Решение № 5890 от 8.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 191/2009 г.

Решение № 5890 от 8.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 191/2009 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Надежда Иванова" - Надежда Илиева Иванова, от гр. Рудозем, област Смолян против решение № 212 от 17.11.2008 г. по административно дело № 251/2008 г. на Административен съд - Смолян. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната по жалбата страна, директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Смолян не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е основателна. За да отхвърли оспорването срещу решение № 17/29.08.2008 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Смолян и потвърденото разпореждане № 290/15.07.2008 г. на началник отдел "Краткосрочни плащания и контрол" при ТП на НОИ досежно определения с ревизионен акт № 1/1.07.2008 г. начет на ЕТ "Надежда Иванова" - Надежда Илиева Иванова, от гр. Рудозем, за причинени щети от неправилно изплатени парични обезщетения поради бременност и раждане на лицето Мария Бисерова Устова за периода 10.09.2007 г.-31.05.2008 г., административният съд е приел, че обжалваните актове не страдат от пороците, визирани в чл. 146 от АПК. По делото е установено, че от страна на териториалното поделение на НОИ - гр. Смолян на Мария Бисерова Устова са изплатени обезщетения за бременност и раждане в размер на 1301.99 лева за периода 10.09.2007 г. - 31.05.2008 г. по представените от осигурителя и ЕТ "Надежда Иванова" - Надежда Илиева Иванова, от гр. Рудозем болнични листове за бременност и раждане и молба-декларация за изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане на основание чл. 50 и чл. 51 от КСО. Осигурителното правоотношение за осигуреното лице е възникнало по силата на трудов договор № (1.07.2007 г., по който то е започнало да осъществява трудова дейност от 3.07.2007 г., която продължава и до настоящия момент. От разчетно-платежна ведомост на ЕТ "Надежда Иванова" - Надежда Илиева Иванова е видно, че за месеците VII, VIII, IХ 2007 г. Устова има ползван неплатен отпуск съответно 10, 23 и 3 дни или общо 36 дни. На 10.09.2007 г. е започнала ползването на отпуск за бременност и раждане. Страните не спорят, че лицето има изискуемия осигурителен стаж по чл. 48а от КСО, а визираните по-горе фактически обстоятелства се потвърждават и от данните, подадени от осигурителя към персоналния регистър на НОИ. Осигурителният орган е приел, че работничката-майка няма право на парични обезщетения, когато риска е настъпил след "прекъсване или прекратяване" на осигуряването каквото според него се е случило в рамките на използвания в повече от предвидените 30-работни дни неплатен отпуск. По нататък в мотивите на своето решение той е конкретизирал, че осигуряването на Устова е било "прекъснато" и след като същата "няма отработен ден", то не е могла да придобие отново изискуемото качество на осигурено лице към момента на настъпване на осигурения риск. Същите изводи е направил и първоинстанционният съд като в мотивите си е констатирал, че Мария Бисерова Устова е изгубила качеството на осигурено лице. Не е конкретизирал дали това е станало въз основа на "прекъсване" или "прекратяване" на осигуряването. Изтъкнал е, че дори и да е безспорно, че няма прекратяване на трудовото правоотношение този факт е ирелевантен, след като не са внасяни осигурителни вноски за времето, през което работничката е ползвала неплатен отпуск в повече от 30 дни. Настоящият състав на Върховния административен съд намира атакуваното съдебно решение за постановено при неточно приложение на материалния закон. Съгласно разпоредбите на чл. 61, ал. 1 и чл. 63, ал. 3 от КТ, правопораждащ юридически факт за възникване на трудовото правоотношение е сключването на трудов договор между работника и работодателя и започване изпълнението на същия. Осигуряването възниква от деня, в който наетото лице започне да упражнява трудова дейност по чл. 4 и продължава до прекратяването и. В рамките на съществуващо трудово правоотношение работничката - майка може да упражни правото си по чл. 50 от КСО. Законът не поставя условия за продължаване реалното изпълнение на задълженията по същото след използван неплатен отпуск (вън от хипотезата по чл. 9, ал. 2, т. 3 от КСО). Задължението за осъществяване на трудова дейност след този момент е свързано с неизпълнение на трудовия договор, но не е пречка за упражняване на права по детерминираното от него осигурително правоотношение. Предприетите от осигуреното лице действия по упражняване на права във връзка с настъпила временна неработоспособност преодоляват прекъсването на осигуряването. Времето през което последното продължава се определя въз основа на конкретни фактически и правни белези. Поначало това е времето, през което трудовото правоотношение съществува и лицето изпълнява задълженията си по него или се ползва от правата си. В случая е налице валидно трудово правоотношение и непрекратено осигуряване, обосноваващо съществуването на фактическия състав от хипотезата на чл. 50 от КСО, който сочи законосъобразно осъществени осигурителни плащания. Оспорените актове, с които осигурителят е задължен да възстанови нанесени на ДОО щети от неправомерно изтеглени парични обезщетения са издадени в противоречие на материалноправни разпоредби и следва да бъдат отменени. По изложените съображения обжалваното съдебно решение, с което жалбата на ЕТ "Надежда Иванова" - Надежда Илиева Иванова, от гр. Рудозем е отхвърлена като неоснователна, следва да бъде отменено. Спорът е изяснен от фактическа и правна страна, поради което вместо отмененото решение следва да бъде постановено друго, с което оспорените административни актове бъдат отменени като незаконосъобразни. Касаторът не претендира разноски в хода на касационното производство, поради което такива не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение