Решение № 12101 от 11.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8185/2016 г.

Решение № 12101 от 11.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8185/2016 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от "ЕАЗ - П" ЕООД, гр. Р., чрез процесуалния му представител адв. М. К. срещу решение № 63 от 23.06.2016 г., постановено по адм. дело № 72/2016 г. по описа на Административен съд Т.. Твърди и основава неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост и иска отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което се уважи предявеният от дружеството иск. Претендира разноски по делото. Ответникът - Национална агенция за приходите, гр. С., чрез процесуалния си представител взема писмено становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Претендира разноски по делото - юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в законоустановеният срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение Административен съд Т. е отхвърлил предявените от "ЕАЗ - П" ЕООД, гр. Р., против Национална агенция за приходите обективно съединени искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатска защита в съдебно производство, приключило с отмяна на наказателно постановление като незаконосъобразно и с правно основание чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, за заплащане на лихва за забава за периода 20.08.2014 г. до 12.05.2016 г. За да постанови този резултат административният съд е приел, че не са налице кумулативно изискуемите се законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника - вреда, причинна връзка между незаконосъобразния акт и вредата, недоказани по делото реално причинени вреди, както и че наказателното постановление е отменено при възприета от съда маловажност на извършеното нарушение. Решението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Предявеният пред съда иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Исковата претенция е за вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение по сключен договор за правна помощ, за осъществена в съдебно производство по обжалване на наказателно постановление, с което на ищеца е наложена санкция, правна защита. Установено е от доказателствата по делото, че е налице отменен с влязло в сила съдебно решение акт - наказателно постановление, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Този акт, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност. Неправилно е прието в обжалваното решение, че заплатеното в производството по обжалване на наказателно постановление адвокатско възнаграждение, като произтичащо от облигационни отношения не се явява вреда по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, както и че е от значение основанието, на което е отменено наказателното постановление от компетентния съд. С. Т. Р. № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Основанието, на което е отменено наказателното постановление не подлежи на преценка в исковото производство по чл. 203 и сл. АПК. В случая обаче не е доказано от ищеца, чиято е доказателствената тежест, да е налице реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено от него адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на отменения акт. По делото, приключило с отмяна на обжалваното наказателно постановление от съда, правната защита на ищеца е осъществена от адвокат с надлежна представителна власт. Видно обаче от представения в това производство договор за правна защита и съдействие, същият не сключен с дружеството ищец, като клиент по него, а с физическо лице, при което, дори и да е налице направен разход, той не е за страната в съдебното производство. Липсата на реално направен разход от ищеца в производството по обжалване и отмяна на наказателното постановление, с което му е наложена имуществена санкция, не основава наличие на причинена вреда от отменения акт, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. По изложените съображения обжалваното решение е правилно в частта, с която е отхвърлени предявените искове. Неправилно е обаче в частта на присъдените разноски в полза на ответника, съставляващи юрисконсултско възнаграждение. В производството по ЗОДОВ ищецът не дължи на ответника заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 143 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗОДОВ, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи. Ето защо в тази му част решението следва да бъде отменено, като се отхвърли направеното искане на Национална агенция за приходите, гр. С. за присъждане на разноски в производството пред първоинстанционния съд и пред настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение