Решение № 10814 от 18.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4980/2009 г.

Решение № 10814 от 18.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4980/2009 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Мидистма" ЕООД - гр. Ловеч срещу решение № 48/27.02.2009 г., постановено по адм. дело № 757/2008 г. по описа на Административен съд - гр. Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 11-00-800091/04.07.2008 г., издаден от старши инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Ловеч, потвърден с решение № 363/12.09.2008 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново за непризнато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 773 672, 33 лв. и начислени лихви - 71 215, 10 лв. за данъчни периоди от 22.10.2007 г. до 31.12.2007 г. по доставки от "Сиджи С" ЕООД, "Гама-94" ЕООД, " Лео гарант" ЕООД, "Транскомерс ИНК" ЕООД, "Яница А. И. " ЕООД и "ЛВС-Транс Консулт" ЕООД, "Петрол" АД и "ОМВ България". Обжалва се решението и в частта за разноските. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение на всички посочени в чл. 209, т. 3 АПК отменителни основания - нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, макар в изложението на касационната жалба да са изложени оплаквания само по второто отменително основание, но като се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК за правилното прилагане на материалния закон касационната инстанция следи служебно, поради което такава проверка ще бъде извършена с настоящето решение. Касаторът се оплаква, че съдът е отказал назначаването на експертиза, която да извърши проверка в счетоводствата на съконтрагентите му. Ответникът по касационната жалба дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът счита, че доказателствено искане за назначаване на експертиза не е правено, поради което и съдът не е допуснал такова нарушение, а и в случая доказателствата от значение са писмени и е следвало да се представят пред съда и не е било необходимо назначаване на вещо лице-специалист. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата срещу РА № 11-00-800091/4.07.2008 г. Административен съд - гр. Велико Търново относно доставките от "Сиджи С" ЕООД е приел, че липсват доказателства за тяхното реално извършване. Отбелязано е от съда, че е давал двукратна възможност на жалбоподателя да ангажира доказателства за установяване реалността на доставките, но това не е изпълнено. Конкретно за фактура № 18/27.10.2007 г. относно производствена линия за получаване на пигментни пасти и лаково-бояджийски продукти, воднодисперсни системи и др. съдът е приел, че представения опис сочи, че и монтажа и окомплектовката ще се извършат на площадката на изпълнителя, както и транспорта ще е за негова сметка, но такива доказателства не са ангажирани по делото. За фактура № 118/29.10.20027 г. с предмет "оборудване по опис" съдът е приел, че предметът по тази фактури отчасти е идентичен с предходната фактура, което според съда е налагало особено прецизно жалбоподателят да докаже реалността - прехвърляне правото на собственост, но такива доказателства липсват. За фактури № 21/7.11.2007 г. и № 22 от 13.11.2007 г. съдът е счел, че не са ангажирани доказателства за получаване на стоките (луминесцентни осветителни тела) от жалбоподателя като родово определени вещи, като наред с това е установено от съда, че фактурата от "Ортана" ООД на "Сиджи С" ЕООД е от 29.11.2007 г., т. е. издадена е 22 дни след процесната с аналогичен предмет. За доставките от "Гама-94" ЕООД с предмет "плащане по договор" съдът е приел, че само представянето на договор от 10.10.2007 г. за покупко-продажби на стоки на едро не е достатъчно доказателство за реалността, а представената спецификация към договора установява само, че договорените стоки са различни строителни материали. Съдът е направил извод, че плащанията по договори с поредни № № 1, 2 и 3 от 23.10.2007 г., 24.10.2007 г. и 25.10.2007 г. са неотносими, тъй като не представляват плащания по представения договор от 10.10.2007 г. Неотразяването според съда в процесните фактури за кои договори се отнасят, изключва проверката на изпълнението им и дали евентуалните плащания, за които са издадени фактурите, са свързани с тях. Обсъдени са от съда и представените фискални бонове към процесните фактури и е направен извод, че те са издавани през периода от 26 до 30.12007 г., т. е. месец след издаването на фактурите, което изключва авансово плащане като данъчно събитие, нито е доказано реално изпълнение по фактури, поради което те са издадени без фактическо и правно основание. За доставката от "Лео гарант" ЕООД съдът е счел, че макар да е представен приемателно-предавателен протокол за оборудване на дестилация за етерични масла и др., той трябва да се преценява не изолирано, а заедно с всички останали доказателства, но липсват според съда доказателства за кадровата и материално-техническа обезпеченост, както и за плащането на линията, а и няма доказателства за счетоводно отразяване на стопанската операция при двете страни, както и реализираните приходи и разходи във връзка с нея. За издадените фактури от "Транскомерс-ИНК" ЕООД, които също са за авансови плащания, както и за консултантски услуги, строителни материали по опис, климатик, хладилни витрини, изработка на рекламни материали, изработка на печатни материали и СМР по договори съдът е отразил в решението си, че жалбоподателят по отношение на тях не излага конкретни мотиви във връзка с отказания кредит и не е направил възражения в тази насока. Освен това по една от фактурите № 232/31.10.2007 г. съдът е установил неправилно отразяване в дневника за покупки и въпреки, че е указал на жалбоподателя да ангажира доказателства, такива не били представени. За представения договор от 10.10.2007 г. за извършени СМР, съдът е приел, че той не съдържа информация за обекта, а това изключва проверка за изпълнението му, както и не са представени приемателно-предавателни протоколи за отделните СМР, актове за изпълнение на обекта и въвеждането му в техническа експлоатация. Прието е от съда, че за голяма част от фактурите, издадени от този доставчик въобще липсват договорите, посочени в тях, а за тези, за които е представен, от бланкетното му съдържание не може да се установи съответствието между договореното и фактурираното. За доставките от "Яница А. И." ЕООД с предмет стоки по опис, консултантски услуги, транспортни услуги, цимент, транспорт, стъклена вата, луминесцентни лампи, аванс по договор за пълначно-дозираща машина, СМР по договор и промишлен газьол отново изводите на съда е за липсата на доказателства за реалността на процесните доставки и услуги. За последният доставчик "ЛВС-Транс Консулт" ЕООД съдът е приел, че отново не са доказани предпоставките за признаване правото на приспадане на данъчен кредит и реалността на доставките. Съдът е установил, че горестоящият административен орган е посочил коректното правно основание за отказа, което не е чл. 70, ал. 5 ЗДДС, а чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС. В тази връзка съдът в решението си подробно е разгледал хипотезата на чл. 70, ал. 5 ЗДДС относно неправомерното начисление на ДДС, но е приел мотивите на горестоящия административен орган, че в случая се касае за липса на облагаеми доставки, което води до неосъществяване на целия фактически състав на чл. 68 ЗДДС. За доставките на гориво от "Петрол" АД и "ОМВ България" съдът е установил, че не са представени доказателства, че процесното гориво ще се използва за бъдещи облагаеми доставки, а и жалбоподателят не е изложил конкретни оплаквания в тази част на ревизионния акт. Накрая съдът е изложил мотиви, че споделя констатациите на приходния орган и на решаващия орган, че в голямата си част процесните фактури не съдържат необходимите реквизити съгласно изискванията на чл. 114, ал. 1, т. 9 и 11 ЗДДС. Обжалваното решение е правилно. По доставките от "Сиджи С" ЕООД. Този доставчик е издал 4 бр. фактури - № 18/27.10.2007 г., № 118 от 29.10.2007 г., № 21/7.11.2007 г. и № 22/13.11.2007 г. И приходният орган и съдът правилно са приели, че не са представени убедителни доказателства за реалността на доставките, поради което е и законосъобразен отказа за признаване правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Съдът е обсъдил всички представени доказателства и тези, събрани в хода на ревизията и е направил извод, че въпреки дадената двукратна възможност, жалбоподателят не е ангажирал писмени доказателства, за да докаже наличието на положителните предпоставки за признаване на претендираното от него материално право. Обсъден е от съда представения опис към фактура № 18/27.10.2007 г. за производствена линия за получаване на пигментни пасти и лаково-бояджийски продукти, воднодисперсни системи и др., но съобразно този опис правилно съдът е отчел, че не са представени никакви доказателства за транспортиране, както и за монтажа на производствената линия, нито за окомплектовката й. Относно представеното второ Приложение № 1 правилно е мотивирало първоинстанционният съд да приеме, че с нея става съвсем неясно кое е действителното приложение. Правилно съдът е преценил и представената фактура № 302/26.10.2007 г. от предходен доставчик "Булмат Колорс" ООД, тъй като и тя е с предмет "производствена линия за получаване на паста и др. ", а е издадена ден преди процесната фактура и наистина навежда на изводи за изключване на транспорт, монтаж и окомплектоване по процесната фактура. За фактура № 1188/29.10.2007 г. с предмет "оборудване по опис" настоящият касационен съдебен състав счита, че наистина отчасти предмета по тази фактура отчасти е идентичен с предишната и наистина при това положение е следвало жалбоподателят да докаже предаването на отделните вещи, което е не е направено. Правилно съдът не е възприел като годно доказателство представените приемателно-предавателни протоколи, тъй като те значително предхождат издаването на фактурата, а и липсата на какъв брой на отделните части се предава, изключва съпоставката им с процесната фактура. Относно фактура № 21/07.11.2007 г. за луминесцентни осветителни тела правилно съдът е приел, че няма доказателства за предаването на родово определените вещи, а представените фактури от предходни доставчици "Ортана" ООД и "Булмат Колорс" ЕООД също не доказват реалност на процесната доставка, тъй като фактурите от предходните доставчици са издадени 22 дни след процесната фактура с аналогичен предмет. Липсата на доставка винаги е условие за непризнаване правото на приспадане на данъчен кредит, дори да са изпълнени другите формални изисквания на закона, поради което в процесния случай е останало недоказано реалността на процесните доставки от "Сиджи С" ЕООД. По доставките от "Гама-94" ЕООД. Издадени са 11 бр. фактури, всичките с предмет на стопанските операции "плащане по договор". В отделните фактури са отразени договори № 1, 2 и 3, но не са били представени по делото. Правилно съдът е обсъдил приложения по делото договор от 10.10.2007 г. за продажба на стоки на едро и е направил законосъобразния извод, че няма сигурни данни процесните фактури да са свързани с този договор. Освен това правилно е прието от решаващия състав, че липсват транспортни документи, както и приемателно-предавателни протоколи. Относно плащанията, като се има предвид, че предмета на стопанската операция е "плащане по договор", то също не е доказано. Приложените към процесните фактури фискални бонове наистина са издадени в периода от 26.11.2007 г. до 30.11.2007 г., а фактурите са издадени през месец октомври 2007 г. Изводите на съда за непризнаване правото на приспадане на данъчен кредит изцяло се възприемат и от настоящия съдебен състав. По доставките от "Транскомерс - ИНК" ЕООД. Предмет по фактурите, издадени от този доставчик са различни - аванс по договор от 24.10.2007 г., аванс по договор от 28.10.2007 г., консултантски услуги, СМР по опис, климатик, хладилни витрини, изработка рекламни материали, изработка печатни материали и СМР по договор. Правилна е преценката на съда на доказателствата по делото, установявайки различия между данъчната основа, посочена във фактура № 232/31.10.2007 г. - 18 560 лв. и стойността в дневника за покупки - 190 952 лв. За другите фактури от посочения доставчик наистина няма ангажирани доказателства за приемане и предаване на стоките, за извършване на СМР. Представеният договор от 10.10.2007 г. правилно е мотивирал съдът да приеме, че от него не може да стане ясно за кой обект се отнася, нито пък има доказателства за закупени от касатора материали за този обект, съобразно клаузите на цитирания договор. По същия начин правилно е преценен и представения втори договор от същата дата, поради липсата на други съпровождащи документи, доказващи реалността на доставките на стоки и услуги. Нееднократно ВАС, I отделение е приемал в свои решения, че само наличието на договор не е достатъчно да се докаже реалността на извършената услуга или покупко-продажба на стока, ако не са налице останалите съпътстващи документи - приемателно-предавателни протоколи, транспортни документи, обезпеченост на доставчика и др. Относно авансите по договори от 24.10.2007 г. и 2.10.2007 г., законосъобразен е извода на съда, че не е недоказано плащането на тези аванси. За доставките от "Яница А. И. " ЕООД. По почти идентични мотиви съдът е приел, че и относно този доставчик няма представени годни доказателства за реалността на отразените във фактурите стопански операции - стоки по опис, консултантски услуги, транспортни услуги, цимент, стъклена вата, луминесцентни лампи, аванс по договор за пълначно-дозираща машина за цимент, СМР по договор и промишлен газьол. И при този доставчик, както и при предходните от касатора не са ангажирани нито в хода на ревизията, нито в съдебното производство убедителни доказателства за реалност на доставките. Липсата на приемателно-предавателни протоколи, транспортни документи, складови разписки и др. не доказва реалност на посочените във фактурите стопански операции. Освен това липсата на доказателства за материална, техническа и кадрова обезпеченост на доставчика също не може да обоснове реалност на процесните доставки. Относно фактура № 1240/27.11.2007 г. с предмет "аванс по договор" правилно съдът е счел, че липсата на такъв договор, изключва проверката дали евентуалното плащане е извършено във връзка с този договор. Освен това фактура 100000098/23.10.2007 г. е с данъчна основа 18 560 лв., я в дневника за покупки касаторът я отразил с данъчна основа 957 560 лв. и това несъответствие е пречка само на това основание да се признае правото на приспадане на данъчен кредит. По доставки от "ЛВС-Транс Консулт" ЕООД. В голямата си част фактурите, издадени от този доставчик са с предмет плащане по договори, всичките през различни периоди на месец октомври 2007 г., както и извършени СМР по договор № 5, комисионни от реализирани товарни апарати, ремонти услуги по договор. Правилно съдът е преценил доказателствата по делото и е направил законосъобразния извод за липса на реалност на процесните доставки, като в тази връзка е мотивирал изводите си и с необезпечеността на доставчика. В тази връзка правилно съдът не само за този доставчик, но и за оставалите, посочени в решението е посочил, че горестоящия административен орган е установил коректното правно основание - не това на чл. 70, ал. 5 ЗДДС, както е приел приходния орган, а чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Липсата на доказателства за реалност на доставките е пречка за признаване правото на приспадане на данъчен кредит за получателя по процесните доставки. По доставките от "Петрол" АД и "ОМВ България" ООД. Нито в жалбата си по административен ред, нито тази по съдебен ред касаторът не е изложил конкретни възражения за отказа на ревизията да признае правото на приспадане на данъчен кредит по процесните доставки. При това положение и настоящата касационна инстанция ще следва да извърши единствено проверка за правилното приложение на материалния закон съобразно изискването на чл. 219, ал. 2 АПК. И тук, както при предходните доставчици, не са ангажирани доказателства за реалността на доставките на гориво и затова първоинстанционният съд правилно е приел като основание за отказа на претендираното материално право разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, а и не са налице всички необходими реквизити на фактурите съгласно изискването по чл. 114, ал. 1, т. 9 и 11 ЗДДС. Наред с всичко изложено следва да се отрази, че не отговаря на истината оплакването в касационната жалба, че е поискано назначаването на съдебно-счетоводна експертиза, но първоинстанционният съд е отказал. В жалбата си до съда е посочено, че в съдебно заседание ще бъдат представени писмени доказателства, както и Д. . . вероятно ще поискам допускане на експертиза. . . ". Такова изрично искане обаче не е направено от касатора, поради което не може да се вмени във вина на съда назначаването на експертиза и последният не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. С изрично разпореждане от 11.11.2008 г. първоинстанционният съд е указал на жалбоподателя, че носи доказателствената тежест за доказване на фактите за изпълнение на всички условия за възникване на право на приспадане на данъчен кредит по всяка от процесните доставки, но това указание на съда не е изпълнено. По делото са проведени две съдебни заседания - на 10.12.2008 г. и на 28.01.2009 г., но жалбоподателят не е бил представляван и не са ангажирани доказателства. Бездействието на жалбоподателя в хода на съдебното производство пред административния съд не означава съществено нарушение на съдопроизводствените правила от съда, поради което касационната жалба на посочените в нея отменителни основания е неоснователна. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Обжалваното решение е правилно и в частта за разноските, съобразно материалния интерес и изхода на делото, поради което като правилно и в тази част следва да бъде оставено в сила. На ответника по касационната жалба също не следва да се присъжда поисканото юрисконсултско възнаграждение. Такова е присъдено от първоинстанционния съд и съобразно разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ДОПК то се присъжда за цялото производство, а не за всяка една от съдебните инстанции, както е при адвокатските възнаграждения. Водим от гореизложеното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,