Решение № 16043 от 15.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7929/2012 г.

Решение № 16043 от 15.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7929/2012 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на РУ "Социално осигуряване", гр. Пловдив, срещу решение № 1003 от 03.05.2012 г. по адм. д. № 2882/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, десети състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила Ответницата Антоанета Рангелова Тодорова, от гр. Пловдив, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 1003 от 03.05.2012 г. по адм. д. № 2882/2011 г. Административен съд - гр. Пловдив, десети състав, е отменил решение № 408 от 14.10.2011 г. на Директора на РУ "Социално осигуряване" - гр. Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № 4709154674 от 24.08.2011 г. на Ръководителя на отдел "Пенсионно осигуряване" при РУ "Социално осигуряване" - гр. Пловдив и е върнал административната преписка на РУСО - гр. Пловдив, за произнасяне по заявление вх. № МП-17123 от 08.03.2011 г. Така постановеният съдебен акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба по същество не са изложени съображения относно нарушение на съдопроизводствените правила. В тази връзка настоящият състав на ВАС, с оглед разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, преценява, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е разяснил делото от фактическа страна и е постановил решението си в съответствие със събраните доказателства, които са преценени в тяхната съвкупност. Правилно е приложен и материалният закон по следните съображения: Основният спорен въпрос по първоначалното дело е бил, следва ли осигурителният стаж на Антоанета Рангелова Тодорова, придобит като "преподавател" в Република Ангола, да бъде признат за учителски по смисъла на § 5 от ПЗР на КСО и чл. 19, ал. 1 от НПОС. Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е дал положителен отговор на този въпрос. Позовавайки се на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, той се е съобразил с действащите към момента на придобиване на осигурителния стаж материалноправни норми. Лицето е било изпратено на работа в чужбина от Дирекция "Техноимпекс" при условията на Наредбата за условията, при които български граждани могат да се изпращат и да работят в чужбина, утвърдена с Постановление № 13 от 11.02.1975 г. на МС на НРБ. На основание § 4 от Заключителните и преходни разпоредби към тази наредба, времето, прекарано на работа в чужбина по условията на наредбата, се признава за трудов стаж за пенсия по дял II и III от КТ, както и за трудов стаж по специалността, като се има предвид еднаквостта и сходството на задграничната работа със съответната длъжност у нас. От писмо изх. № 94 от 16.02.2004 г. на Изпълнителния директор на "Техноимпекс" АД се установява, че през процесния период (04.12.1981 г. - 01.09.1987 г.) Тодорова е била назначена към Министерството на просветата на Република Ангола и е преподавала в учебно заведение за средно образование. В тази връзка следва да бъде прието, че независимо от обстоятелството, че Тодорова е била назначена на длъжност "преподавател", а не "учител", това не се отразява на еднаквостта на задграничната работа със съответната у нас длъжност "учител". Изложените в касационната жалба доводи за неправилно прилагане на материалноправните норми на § 5 от ПЗР на КСО и на чл. 19, ал. 3 от НПОС, са неоснователни. Първоинстанционният съд правилно е приел, че разпоредбата на чл. 19, ал. 3 НПОС няма обратно действие и не може да преурежда с обратна сила вече прекратени трудови и осигурителни правоотношения. Законът за народната просвета е обнародван в ДВ, бр. 86 от 18.10.1991 г. и не е приложим за периода 04.12.1981 г. - 31.08.1987 г. По силата на изричната разпоредба на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, за осигурителен стаж по Кодекса се признава времето на зачетения трудов стаж, положен до 31.12.1999 г., съгласно действащите до тогава разпоредби. Неоснователни са и оплакванията на касатора, че със заявление вх. № МП-17123 от 08.03.2011 г. Тодорова не е представила нови доказателства по смисъла на чл. 99, ал. 1, т. 1 КСО. Представените към тази молба съдебни решения имат значение относно осигурителния стаж на лицето в чужбина. Това е така по следните съображения: Пенсионното производство по КСО е административно производство, при което за неуредените в КСО случаи се прилага АПК. Съгласно чл. 8, ал. 2 АПК, административният орган е задължен при еднакви условия да третира еднакво сходните случаи. Към момента на постановяване както на разпореждане № 4709154674 от 24.08.2011 г. на Ръководителя на отдел "Пенсионно осигуряване" при РУСО, гр. Пловдив, така и на решение № 408 от 14.10.2011 г. на Директора на РУСО, гр. Пловдив, решение № 944 от 08.08.2010 г. по адм. д. № 119/2009 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, десети състав, оставено в сила с решение № 1539 от 05.02.2010 г. по адм. д. № 10987/2009 г. по описа на ВАС, шесто отделение, са съдебни актове, които са били известни на РУСО, гр. Пловдив, тъй като е бил страна по тези дела. Казусът по цитираните дела също се отнася до трудов и осигурителен стаж на лице, което е работило в чужбина на учителска длъжност. Независимо от изложеното и в нарушение на чл. 8, ал. 2 АПК, административният орган е постановил отказ и по случая на Тодорова, при условие, че в мотивите на цитираните решения вече от съда са били дадени задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,