Решение № 7621 от 9.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1269/2010 г.

Решение № 7621 от 9.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1269/2010 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на Иван Йорданов Аршинков от гр. Велинград против Решение № 612 от 16.12.2009 г., постановено по адм. дело № 526 от 2009 г. по описа на Административния съд - Пазарджик. В жалбата са наведени доводи за необоснованост и неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - община Велинград, не изразява становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, намира, че е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, като разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административният съд - Пазарджик, в производство по чл. 203, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) е отхвърлил предявения иск от Иван Аршинков срещу община Велинград за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на отменени по съответния ред Решение № 467 от 21.12.2006 г. на Общинския съвет - Велинград, и Заповед № 1230 от 13.08.2007 г. на кмета на община Велинград. Съдът е приел, че не е налице причинно-следствена връзка между настъпилите вреди и незаконосъобразните актове. Обжалваното решение е правилно, като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон - ЗОДОВ. Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ предполага установяване на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по посочения ред, както законосъобразно е приел съдът. От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят е предявил иск за обезщетение за причинени неимуществени вреди, които са преки и непосредствени последици от незаконосъобразни актове на кмета на община Велинград. Последните са постановени във връзка с одобрено изменение на кадастралния план и регистър за имот, върху който е била изградена новопостроена жилищна сграда - собственост на ищеца. Жалбоподателят е поддържал, че в резултат на незаконосъобразните административни решения са накърнени доброто име, честта и достойнството на ищеца, довели до дълбока психическа депресия. При тези данни правилно съдът е приел, че изменението на кадастралния план касае земята, но не и постройката върху нея. Неимуществените вреди, за които ищецът претендира, не са вследствие на отменените административни актове. Не е налице пряка причинно-следствена връзка между незаконосъобразното решение и вредите. Пряка последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения, т. е. увреденото лице не би претърпяло вредите, ако не е бил незаконосъобразният административен акт. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат. Настоящият случай не е такъв. След като събраните по делото писмени и гласни доказателства не установяват по несъмнен начин настъпването на твърдените от ищеца неимуществени вреди като пряка и непосредствена последица от незаконосъобразните актове на ответника, то предявеният иск по чл. 203 АПК вр. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ правилно е бил отхвърлен като недоказан и неоснователен. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд - III отделение,