Решение № 2755 от 15.3.2023 г. на ВАС, VII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 73, ал. 4, вр. чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ - загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 год., в сила от 01.07.2022 год.).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Националния орган (РНО) по Програма ИНТЕРРЕГ V-А Румъния-България 2014-2020 год., чрез представител по пълномощие старши юрисконсулт Д. Димова-Велинова против Решение 299/12.08.2022 год., постановено по административно дело 337/2022 год. по описа на Административен съд Враца. Заявено е твърдение, че оспореното съдебно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че изводите на първоинстанционният административен съд са неправилни и несъответстващи с доказателствения материал по делото, като решението съдържа бланкетни мотиви, без да са обсъдени и взети предвид относимите факти и обстоятелства, имащи значение за делото. Оспорен е извода на съда, че в обявлението и в документацията на обществената поръчка, възложителят не е заложил изискване участниците да имат и да разполагат с каквато и да е сервизна база, където и да е, още повече към датата на подаване на предложенията. По мнение на оспорващия, този извод на съда е в разрез с условията на обществената поръчка, според които се изисква участниците да могат да извършват гаранционно обслужване в оторизирани от производителя сервизи на територията на Република България, т.е. на етапа на подаване на офертата, участниците следва да предприемат действия за осигуряване на сервизна база за страната. От страна на касатора са развити и обстойни възражения против извода на първоинстанционния съд, че дори и да се приеме, че така въведеното изискване съставлява нарушение, то същото не е на чл. 49, ал. 1 от ЗОП, доколкото в техническата спецификация няма посочване на конкретни параметри или източници на предмета на поръчката, което би довело до облагодетелстване или ограничаване на участие на определени лица. Твърди се, че изискването за облагодетелстване/ограничаване е налице, когато всеки един потенциален икономически оператор, който няма сервиз за гаранционно обслужване за България и/или следва да предприеме допълнителни действия за снабдяване с оторизация, потвърждаваща тези му права е ограничителен, спрямо този който вече е изпълнявал подобни доставки и има издаден документ за тези му права. Оспорен е и извода на първоинстанционния съд, че нарушението, ако има такова следва да се квалифицира като нередност по т. 11, б. а , а не по т. 10, б. а от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ (Наредбата за посочване на нередности). По мнение на оспорващия, в случая е налице условие, заложено в техническата спецификация, което включва необосновано национално изискване, според което изрично се изисква гаранционното обслужване да се извършва в оторизирани от производителя сервизи на територията на Република България, което необосновано национално изискване покрива именно признаците на нередност по т. 10, б. а от Наредбата за посочване на нередности.

В съответствие с така развитите доводи, касаторът е формулирал искане за отмяна на оспореното съдебно решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди Решение РД-02-14-482/03.05.2022 год. на ръководителя на Националния орган. Претендира се и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, както и заплатената държавна такса за касационното оспорване.

Ответникът община Враца с БУЛСТАТ [ЕИК], представлявана от Кмета К. Каменов, чрез представител по пълномощие юрисконсулт Р. Германова представя писмен отговор, в който оспорва касационната жалба, като неоснователна. Развива доводи, в които споделя изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на административния акт, доколкото Националният орган е тълкувал разширително първоначално обявените условия на поръчката, като е влошил в тях по недопустим начин смисъл, който възложителят не е поставил. Анализът на въведеното изискване обосновава извод, че възложителят е указал гаранционното обслужване да се извършва в оторизирани от производителя сервизи за територията на Република България. Противно на извода на административния орган, никъде в обявлението или в документацията за участие, възложителят не е заложил изискване участниците да разполагат с каквато и да е сервизна база, където и да е, още повече към датата на подаване на предложенията за изпълнение на поръчката. Твърди се, че съдът обосновано се е позовал и на специфичния предмет на обществената поръчка, касаещ интересите на нуждаещите се от спешна медицинска, аварийна и транспортна помощ, които трябва да бъдат обслужени с превозните средства, предмет на доставка по обществената поръчка. Споделят се изводите на съда за липса на извършено нарушение на чл. 49, ал. 1 от ЗОП, а също и довода, че определената от органа квалификация на нередността по т. 10, б. а от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности е неправилна и несъответна на действителната такава, която следва да е по т. 11, б. а . Заявени са и обстойни доводи, че документацията по процесната обществена поръчка е преминала последващ контрол за законосъобразност, както пред Комисията за защита от конкуренция (КЗК), така и пред Агенцията по обществени поръчки (АОП), като и двата контролни органа не са установили нарушение в смисъла на това, твърдяно от Националния орган.

Предвид така развитите доводи и аргументи е формулирано искане за отхвърляне на касационната жалба и оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение. Заявено е и искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице сочените от жалбоподателя касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което предлага решението като правилно да остане в сила.

Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

С оспореното съдебно решение, състав на Административен съд Враца е отменил Решение РД-02-14-482/03.05.2022 год. на ръководителя на Националния орган по проект с рег. ROBG 195 Координирани и ефективни реакции на властите при спешни ситуации в регион Долж-Враца , съфинансиран по Програма ИНТЕРРЕГ V-А Румъния България 2014-2020, изпълняван от Община Враца, с което е наложена финансова корекция на Община Враца в размер на 25% от стойността на допустимите разходи (3 284 641,50 лева с ДДС) по Договор 203/19.08.2021 год., сключен с изпълнителя АВТО ИНЖЕНЕРИНГ ХОЛДИНГ ГРУП ЕООД в размер на 2 793 091,00 лева без ДДС (3 351 709,20 лева с ДДС). Със съдебното решение, Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) е осъдено да заплати на Община Враца сумата от 250,00 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.

За да постанови обжалваното решение, от фактическа страна административният съд е установил, че между МРРБ, Дирекция Управление на териториалното сътрудничество , в качеството на Национален орган по Програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ V-А Румъния-България 2014-2020 и Община Враца, в качеството й на партньор-бенефициер е сключен Договор за предоставяне на национално съфинансиране по Програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ V-А Румъния-България 2014-2020 с рег. РД-02-29-102/23.03.2018 год. за проект с наименование Co-ordinated and efficient reactions of the authorities in the emergency situations in Doij-Vratsa region ( Координирани и ефективни реакции на властите при спешни ситуации в регион Долж-Враца ). Общият размер на бюджета на партньора по проекта е 3 011 460,54 евро, от които 2 559 741,45 евро безвъзмездна финансова помощ от ЕФРР, 391 459,77 евро национално съфинансиране и 60 259,32 евро собствен принос на партньора.

В изпълнение на договора и за целите по реализиране на проекта, с решение от 24.01.2020 год., Община Враца е открила процедура за възлагане на обществена поръчка по реда на чл. 73, ал. 1 от ЗОП открита процедура. Поръчката е с наименование Доставка на оборудване за създаване на трансгранична точка за подобряване на капацитета на администрацията за преодоляване на кризисни ситуации и бедствия във Враца по 5 обособени позиции: Обособена позиция 1 Специализирана високопроходима автомобилна техника , включваща: 1. Репатриращ автомобил за катастрофирали тежкотоварни камиони; 2. Спасителен технически автомобил модул за спасителни операции; 3. Снегопочистващ автомобил с разпръскващ модул; Обособена позиция 2 Високопроходим пикап 4х4 и специализиран автомобил за транспортиране на кръвни продукти и човешки органи за трансплантация ; Обособена позиция 3 Лодка RIB с транспортен колесар ; Обособена позиция 4 Медицинско оборудване за мониторинг на жизнени показатели , включваща: 1. Многофункционален апарат за ЕКГ, дефибрилация и мониторинг на спешен пациент с възможност за пренос на всички жизнени параметри в реално време /телемедицина/ - 10 бр.; 2. Транспортни респиратори за командна и асистирана вентилация с кислородни бутилки за санитарни автомобили 10 бр.; Обособена позиция 5 Линейка с кувьоз за транспортиране на новородени . Прогнозната стойност на обществената поръчка е в размер на 4 403 529,34 лева.

В резултат на проведената процедура е сключен Договор Д-203/19.08.2021 год. със спечелилия участник по Обособена позиция 1 АВТО ИНЖЕНЕРИНГ ХОЛДИНГ ГРУП ЕООД за доставка на: 1. Репатриращ автомобил за катастрофирали тежкотоварни камиони 1 бр. MAN TGS; 2. Спасителен технически автомобил модул спасителни операции 1 бр. MAN TGМ; 3. Снегопочистващ автомобил с разпръскващ модул 1 бр. MAN TGS, на обща стойност 2 793 091,00 лева без ДДС или 3 351 709,20 лева с включен ДДС.

След извършен последващ контрол за законосъобразност на проведената процедура за възлагане на обществена поръчка и сключения договор, с писмо изх. 99-00-3-25-[8] от 30.03.2022 год., бенефициерът в качеството му на възложител е уведомен за констатирано нарушение, което е квалифицирано като нередност, за която се предвижда определяне на финансова корекция в размер на 25% от стойността на допустимите разходи. В писмото е посочено, че в Техническата спецификация, Раздел ІV. Гаранционно обслужване са въведени следните изисквания:

1. Репатриращ автомобил за катастрофирали тежкотоварни камиони 2 (словом: две) години или 75 000 км., стандартна заводска гаранция от производителя на автомобила, считано от датата на прехвърляне на собствеността на автомобила. Гаранционното обслужване на автомобила следва да се извършва в оторизирани от производителя сервизи за територията на Република България.

2. Спасителен технически автомобил модул за спасителни операции 2 (словом: две) години или 75 000 км., стандартна заводска гаранция от производителя на автомобила, считано от датата на прехвърляне на собствеността на автомобила. Гаранционното обслужване на автомобила следва да се извършва в оторизирани от производителя сервизи за територията на Република България.

3. Снегопочистващ автомобил с разпръскващ модул 2 (словом: две) години или 75 000 км., стандартна заводска гаранция от производителя на автомобила, считано от датата на прехвърляне на собствеността на автомобила. Гаранционното обслужване на автомобила следва да се извършва в оторизирани от производителя сервизи за територията на Република България.

В Раздел V. Други изисквания е посочено, че участникът следва да има оторизация (оторизационни писма или други документи) от производителя или негов официален представител, в случай, че участникът не е производител, удостоверяваща правото на участника да извършва гаранционна поддръжка и обслужване на базовите шасита, както и специализираното оборудване с марката на производителя. Предвидено е също, че участниците следва да представят към офертите и 2.8.1.2. Оторизация (оторизационни писма или други документи) от производителя или негов официален представител, удостоверяващ правото на участника да извършва гаранционна поддръжка и обслужване на превозните средства (базови шасита/лодка RIB с транспортен колесар) и специализираното оборудване с марката на производителя, в съответствие с изискванията на техническите спецификации и образеца на техническо предложение по съответната обособена позиция.

Анализът на горните текстове е мотивирал НО да приеме, че е въведено изискване участниците да имат сервизни бази в страната към момента на подаване на офертата. В този смисъл е формиран извод, че така въведеното изискване е ограничително, тъй като необосновано възпрепятства чуждестранни икономически оператори доставчици на специализирани автомобили, които не разполагат с налични оторизирани сервизни бази на територията на Република България към момента на подаване на офертата, за да участват в поръчката. Развити са мотиви, че изискването за местоположение на сервизната база към момента на подаване на офертата необосновано ограничава участието на лицата в процедурата, доколкото при подаване на офертата липсва сигурност, че икономическия оператор ще бъде избран за изпълнител, за него не е налице интерес да осигури сервиза (собствен или нает) на територията на Република България именно към този момент. По мнение на административния орган, възложителят е изискал от кандидатите да представят оторизационно писмо за доставка на самото оборудване, предмет на договора, освен това следва да представят и оторизационно писмо с цел изпълнение на условията по гаранционно обслужване и всичко това на етап подаване на оферта. С оглед на това е прието, че въведеното изискване в техническите спецификации води до необосновано ограничаване на конкуренцията.

В съответствие с горните доводи, ръководителят на НО е приел, че с така въведените от възложителя изисквания е нарушена разпоредбата на чл. 49, ал. 1 от ЗОП. От друга страна е обосновано и твърдението, че заложеното изискване е дискриминационно на основата на национално изискване (преференция), като предмета на поръчката не предвижда необходимост от залагане на подобно условие. В този смисъл е прието, че възложителят е заложил необосновано ограничително изискване на основата на национално предимство, което е в нарушение и на чл. 2, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗОП. Така констатираното нарушение на чл. 49, ал. 1, във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2 от ЗОП е квалифицирано като нередност по т. 10, б. а от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, за която е предвидена финансова корекция в размер на 25% от стойността на допустимите разходи.

Във връзка с горните констатации и на основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, бенефициерът е уведомен, че има възможност в двуседмичен срок да представи своите коментари, бележки и/или допълнителни документи, с които да мотивира възражение срещу налагането на финансова корекция или срещу нейния размер. По повод предоставената му възможност, бенефициерът е депозирал възражение с вх. 09-00-3-25810/12.04.2022 год., в което е оспорил констатациите на НО. В подкрепа на това оспорване, бенефициерът се е позовал на Решение 1211 от 25.10.2018 год. на Комисия за защита на конкуренцията по преписка КЗК-773/2018 год., в мотивите на което е прието, че само по себе си условието всеки участник да разполага със сервизна база на територията на Република България, оторизирана за извършване на дейностите по гаранционна поддръжка и сервизно обслужване на МПС и специализираното оборудване от техния производител или от упълномощено от него лице, не стеснява необосновано кръга на участниците в процедурата, не е дискриминационно и е заложено в съответствие с чл. 2, ал. 2 от ЗОП. В допълнение е посочено, че процесната обществена поръчка е преминала през осъществен контрол и от Агенцията по обществени поръчки, като в изпратено становище с изх. КСИ-17/31.01.2020 год. не се съдържат констатации за незаконосъобразност на процесните изисквания.

Като е приел така депозираното възражение за неоснователно, РНО е постановил Решение РД-02-14-482/03.05.2022 год., с което е определена финансова корекция на Община Враца в размер на 25% от стойността на допустимите разходи (3 284 641,50 лева с ДДС) по Договор 203/19.08.2021 год., сключен с изпълнителя АВТО ИНЖЕНЕРИНГ ХОЛД ГРУП ЕООД в размер на 2 793 091,00 лева без ДДС (3 351 709,20 лева с ДДС). В мотивите на административния акт са възпроизведени фактическите установявания и правните изводи, обективирани в писмо изх. 99-00-3-25-[8] от 30.03.2022 год., като в допълнение към тях са развити съображения, относно неоснователността на възраженията на бенефициера.

Въз основа на така установеното и след преценка на допустимостта и основателността на жалбата, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила.

По отношение на материалната законосъобразност на оспорения административен акт, съдът е приел, че решението е издадено в нарушение на материалния закон. При формиране на този извод, съдът е подложил на анализ разпоредбите на чл. 49, ал. 1 и чл. 2, ал. 2 от ЗОП, в резултат на който анализ е приел, че в случая е от значение дали конкретните изисквания, въведени от възложителя, необосновано ограничават участието в обществената поръчка и дали създават необосновани пречки към участниците, както и кумулативния критерий, да са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка. Отчетено е и обстоятелството, че е въпрос на оперативна самостоятелност, възложителят да определи предмета на поръчката и изискванията към потенциалните участници, като трябва с тях да не се ограничава конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка.

По отношение на конкретно въведените от възложителя изисквания, първоинстанционният съд е приел, че извода на НО е неправилен, доколкото никъде в обявлението и в документацията на обществената поръчка, възложителят не е заложил изискване участниците да имат и да разполагат с каквато и да е сервизна база, където и да е, още повече към датата на подаване на предложението. С оглед на това е посочено, че въведеното изискване, гаранционното обслужване да се извършва в оторизирани от производителя сервизи за територията на Република България не обосновава извода, че тези сервизи следва да са собствени или наети от потенциалните участници. Доколкото предмет на обществената поръчка е доставка на специализирани МПС, обосновано е изискването на възложителя към участниците да гарантират гаранционното и сервизно им обслужване, което обаче не обосновава извод, че това гаранционно и сервизно обслужване следва да се осъществява в сервизни бази на съответните участници. В този смисъл е обоснована липса на твърдяното от НО нарушаване на чл. 49, ал. 1 от ЗОП, във вр. с чл. 2 от ЗОП.

На следващо място, съдът е приел за неоснователен и извода на НО, че изискването за представяне на оторизационно писмо към офертата, удостоверяващо правото на участника да извършва гаранционна поддръжка и обслужване на превозните средства и оборудване с марката на производителя, водило до ограничаване на конкуренцията. В подкрепа на този извод, съдът е посочил, че така въведеното изискване не е ограничително, доколкото същото е необходимо с оглед специфичния предмет на поръчката и е в интерес на нуждаещите се от спешна медицинска, аварийна и транспортна помощ. Развити са и доводи, съгласно които, изискването за оторизационно писмо или друг документ от производителя или от търговеца е обичайна търговска практика, породена от необходимостта да се гарантира качество и надеждност на доставяното оборудване. Съдът е посочил също, че противно на изводите на НО в документацията, по отношение изискването за представяне на оторизация или друг документ никъде не се изискват конкретни сервизни бази или къде да се намират същите.

При така развитите мотиви, първоинстанционният административен съд е формирал извод за липса на извършено нарушение на чл. 49, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2 от ЗОП, поради което не е налице и нередност, за която да се определя финансова корекция.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Настоящата касационна инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма и съдържа фактически и правни основания за издаването му. При постановяване на акта не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосноват незаконосъобразност на собствено основание.

Основателни са мотивите на първоинстанционния административен съд и относно материалната незаконосъобразност на оспореното решение на НО. Видно от Техническата спецификация, Раздел ІV. Гаранционно обслужване, по отношение и на трите специализирани транспортни средства, възложителят е въвел изискването: Гаранционното обслужване на автомобила следва да се извършва в оторизирани от производителя сервизи за територията на Република България . Коректният прочит на така въведеното изискване потвърждава извода на първоинстанционния съд, че в същото липсва каквото и да е указание или задължение към потенциалните участници в процедурата, оторизираните от производителя сервизи да са собствени или наети от съответния участник. За да обоснове извода си за наличие на допуснато нарушение, НО е приел, че е въведено изискване, участниците да разполагат със сервизни бази в страната към момента на подаване на офертите. Така формирания извод не кореспондира с текста на цитираното по-горе изискване, който не предвижда условие с подобно съдържание.

Неправилен се явява и извода на административния орган по отношение дискриминационния характер на изискването, което според органа предполага наличие на сервизна база на територията на Република България. В тази връзка, основателни се явяват доводите на ответника Община Враца, съгласно които, в текста на процесното изискване е посочено, оторизираните сервизи да са за територията на Република България, а не както твърди органа на територията на страната. Разликата е съществена, доколкото изискването на територията на страната реферира условие за местонахождение на сервизната база в териториалните граници на Република България, докато изискването за територията на страната въвежда условие, съответният сервиз да е оторизиран да извършва гаранционно обслужване на съответните транспортни средства, които се ползват на територията на страната. С оглед на това, действително е без значение къде точно е разположен съответния сервиз, стига производителят да е оторизирал същия да обслужва гаранционно превозните средства, продадени в България.

Настоящият касационен състав намира за необоснован и следващия довод на НО, обосноваващ извода за наличие на въведено ограничително условие, а именно по отношение на изискването, участниците да представят към офертата и оторизация (оторизационни писма или други документи) от производителя или негов официален представител, удостоверяващ правото на участника да извършва гаранционна поддръжка и обслужване на превозните средства (базови шасита/лодка RIB с транспортен колесар) и специализирано оборудване с марката на производителя, в съответствие с изискванията на техническите спецификации и образеца на техническото предложение по съответната обособена позиция. В тази връзка, основателни се явяват твърденията на възложителя, изцяло споделени и от първоинстанционния съд, че в случая, предмета на обществената поръчка е свързан и относим към опазване на живота и здравето на гражданите, поради което е допустимо поставянето на изисквания, които целят качествено и надеждно изпълнение, свързано както с доставката на специализираната транспортна техника и оборудване, така и с качественото и надеждно гаранционно обслужване на същата. Именно обществения интерес, произтичащ от необходимостта от опазване на живота и здравето на гражданите обуславя въвеждането на изисквания, които пропорционално съответстват на този обществен интерес.

Изискването за предоставяне на оторизационни писма или други документи, издадени от производителя на дадена стока или от негов официален представител (дистрибутор, търговски представител, упълномощен представител или др.) действително съставлява обичайна търговска практика, която цели удостоверяване както на качеството на въпросния продукт към момента на неговото доставяне, така и на последващото му гаранционно и сервизно обслужване. В този смисъл, така въведеното изискване не следва да се разглежда като ограничително такова, доколкото е насочено именно към гарантиране на качественото изпълнение на предмета на обществената поръчка. От друга страна, в условията изрично е указано, че оторизацията може да е извършена както от производителя на съответната транспортна техника и оборудване, така и от негов официален представител.

Следва също да се отчете и обстоятелството, че изискването за предоставяне на оторизационни писма или други документи, удостоверяващи правото на участника да извършва гаранционна поддръжка и обслужване на превозните средства по никакъв начин не е обвързано с териториалното местонахождение на сервизната база, в какъвто смисъл са доводите на административния орган. С оглед на това, неправилен и необоснован се явява извода на НО, че така въведеното изискване се явява дискриминационно такова на основата на национален признак.

По изложените съображения, настоящият касационен състав приема, че въведените от възложителя изисквания не съставляват ограничителни такива, като в съответствие с разпоредбата на чл. 49, ал. 1 от ЗОП осигуряват равен достъп на кандидатите до процедурата за възлагане на обществената поръчка и не създават необосновани пречки пред възлагането на обществената поръчка в условията на конкуренция.

Доколкото в случая липсва нарушаване на разпоредби на националното право, не е налице съществен елемент от състава на понятието нередност , дадено в разпоредбата на чл. 2, т. 36 от Регламент /ЕС/ 1303/2013 на Европейския съюз и на Съвета, поради което и определянето на финансова корекция в размер на 25% е незаконосъобразно.

Предвид изложено се налага изводът, че административният съд е извършил правилна преценка за законосъобразност на оспорения административния акт и като е приел, че същия е постановен в нарушение на материалния закон, го е отменил като незаконосъобразен.

В съответствие с горните доводи, обжалваното решение се явява правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК и своевременно направеното искане, в полза на Община Враца следва да бъде присъдена сумата от 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24, изр. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,