Решение № 14259 от 28.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1392/2014 г.

Решение № 14259 от 28.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1392/2014 г., VIII о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП, против Решение № 2308 от 24.10.2013 г. на Административен съд Пловдив, по адм. д. № 922 по описа за 2013 г., с което по жалба на Едноличен търговец "Милена - Борис Кикьов", гр. Пловдив, представлявано от Борис Веселинов Кикьов, е отменен Ревизионен акт (РА) с № 161202962 от 19.11.2012 г. на орган по приходите в Териториална дирекция (ТД), гр. Пловдив, на Националната агенция за приходите (НАП), потвърден с Решение № 196 от 20.02.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (Д"ОДОП"), при Централно управление (ЦУ) на НАП, с който на жалбоподателя за данъчни периоди 01.08.2007 - 31.05.2008 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) в общ размер от 116 288,96 лв. по фактури на "Екрувир" ЕООД, "Любрез" ЕООД, "Ви Ем Пи" ЕООД, "Т. Е. А. 07" ЕООД, "Граф 69 жан" ЕООД и "Николо" ЕООД, с предмет месни продукти и са начислени законните лихви върху посочената сума. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи относно реалността на процесните доставки като първа предпоставка за признаване на право на данъчен кредит на получателя по фактурите. Неправилно съдът кредитирал събраните гласни доказателства в контекста на представените писмени доказателства. Относно представените РА на доставчиците не е съобразено решението по съединени дела С-642/11 и С-643/11 на СЕС; без основание е придадено правно значение на признаването на право на данъчен кредит с АПВ № 800277 от 25.01.2008 г. Необосновани са фактическите изводи на съда, изградени на основата на съдебно-счетоводната, съдебно-техническата и съдебно-технологичната експертизи. Осчетоводяването на разход на процесните фактури при РЛ не означава че фактурите отразяват действителни данъчни събития. Последващата реализация на стоката е само косвено доказателство за спорния факт. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата против РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Касаторът обжалва с частна жалба Определение № 3143 от 29.11.2013 г., с което е изменено постановеното решение в частта за разноските и е осъден на разноски в допълнителен размер. Ответникът по касационната и частна жалби Едноличен търговец "Милена - Борис Кикьов", гр. Пловдив, чрез адв. Бонев, оспорва жалбите. Иска оставяне в сила на постановените съдебни актове. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната и частна жалби и направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Спорът пред първоинстанционния съд е бил по реалността на фактурираните доставки на месни продукти като първа предпоставка за признаване на ревизираното лице получател по фактурите на право на данъчен кредит. За да уважи изцяло жалбата, първоинстанционния съд е приел, че посоченият факт с правно значение е установен и претендираното материално право е отказано незаконосъобразно. Съдът е приел, че е доказано, че преките доставчици са разполагали с фактурираната стока; тя е транспортирана с подходящи превозни средства, собственост на ревизираното лице, от установен склад, където на влог доставчиците са съхранявали стоката, до предприятието на ревизираното лице или до магазини от търговската мрежа в цялата страна, където е продавана. Тези фактически и правни изводи са обосновани на събраните писмени и гласни доказателства, както и на експертните заключения. Първоинстанционният съд подробно е обсъдил доказателствата поотделно за всеки доставчик, както събраните в ревизионното производство, така и тези пред съда и ги е преценил задълбочено и в тяхната съвкупност. Обосновано, на базата на представените договори за влог на стоки от страна на преките доставчици в хладилен склад, доказателства за плащания за ползване на склада, съпоставени със стокови разписки и пътни листа, в които е посочен адресът на същия склад, съдът е приел, че доставчиците са разполагали с фактурираната стока, за която е доказано, че са получили плащания от ревизираното лице. Съдебната практика е непротиворечива, че произходът на стоките, не е част от данъчния състав, уреждащ правото на приспадане на данъчен кредит и предмет на доказване е реалността на пряката доставка с получател - лицето, претендиращо правото. Установено е, че транспортът е осъществяван със собствени на ревизираното лице подходящи за стоката транспортни средства, за които има представени конкретно доказателства, както и че стоката е съхранявана в складове - хладилни помещения и е товарена оттам, като собственикът на склада е разполагал с персонален капацитет за товаренето. Приетата съдебна авто-техническа експертиза е установила възможността за превоз на процесните количества стоки с транспортните средства на ревизираното лице. Доказано е влагането на процесната стока в собственото на ревизираното лице производство, чрез изслушаната съдебно-технологична експертиза, приета без оспорване в съдебното заседание на 26.09.2013 г., а също и последващи продажби на стоки от същия род, съгласно събраните гласни доказателства на шофьорите, извършвали превозите. Неоправдани са оплакванията в касационната жалба за неправилно кредитиране на гласните доказателства в контекста на събраните писмени. Показанията на разпитаните шофьори, извършвали превоза на стоките, със собствени транспортни средства на дружеството са допустими и относими доказателства относно транспортирането на предмета на доставките и последващата им реализация. Оплакването за противоречие на тези показания с представените пътни листове би имало значение ако е установено, че превозът е осъществен еднократно. Първоинстанционният съд не е допуснал нарушение във връзка с тълкуването на разпоредби на Директивата за ДДС по съединени дела на СЕС С-642/11 и С-643/11, защото е взел предвид РА на доставчиците, в които не са извършени корекции на начисления ДДС за процесните данъчни периоди, само като косвени доказателства за реалността на доставките. Не са основателни оплакванията във връзка с преценката на експертизите и фактите на плащане по фактурите. Обстоятелството, установено от вещото лице по авто-техническата експертиза, че при претоварване на изследваните транспортни средства е възможно превозването на много по-голямо количество товар от допустимото, е свързано с принципната възможност за извършване на процесните превози. Дали претоварването е станало действително и в нарушение на правилата за извършването на превози на стоки, не е в предмета на процесното доказване, защото не е относимо към спорния предмет на делото. Вярно е, че плащането по фактурите и редовното им осчетоводяване, заедно с доказана употреба на стоки от същия род за последващи доставки сами по себе си не са доказателства за реалността на доставките, но в случая, преценени с доказателствата за предаване и транспортиране на стоката от конкретен склад, те обосновават направените от съда фактически изводи. При обоснованите фактически констатации за реалността на доставките, съдът в съответствие с материалния закон е приел, че претендираното право на данъчен кредит е отказано незаконосъобразно. Решението като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. По частната жалба. С оспореното Определение № 3143 от 29.11.2013 г., Административният съд е изменил в частта за разноските Решение № 2308 от 24.10.2013 г. като е осъдил ответника да заплати допълнително разноски, въз основа на доказателства за направени такива, представени след постановяване на решението с молбата от 18.11.2013 г. за изменение на решението в частта за разноските. Частната жалба е основателна поради съображенията изложени в нея. Постановеното вече решение по съществото на спора не може да бъде изменяно въз основа на представени след постановяването му доказателства за направени разноски. Процедурата по чл. 248 ГПК, приложима субсидиарно в административния процес, не е средство за поправяне на доказателствените пропуски на страните относно разноските. Определението подлежи на отмяна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК и чл. 236 АПК вр. чл. 248 ГПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение