Решение № 4480 от 7.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 893/2010 г.

Решение № 4480 от 7.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 893/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано пред 5-членен състав на Върховния административен съд по реда на чл. 208 и сл. АПК, по касационна жалба на "Интермедиа" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, представлявано от управителя Георги Стоянов Илиев, срещу решение № 14015/20.11.2009 г., по адм. д. № 5100/2008 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на трето отделение, като в нея се развиват оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отмени оспореното от дружеството Решение № 69/23.01.2008 г. на Комисията за защита на личните данни. Претендират се разноски и за двете инстанции. Ответникът Комисия за защита на личните данни не е изразила становище по касационната жалба. Становището на Станислав Тодоров Трифонов от гр. София, изразено чрез процесуалния представител, е, че касационната жалба е неоснователна, като претендира присъждане на разноските, направени за тази инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура е на становище, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд в настоящия 5-членен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение тричленният състав на трето отделение, в производство по реда на чл. 38, ал. 6 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, във връзка с 145 и сл. АПК отхвърлил жалбата на "Интермедиа" ООД, срещу решение № 69 от 23.01.2008 г. на Комисията за защита на личните данни, с което на основание чл. 10, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 5, ал. 2, т. 2 и 7 ЗЗЛД се уважава жалбата на Станислав Тодоров Трифонов и на основание чл. 38, ал. 2 ЗЗЛД налага административно наказание на администратора на лични данни "Интермедиа" ООД, като административно-наказателната отговорност се реализира по реда на чл. 43 ЗЗЛД. За да постанови решението си тричленният състав приел, че решението е издадено при спазване на административнопроизводствените правила, че не противоречи на материалноправни норми и че е издадено от компетентен орган, след изясняване спора изцяло. Поради това приел, че оспореното решение е законосъобразно. Решението е правилно. По делото безспорно е установено, че в брой 43-ти, от 24-30 октомври 2007 г., вестник "Шоу", собственост на касационния жалбоподател, е публикувана под заглавие "Слави излъга за ослепяването", комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, на заинтересованата страна Трифонов, представена от вещо лице по НЧХД № 5382/2005 г. на Софийски районен съд, наказателна колегия, дадена на защитника на управителя на дружеството, касационен жалбоподател, в качеството му на подсъдим по същото. В експертизата се съдържат лични данни, свързани с физическата, физиологическата, психическата, психологическата, културната, социалната идентичност, ЕГН и пр. за заинтересованата страна Трифонов, без негово съгласие. При тези установени факти и обстоятелства, при правилно прилагане на материалния закон и обосновано тричленният съд е приел, че е налице нарушение по ЗЗЛД при наличие на забрана за това по чл. 5, ал. 1 ЗЗЛД и че публикацията на посочената експертиза представлява обработване на лични данни касаещи здравето на лицето, по смисъла на § 1, т. 1 ДР на ЗЗЛД, извършено от страна на касационния жалбоподател, осъществено под формата на разпространение на данни за посоченото лице чрез публикуването им във в. "Шоу" и с журналистическа цел, че не е било налице съгласие на заинтересуваното лице за това, че експертизата представлява част от регистъра, поддържан от органите на съдебната власт, осъществено под формата на разпространение на данни за посоченото лице чрез публикуването им във в. "Шоу" и с журналистическа цел. Правилно е прието, че здравословното състояние на заинтересованото лице не следва да се третира като факт с обществена значимост, което да оправдава предоставения неограничен достъп до него по отношение на време и лице от страна на касационния жалбоподател, чрез разпространяването му с журналистическа цел, като основание за ограничаване на конституционно гарантираното право на гражданите за неприкосновеност на личния им живот. Правилно въз основа на събраните доказателства, както административният орган, така и съдът са приели, че публичното начало в наказателния процес е предвидено с оглед на постигането на по-голяма ефективност на самия наказателен процес, но не означава публичност на личните данни на участниците в наказателното производство и не означава съгласие от участник в същото производство за неограничено "обработване" на лични данни, включително и тяхното огласяване в средствата за масово осведомяване. При постановяване на решението, не са допуснати нарушения на процесуални правила от тричленния състав, като твърдяните в касационната жалба не се установяват от проверката по делото. Съдът е обсъдил всички релевантни за спора доказателства и установената фактическа обстановка е безспорна, а правните изводи кореспондират с нея. Не е налице недопустимо поправяне на решението на административния орган от страна на тричленния състав, който е в правото си от изложените фактически основания за издаването на административния акт, да посочи точните правни основания за това, а същият акт правилно е прието, че е мотивиран. Съдът правилно е изтълкувал и приложил нормите на чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4, във връзка с чл. 36, ал. 1 от АПК, както и чл. 5, ал. 2, т. 2 и 7 от ЗЗЛД, във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 7 от същия закон. На всички оплаквания за незаконосъобразност в жалбата срещу акта тричленният състав е отговорил в мотивите към решението, съгласно правомощията си по чл. 168 АПК, като е обсъдил същите и приел, че са неоснователни, като настоящата касационна инстанция споделя изцяло. Непрецизният диспозитив, в който не се посочва приетото като извършено нарушение от страна на жалбоподателя, не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила по издаване на административния акт, след като ясно това е изразено в мотивите към акта, а именно, че се приема извършено нарушение по чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗЛД. Като се има предвид гореизложеното, при постановяване на решението не са допуснати нарушения на процесуални правила от тричленния състав, решението е постановено при правилно прилагане на материалния закон и е обосновано. Не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението следва да се остави в сила. На ответника по касационната жалба Станислав Трифонов следва да се присъдят направените разноски за касационната инстанция, които са поискани своевременно и са доказани в размер на 1000 лв. Водим от горното Върховният административен съд в настоящия 5-членен състав, на основание чл. 221, ал. 2 АПК