Решение № 12409 от 6.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5561/2021 г.

Производството е по реда на чл. 237 и следващите от Административно процесуалния кодекс. Образувано е по молба на Н. Янева от гр.Видин, чрез процесуалния й представител адв.С. Стефанов, с която се иска отмяна на влязлото в законна сила решение 4127 от 31.03.2021г., постановено по адм.д. 529/2021г.на тричленен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, с което е отменено решение 201 от 26.11.2020 г., постановено от Административен съд - Видин, по адм. д. 137/2020 г. и вместо него е постановено друго такова, с което е отхвърлена жалбата на Н. Янева, град Видин срещу Решение 05/112/02490/3/01/03/01 от 14.09.20 година издадено от Директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" - Монтана, в частта в която е отказана финансова помощ представляваща плащане на Н. Янева, по договор 05/112/02490 от 12.10.2009 год. за разликата от 6 140.50 лв. до 15 293.27 лв. и е осъдил Н. Янева да заплати на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие", гр. Монтана, направените разноски за две съдебни инстанции в размер на 273,22 лева. В молбата се твърди, че след влизане в сила на решението на ВАС са се открили нови обстоятелства от съществено значение за делото, които при решаването не са могли да бъдат известни на страната, поради което е налице хипотеза по чл.239,т.1 АПК. Като ново обстоятелство се сочи решение 6808 от 08.06.2020г. постановено по адм.д. 9424/2019г., обнародвано в Държавен вестник бр.32/16.04.2021г., с което е обявена нищожността на Методиката за определяне на санкции във връзка с нарушения, установени по подмярка 4.1 от Програмата за развитие на селските райони 2014 -2020г., утвърдена от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие. В искането /стр.2/ се излагат аргументи, защо според страната въпросната методика е била приложима по спора, но за съществуването на същата не е й било известно поради обстоятелството, че същата не е обнародвана в Държавен вестник. Излагат се доводи, че по този начин при обжалването на административния акт страната е била лишена от възможност да изложи аргументи за незаконосъобразност на същия , обосновани на правни разпоредби на въпросната Методика, което не станало поради това, че тя не е била обявена публично. На отделен ред се излагат и доводи за неправилност на решението на Върховния административен съд, тричленен състав на четвърто отделение. По изложените съображения намира, че са налице условията на чл.239,т.1 от АПК и моли петчленния състав на Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени посоченото решение на тричленния състав на Върховния административен съд, четвърто отделение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Ответният по молбата директор на Областна дирекция Монтана на Държавен фонд Земеделие София чрез своя процесуален представител юрисконскулт Н. Йорданова взема становище за неоснователност на молбата. Претендира заплащане на разноски. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното : С решение 4127 от 31.03.2021г., постановено по адм.д. 529/2021г.на тричленен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, е отмененил решение 201 от 26.11.2020 г., постановено от Административен съд - Видин, по адм. д. 137/2020 г. и вместо него е постановено друго такова, с което е отхвърлена жалбата на Н. Янева, град Видин срещу Решение 05/112/02490/3/01/03/01 от 14.09.20 година издадено от Директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" - Монтана, в частта в която е отказана финансова помощ представляваща плащане на Н. Янева, по договор 05/112/02490 от 12.10.2009 год. за разликата от 6 140.50 лв. до 15 293.27 лв. Като основание на искането за отмяна е посочено това по чл.239,т.1 от АПК, а като ново обстоятелство се сочи това, че с решение 6808 от 08.06.2020г. на Върховния административен съд, тричленен състав на второ отделение, постановено по адм.д. 9424/2019г., обн. ДВ бр.32/16.04.2021г. е прогласена нищожността на Методиката за определяне на санкции във връзка с нарушения, установени по подмярка 4.1 от Програмата за развитие на селските райони 2014 -2020г., утвърдена от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие. Искането за отмяна, по което е образувано настоящето дело, е подадено на 12.05.2021г., под вх. 984 по описа на Административен съд Видин. Съгласно чл.240,ал.1 от АПК отмяна може да се иска в едногодишен срок от възникването на основанието за отмяна, а когато то предхожда решението, чиято отмяна се иска от влизането в сила на решението. Според алинея втора на същия текст искането не може да бъде подадено по-късно от три месеца от узнаване на основанието за отмяна, а в случаите по чл.239,т.5 от узнаване на решението. Предвид на изложеното следва да бъде прието, че искането е подадено в срок, от надлежна страна, поради е допустимо и следва да бъде разгледано. По същество е неоснователно. Съгласно чл.239 АПК,т.1 , влязлото в законна сила решение подлежи на отмяна когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Тълкуването на въпросната разпоредба налага изводът, че се касае за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и тя не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък небрежност на страната. Под нови обстоятелства следва да се разбират такива факти от действителността, които спрямо спора имат значение на юридически или доказателствени факти, да са нови,т.е. да не са включени във фактическия материал по делото, и да са подкрепени с писмени доказателства. Под нови писмени доказателства следва да се разбират не само потвърдените с писмен документ новооткрити обстоятелства, а и новоткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на делото, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Важно и съществено условие на нормата е, новите обстоятелства или новите писмени доказателства да не са били известни на страната, която се позовава на тях. Разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК няма предвид новосъздадените факти, т. е. тяхното възникване да следва приключване на делото. Твърдяното от молителя ново обстоятелство не може да бъде разглеждано като такова по смисъла на чл.239,т.1 АПК. Видно от данните по делото, въпросната Методика не е сочена и коментирана като правно основание както в Решение 05/112/02490/3/01/03/01 от 14.09.20 година издадено от Директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" - Монтана, в частта в която е отказана финансова помощ представляваща плащане на Н. Янева, по договор 05/112/02490 от 12.10.2009 год. за разликата от 6 140.50 лв. до 15 293.27 лв., така и в решенията на Административен съд Видин и Върховен административен съд. Процесната Методика не е приложима за програмния период, предмет на спора между страните. Видно от самото заглавие Методиката, същата има приложение към нарушения, установени по подмярка 4.1 от Програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020г. Договорът, сключен между молителката и ДФЗемеделие, по повод на изпълнението на който е породен спора между страните, е по подмярка от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013г. По отношение на този програмен период 2007 2013г. е съществувала сходна Методика, издадена от изпълнителния директор на ДФЗемеделие, която също е била прогласена за нищожна с решение 15652/14.12.2018 г. по адм. дело 11440/2017 г. на ВАС, Четвърто отделение. Процесната Методика не може да се разглежда като ново обстоятелство и поради факта, че не е била обнародвана в Държавен вестник и за нейното съществуване страната е научила едва след прогласяването й за нищожна с решението на съда, което е било обнародвано в Държавен вестник. Макар и в нарушение на изискванията на ЗНА Методиката да не е била обнародвана в Държавен вестник, същата е била публикувана на интернет страницата на Държавен фонд Земеделие, което й придава достатъчна степен на известност. Отделно от това при условията на чл.181,ал.1 АПК в Държавен вестник е обнародвано съобщение за откриване на производство по оспорване на Методиката пред Върховния административен съд. Изложеното обосновава извод, че при проявено старание страната е могла да научи за съществуването на методиката и да навежда въз основа на нея доводите в подкрепа на защитната й теза. В искането за отмяна се навеждат и доводи за неправилност на решението на тричленния състав на Върховния административен съд поради допуснато нарушение на материалния закон. Последното съставлява касационно основание по смисъла на чл.209,т.3 АПК, но не следва да бъде обсъждано, доколкото решението на ВАС е постановено в касационно производство и като такова е окончателно и не подлежи на последващо обжалване чл.223 АПК. С оглед на гореизложеното следва да бъде прието, че не са налице основанията за отмяна по чл.239,ал.1 от АПК и направеното искане на Н. Янева от гр.Видин, чрез процесуалния й представител адв.С. Стефанов, за отмяна на влязлото в законна сила решение 4127 от 31.03.2021г., постановено по адм.д. 529/2021г.на тричленен състав на Върховния административен съд, четърто отделение, се явява неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено. При този изход на процеса молителката следва да бъде осъдена да заплати на ответната по искането Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" Монтана разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 100лв., съставляващи юрисконсулско възнаграждение, определено при условията на чл.78,ал.8 ГПК във вр. с чл.37,ал.1 ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл.244,ал.1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,