Решение № 11953 от 5.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8777/2023 г.

Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. Шопов против решение 420 от 26.06.2023г., постановено по адм. д. 203/2023г. по описа на Административен съд Пазарджик, в частта му, с която: 1. е отхвърлен предявеният срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Пазарджик /ОДМВР/ иск за неимуществени вреди в размер на 1 000 лв. вследствие проверка за наличие на наркотични вещества или техни аналози, извършена на 20.07.2022 г. в гр. Панагюрище, заедно със законната лихва от момента на увреждането до окончателното изплащане, 2. е отхвърлено искането за обявяване на нищожност на Заповед за задържане рег. 310зз-38/20.07.2022 г.; 3.е прекратено производството по предявения иск за неимуществени вреди в размер на 500 лв. от нищожно задържане в помещение на МВР, осъществено на 20.07.2022 г. за времето от 22:30 ч. до 00:05 ч. на 21.07.2022 г. в гр. Панагюрище, заедно със законната лихва от момента на увреждането - 20.07.2022 г. до окончателното изплащане; 4.е отхвърлен предявеният иск за неимуществени вреди в размер на 500 лв. вследствие на обиск по реда на чл. 80, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, осъществен в гр. Панагюрище, заедно със законната лихва от момента на увреждането - 20.07.2022 г. до окончателното изплащане; 5. е прекратено производството по предявения иск за неимуществени вреди в размер на 1000 лв. от заповед за отнемане на свидетелско за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ за период от 20.07.2022 г. до 23.11.2022 г., заедно със законната лихва от момента на увреждането - 20.07.2022г. до окончателното изплащане; 6. е прекратено производството по предявения иск за неимуществени вреди в размер на 1000 лв. за период от 20.07.2022 г. до 22.11.2022 г., вследствие заповед за прекратяване на регистрация на МПС, заедно със законната лихва от момента на увреждането - 20.07.2022 г. до окончателното изплащане; 7. е отхвърлен предявеният иск за имуществени вреди в размер на 120 лв. за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на разходи за посещение при психолог, заедно със законната лихва от момента на увреждането до окончателното изплащане. Касаторът, чрез процесуалния си представител, твърди неправилност на съдебното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Излага подробно съображенията си, поради които не е съгласен с първоинстанционното решение. Моли решението в обжалваната част да бъде отменено и да бъдат присъдени исковите суми. Претендира разноски. Ответникът - Областната дирекция на Министерство на вътрешните работи - Пазарджик, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на противната страна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С решението в обжалваната му част Административен съд Пазарджик е отхвърлил подробно описаните по-горе искове, съответно частично е прекратил производството по исковете, по които е констатирано, че няма отмяна на административния акт, във връзка с който се претендират обезщетенията за вреди. Съдът е установил от фактическа страна, че на 20.07.2022 г. около 22:30 ч. Т. Шопов е бил спрян от полицейски служители при РУ на МВР Панагюрище за контрол по график. Извършената проба за наркотични вещества с техническо средство е била положителна за амфетамин; съдът е отчел и показанията на единия от свидетелите за разширени зеници на проверявания. Издадена е заповед за задържане на Т. Шопов рег. 310зз-38/20.07.2022 г., въз основа на която той е задържан за час и тридесет и пет минути в помещението за временно задържане на РУ Панагюрище. Издадени са заповед за прилагане на ПАМ 22-0310-000083/21.07.2022г., с която временно е отнето свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, както и Заповед за прилагане на ПАМ 22-0310-000084/21.07.2022 г., с която е прекратена регистрацията на автомобила му за срок от 11 месеца. Двете заповеди са връчени на Т. Шопов на 25.07.2022 г. и не са оспорени, съответно съдът е констатирал влизането им в сила. На 04.10.2022 г. е изготвено заключението на извършената химикотоксилогична експертиза, според което при изследването на предоставените от ищеца биологични проби не се е установило наличие на наркотични вещества. При тази фактическа обстановка, съдът е приел, че полицейските служители са извършили рутинна проверка в кръга на задълженията им по контрол на движението по пътищата, в съответствие с чл. 5, ал. 1 от Наредба 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Съдът е приел, че преценката дали на конкретния водач да бъде извършена проверка за употребата на наркотични вещества е предоставена изцяло в правомощията на контролните органи и не подлежи на съдебен контрол. Съдът е счел искането за обявяване нищожност на Заповед за задържане рег. 310зз-38/20.07.2022г. за неоснователно, преценявайки издаването ѝ от компетентен орган в кръга на правомощията му. Обсъдил е и е счел за неоснователни доводите на ищеца, че оспорването е достатъчно основание, за да се приеме липсата на данни за извършено престъпление и да се изчака резултата от токсилогичното изследване, без лицето за бъде задържано. Отчел е тежестта на престъплението шофиране след употреба на наркотици, което създава значителна опасност за участниците в движението по пътищата; преценил е и че задържането на лицето за кратък период от време, от една страна препятства евентуалното продължаване на нарушението, а от друга, способства за разкриване на извършеното деяние. Поради липса на отменен административен акт и на основание чл. 207, ал.2 АПК съответно е прекратено производството по иска за обезщетение за неимуществени вреди във връзка с престоя в помещение за задържане в продължение на един час и тридесет и пет минути. Искът за обезщетение на неимуществени вреди в резултат на извършения при задържането обиск на лицето е счетен за неоснователен, тъй като обискът е преценен за законосъобразно извършен, в съответствие с чл. 80, ал.1, т.1 ЗМВР. Поради обстоятелството че заповедите за прилагане на принудителни административни мерки - отнемане на СУМПС и прекратяване на регистрация на МПС не са обжалвани и са влезли в сила и на основание чл. 204, ал. 1 от АПК, исковете за обезщетение на неимуществени вреди от тези актове са счетени за недопустими и съответно производството по тях е прекратено. За неоснователен е счетен искът за обезщетение на имуществени вреди в размер на 120 лв. разходи за посещение при психолог, поради липса на незаконосъобразни отменени актове или действия и бездействия на ответника. С останалата необжалвана част от решението е уважен един от предявените искове, във връзка със сторените разходи за медицинска експертиза и съответно е присъдено обезщетение. Обжалваното съдебно решение е правилно. Предявените искове са с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред; действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 ЗОДОВ. Когато исковете за обезщетение се основават на твърдения за незаконосъобразни административни актове, отмяната на тези актове е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на исковете, съгласно чл.204, ал.1 АПК. Настоящият съдебен състав споделя изцяло извода на АС Пазарджик за липса на абсолютната процесуална предпоставка за допустимост на исковете отмяна на административния акт, която е съответно и първият елемент от фактическия състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Заповедите за прилагане на принудителни административни мерки задържане, отнемане на СУМПС и прекратяване на регистрация на МПС не са обжалвани и са влезли в сила. Не са представени доказателства за оспорване или отмяна на заповедите, а и това, че не са обжалвани, не е било спорно в процеса. Правилно съдът е прекратил производството в частта за претендираните вреди от издаването на тези индивидуални административни актове, на основание чл. 204, ал.1 АПК. След като законосъобразността на тези актове не може да е предмет на делото, нито първоинстанционният, нито касационният съд могат да обсъждат доводите на ищеца в тази връзка. Съдът правилно се е произнесъл преюдициално по искането за обявяване на нищожност на заповедта за задържане, както и по твърденията за незаконосъобразност на извършената полицейска проверка и на осъществения при задържането обиск. Фактическите му изводи в тази връзка са формирани при спазване на съдопроизводствените правила. Доводите на ищеца в първоинстанционното производство са надлежно обсъдени при изяснена фактическа обстановка. Правилно е приложена нормата на чл. 207, ал.2 АПК. Неоснователни са доводите, че административните актове, от които се претендират вредите, са оттеглени. Оттеглянето на административен акт се извършва по реда на чл.156 АПК, при това с изричен акт, в хода на съдебно производство по оспорване, каквото в случая не е проведено. Мълчаливо оттегляне на административен акт законът не познава. Неправилно касаторът се позовава на Решение 1231 от 06.02.2023г. по адм.д. 4115/2022г. на ВАС, Трето отделение, тъй като фактическата обстановка, по повод която е постановено решението, е различна, а именно по това дело административният акт, от който са претендирани вредите, е бил изрично отменен, за разлика от тези по настоящото дело. Споделят се и изводите на административния съд за липса на незаконосъобразни действия на органите на ответника. Служебните правомощия, с които в случая са разполагали полицейските служители, са разписани в Глава пета, Раздел I Правомощия на полицейските органи от Закона за МВР, както и в Наредба 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози и в Инструкция 8121з-749 от 20.10.2014г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение. Съгласно разпоредбата на чл.66, ал.1 от ЗМВР при установяване на условия и причини за извършването на престъпления и други нарушения на обществения ред полицейските органи вземат мерки за отстраняването им. Извършените в тази връзка действия в случая са в съответствие и с разпоредбата на чл. 58 от Инструкцията и чл. 5 от Наредбата. Противно на твърденията в касационната жалба, за извършената проверката за употреба на наркотични вещества и техните аналози е съставен съответният протокол по образец, изискуем съгласно чл. 5, ал.2 от Наредбата, който е бил представен и в първоинстанционното производство и не е оспорен. В протокола изрично е отбелязано, че зениците на проверяваното лице са били около 4,5 мм, конюнктивите зачервени, поведението му - възбудено и изразяващо безпокойство. Протоколът е подписан и от проверения, и от извършилия проверката. Разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 1 ЗМВР регламентира правомощието на полицейските органи да извършват обиск на лице, което е задържано при условията на чл. 72, ал. 1 от същия закон. Съгласно 82, ал. 3 ЗМВР обискът се извършва по начин, който не уронва честта и достойнството на гражданите, а по делото няма твърдения за нарушение на тези изисквания. По изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна. Съдебното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, а предвид изхода от спора, на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв за касационната инстанция. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение