Решение № 10644 от 9.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4750/2018 г.

Решение № 10644 от 9.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4750/2018 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 1032 от 19.02.2018 г. по адм. дело № 5460/2017 г. на Административен съд - София град. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - А. Чергова, чрез пълномощника й, изразява становище в писмен отговор и пледоария по същество, че обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - София град е отменил заповед № 210/3.05.2017 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител - поради съкращаване на длъжността, е прекратено служебното правоотношение на А. Чергова за длъжността "старши експерт" в дирекция "Оторизация на плащанията по прилагане на мерки за развитие на селските райони", отдел "Мерки за обучение и местни стратегии". Съдът е установил вярно фактическата обстановка по спора, при коректно разпределена доказателствена тежест между страните. Събрал е необходимите доказателства и е изслушал съдебно-икономическа експертиза по спорните въпроси, релевантни към законосъобразността на обжалваната заповед. Въз основа на пълен и точен анализ на доказателствения материал е достигнал до обосновани правни заключения за издаване на оспорения акт в нарушение на материалния закон. По делото е установено, че жалбоподателката А. Чергова (сега ответна страна) е заемала длъжността "старши експерт" в дирекция "Оторизация на плащанията по прилагане на мерки за развитие на селските райони", отдел "Мерки за обучение и местни стратегии". Със заповед № 14/9.01.2015 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателката за заеманата длъжност, считано от 12.01.2015 година. С решение № 1180/25.02.2016 г., постановено по адм. дело № 603/2015 г. по описа на Административен съд – София град, заповед № 14/09.01.2015 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" е отменена. Решението е оставено в сила с решение № 4349/6.04.2017 г. по адм. дело № 6678/2016 г. на Върховния административен съд, пето отделение. На 20.04.2017 г. А. Чергова е внесла заявление с вх. № 02-6500/2419, с което е поискала, на основание чл. 122, ал. 1 ЗДСл, да заеме длъжността, която е изпълнявала до уволнението с отменената заповед. Със заповед № 208/3.05.2017 г., на основание чл. 122, ал. 1 ЗДСл, жалбоподателката е възстановена на заеманата преди уволнението й длъжност, считано от същата дата – 3.05.2017 година. На същата дата на служителката е връчено предизвестие № 111/3.05.2017 г. за прекратяване на служебното правоотношение. Със заповед № 210/3.05.2017 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" отново е прекратено служебното правоотношение на служителката за длъжността, на която е възстановена на същата дата. Въз основа на приложените длъжности разписания - щатни и поименни и съгласно заключението на съдебно-икономическата експертиза, съдът правилно е приел, че на жалбоподателката е връчена заповед за възстановяване на позиция, каквато липсва в длъжностното разписание и същевременно отново е прекратено служебното й правоотношение на същото основание – съкращаване на длъжността. В тази връзка, съдът точно е посочил, че извършените структурни и персонални промени в администрацията в периода от време от датата на издаване на отменената заповед за прекратяване на служебно правоотношение на държавен служител до датата на влизане в сила на съдебното решение за нейната отмяна не представляват обективна пречка пред органа по назначаването да изпълни влязлото в сила съдебно решение. В случая е налице формално възстановяване, без промяна в длъжностите разписания и с единствената цел да бъде отново издадена заповед за прекратяване на служебното правоотношение на служителката. Поради това правилен е изводът на съда, че предприетите правни действия от органа по назначаване представляват по същината си неизпълнение на влязло в сила съдебно решение. Съгласно чл. 122, ал. 1 ЗДСл, при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаването или от съда, държавният служител се възстановява на предишната длъжност, ако се яви в съответната администрация в двуседмичен срок от влизането в сила на административния акт или на съдебното решение. С отмяната на уволнителната заповед за органа по назначаване възниква задължение да изпълни съдебното решение и осигури възможност на възстановената служителка да изпълнява служебните си функции и задачи. В случая жалбоподателката е спазила условията по чл. 122, ал. 1 ЗДСл, при което органът по назначаване е издал заповед за възстановяване на заеманата преди незаконното й уволнение длъжност. С оглед доказателствения материал по делото, съдът обосновано е посочил, че материално правното основание на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл следва да съществува към момента на издаване на административния акт за прекратяване на служебното правоотношение, което изискване в случая не е изпълнено. Съдът правилно е посочил, че промяната, свързана с премахване на длъжността, заемана от служителката в утвърдените длъжности разписания след уволнението й не засяга правото й да бъде възстановена на работа и не може да преодолее задължението на органа по назначаването да изпълни съдебното решение. В тази връзка следва да се отбележи, че в решение № 4349/6.04.2017 г. по адм. дело № 6678/2016 г. на Върховния административен съд, пето отделение, е посочено, че щатните бройки за длъжността "старши експерт" в новосъздадените отдели "Оторизация на плащанията на частни проекти" и "Оторизация на плащанията на публични проекти" са запазени бройките за старши експерт в двата отдела - 50, толкова колкото са били старшите експерти общо в отдели "Мерки за обучение и местни стратегии", "Мерки за частни стопани" и "Общински и горски мерки" по длъжностното разписание от 5.01.2015 година. Същевременно функциите на заеманата от служителката длъжност също не са премахнати и продължават да се изпълняват в посочените по- горе два отдела на дирекция "Оторизация на плащанията по прилагане на мерки за развитие на селските райони". Аналогични са изводите на експерта, изготвил съдебно-икономическата експертиза в настоящото първоинстанционно производство по отношение на функциите и задачите на длъжността, заемана от А. Чергова и длъжността "старши експерт" в двата новосъздадени отдела, посочени по-горе. Следователно, съдът правилно е приел, че липсват фактически и правни основания за издаване на уволнителната заповед в хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че след като в резултат на извършената реорганизация в дирекция "Оторизиране на плащанията по ПМРСР", отделът, в който е работила служителката не съществува, прекратяването на служебното й правоотношение е законосъобразно. Вътрешната реорганизация на административните звена в ДФ "Земеделие" не е релевантна към спорния предмет. От значение е обстоятелството, че уволнението на служителката от заеманата длъжност е отменено като незаконосъобразно именно поради липса на реално съкращаване на длъжността, т. е. съдът е приел, че същата не е премахната като съвкупност от нормативна позиция и възложени функции, дейности и задачи, вследствие на което органът по назначаването е следвало да я възстанови на същата по правилото на чл. 122, ал. 1 ЗДСл. Изводите на решаващия съд в тази насока са правно издържани и се споделят от касационната инстанция. Инвокираните доводи в касационната жалба са насочени към съществото на спора за законосъобразност на оспорената заповед, същите са били предмет на обсъждане от административния съд, който аргументирано ги е приел за неоснователни. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и надлежно направено искане за присъждане на разноски от ответната страна, юридическото лице Държавен фонд "Земеделие", в чиято структура е касационният жалбоподател, следва да заплати на А. Чергова направените разноски пред касационната инстанция в размер на 1000 лв. за адвокатско възнаграждение. Искането на касатора за редуциране на размера на претендираните разноски е неоснователно, като не е подкрепено с конкретни съображения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,