЗОК Бургас е наредил да се извърши тематична проверка на "УМБАЛ Дева Мария"ЕООД, досежно контрол относно спазване изискванията на НРД МД 2020 -2022 г. по отношение дейности м. март 2021 г. по приложение 1; контрол относно жалба, вх. 94-01-26/24.03.2021 г., РЗОК Бургас; контрол относно спазване НРД МД 2020 -2022 г. по отношение на дейност м. март 2021 г. по КП 104; контрол по отчетените ЛС за лечение на злокачествени заболявания в условията на БМП, които НЗОК заплаща извън стойността на КП за дейност м. март 2021 г.; контрол относно спазване изискванията на НРД МД 2020-2022 г. и ЗЗО по отношение на дейност м. март 2021 г. по КП 36, 27, 50. 1, 51. 1, 52. 1, 53. 1, 54. 1, 56. 1, 57. 1; контрол по писма на управителя на лечебното заведение; контрол по справки на РЗОК Бургас; контрол за спазване изискванията на НРД МД 2020-2022 г. и ЗЗО по отношение дейности м. март 2021 г. с вложените медицински изделия, заплащани от НЗОК, извън цената на КП. За констатациите от проверката е бил съставен протокол 580 от 25.05.2021 г. от трима контрольори, отдел ДИОКМДПА, РЗОК Бургас, определени в заповедта за възлагане на проверката, в който от т. 1 до т. 19 са констатирани деветнадесет нарушения на ЗЗО и НРД МД 2020-2022 г. по изпълнение на договор с ИМП. Установеното нарушение по т. 2.6.5. 2 от протокол 580/25.05.2021 г., съответно по т. 17 от оспорената заповед касае пациент с ИЗ 2347, с диагноза "Увреждане на нервните коренчета в шиен дял с радикулопатия", който е имал придружаващи заболявания "Ексцентрична левостранна дискова протрузия на ниво С5-С6". Симптоматичен цервикобрахиален радикулит в ляво, отразени в епикризата и титулна страница на ИЗ на пациента, които лечебното заведение не е отразило като задължителен реквизит в Направление за хоспитализация /бл. МЗ- НЗОК 7/, в част IV - "Блок преминал през лечебното заведение пациент", съгласно изискванията на "Указания за попълване на направление за хоспатилизация" - Приложение 2 НРД МД 2020 - 2022 г. В своето заключение назначеното от административния съд вещо лице - невролог сочи, че описаните като придружаващи заболявалия в ИЗ и епикризата "Ексцентрична левостранна дискова протрузия С5-С6. Симптоматичен цервико- брахиален радикулит в ляво" са включени в основната диагноза "Увреждане на нервни коренчета в шиен дял с радикулопатия". Описаната като придружаващо заболяване протрузия всъщност е патоморфологичен субстрат и/или компютър- томографско описание на междупрешленната дискова увреда. То не е диагноза и не би следвало да се посочва като такава. В диагноза се посочват заболявания/нозологични единици/, а не патоморфологичните им описания. Заключението на вещото лице не е било оспорено от страните и като компетентно изготвено, законосъобразно и обосновано е било кредитирано с доверие от съда. Обосновано позовавайки се на заключението на медицинската експертиза, административният съд е приел, че не е допуснато констатираното нарушение по чл. 380 и чл. 385, ал. 1 и ал. 4, т. 2 НРД МД 2020- 2022 г. по т. 17 от оспорената заповед, доколкото според описаното състояние в епикризата и в ИЗ не представлява придружаващо заболяване, различно от основната диагноза. За лечебното заведение не е възникнало задължение да го вписва като реквизит в направлението за хоспитализация, поради което неправилно му е била наложена санкцията с т. 17 от заповедта. Поради гореизложеното, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор, претенцията на касационния жалбоподател за сторените по делото разноски следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд,