Решение № 10723 от 13.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10122/2015 г.

Решение № 10723 от 13.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10122/2015 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "Интер евро ойл" ЕООД моли да бъде отменено решение № 4590/30.06.2015 г. по адм. д. № 1005/2014 г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата против РА № 2181305682/11.09.2013 г. на ТД на НАП-София като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмени бележки. Моли жалбата против РА да бъде уважена като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП"-София моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационна жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на касатора против РА № 2181305682/11.09.2013 г. на ТД на НАП-София, с който са определени задължения по ЗДДС за м. 5 и 6.2009 г., м. 3 -5,, 7, 8, 11 и 12.2010 г., м. 1, 5 - 8 и 10 - 12.2011 г., м. 1 - 3, 5, 10 - 12.2012 г. и м. 1.2013 г. с лихви като е начислен ДДС за внасяне общо 11 660 лв на основание чл. 86 от ЗДДС, по фактури за отдаване под наем на лек автомобил "Мерцедес S 65, придобит на 15.11.2012 г. по договор за финансов лизинг, сключен на 7.04.2009 г., тъй като не са налице основанията по чл. 50, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. Страните не спорят, че по лизинговите вноски по договора за финансов лизинг не е ползвано право на приспадане на данъчен кредит от ревизираното лице на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС. Касаторът поддържа, че е използвал автомобила, както в пряката са икономическа дейност, така и за отдаване под наем на трети лица, с което е изпълнил изискванията на чл. 50, ал. 1, т. 2 от ЗДДС доставката на услуга отдаване под наем на автомобила да е освободена. Органите по приходите, както и съдът са приели, че чл. 50, ал. 1, т. 2 от ЗДДС не е приложим за предоставени услуги, за придобиването на които не е ползвано право на приспадане на данъчен кредит по чл. 70 от ЗДДС, тъй като са извършени облагаеми доставки, които не се обхващат от чл. 50, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. Според съда жалбоподателят може на това основание да посочи като освободена само продажба на автомобила, но не и извършените с него услуги. Съгласно чл. 50, ал. 1, т. 2 от ЗДДС освободена е доставката на стоки или услуги при производството, придобиването или вноса на които не е било налице право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70. Видно от цитираната разпоредба освободена е последващата доставка на услуги, извършена с придобита услуга, при придобиването на която не е било налице право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70 от ЗДДС. Финансовият лизинг на автомобил в практиката се приравнява на договор за наем. По чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо, че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато е придобит, внесен или нает мотоциклет или лек автомобил. Според чл. 70, ал. 2, алинея 1, т. 4 не се прилага, когато превозните средства по ал. 1, т. 4 се използват единствено за транспортни и охранителни услуги, таксиметрови превози, отдаване под наем. Съдът е дал указания на страните да представят доказателства в подкрепа на твърденията си, но не е обърнал внимание, че в преписката е приложена само една от спорните фактури за м. 11.2011 г., от която е видно, че в РА не е цитиран изцяло предмета на доставката. Във фактурата е посочено, че са отдава под наем лек автомобил Мерцедес за периода 25 - 27.11.2011 г. В РА предметът на фактурата е посочен така: наем на Мерцедес S 65. При тези данни по делото е останало неизяснено имал ли е право на приспадане на данъчен кредит по чл. 70, ал. 2, т. 1 от ЗДДС жалбоподателя поради използване на автомобила изключително за отдаване под наем, в който случай не би имал право да третира доставките си на услуги с предмет отдаване под наем на автомобила като освободени доставки по чл. 50, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. По делото е представена непълна преписка - без обсъжданите в РА фактури, което съдът следваше да констатира и да задължи страните да представят спорните фактури на основание чл. 171, ал. 4 от АПК. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като е довело до постановяване на съдебно решение при неизяснена фактическа обстановка налице ли е изключително използване на автомобила за отдаване под наем по спорните фактури. Не са събрани доказателства за тезата на касатора, че не е използвал автомобила само за отдаване под наем, а и в икономическата си дейност. Решението като неправилно следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане следва да се дадат на страните горните указания и да се съберат доказателства използван ли е автомобила в дейността на дружеството, освен за отдаване под наем през ревизираните периоди. Разноските следва да бъдат определени от административния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, I отделение,