Решение № 12895 от 20.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6776/2020 г.

Решение № 12895 от 20.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6776/2020 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството e по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителен директор на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие" - гр. София, подадена чрез ст. юрк. Ц. Цонева, срещу Решение № 26/27.02.2020 г., постановено по адм. дело № 324/2019 г. по описа на Административен съд (АС) – Габрово, с което по жалба на "Грийн ланд" АД е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане № 02-070-2600/1285 от 14.11.2019 г. на заместник изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" - гр. София и ДФ "Земеделие" е осъден да заплати на "Грийн ланд" АД разноски в размер на 1 250, 00 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се изводът на първоинстанционния съд, че издаването на АУПДВ следва да бъде предшествано задължително от акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. Излага аргументи, че възникването на задължението за подаването на заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане не се предшества от издаването на нарочен акт за одобрение на площи по мярката. Посочва и че в приложимата наредба липсва задължение за административния орган да издава нарочен акт за прекратяване на ангажимента като задължителен етап преди издаването на АУПДВ. В допълнение отбелязва също, че съгласно изменението на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11, доп. ДВ, бр. 24 от 2014 г., в сила от 18.03.2014 г., ДФ "Земеделие" прекратява многогодишния ангажимент по тази наредба за земеделски стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент, като с Решение № 4401 на Върховния административен съд на РБ, бр. 13 от 2017 г. посоченото изменение е било отменено от съда, поради което касаторът счита извода на съда, касаещ задължителното прекратяване на ангажимента по мярка 211 преди издаване на отменения АУПДВ, за неправилен, като постановен в противоречие с приложимия материален закон. Излага също така, че предвиденото в чл. 15 от Наредба № 11 "прекратяване на ангажимента", обозначава край на ангажимента единствено при наличие на форсмажорни или изключителни обстоятелства и не е еднозначно с уреденото в чл. 14, ал. 1, "изключване от подпомагане". На следващо място посочва, че поради неподаването на заявление за подпомагане с декларирана мярка 211 за кампания 2015 са нарушени изискванията на чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г., като счита, че съобразно чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. кандидатът следва да бъде изключен от подпомагане по мярката и следва да възстанови получените до момента компенсаторни плащания, в зависимост от годината, в която е прекратил участието си в мярката. В заключение претендира отмяна на оспореното решение на АС – Плевен, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от АПК. В условие на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът – "Грийн ланд" АД, чрез процесуалния си представител адв. К. Ганчева, взема становище за неоснователност на жалбата по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира заплащане на разноски за касационната инстанция съобразно приложен списък на разноските съгласно чл. 80 от ГПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледанa по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Предмет на оспорване пред АС – Габрово е бил АУПДВ № 02-070-2600/1285 от 14.11.2019 г. на заместник изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" - гр. София, с който "Грийн ланд" АД е изключен от подпомагане и на дружеството е определено за подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 19543, 43 лева, представляващо 50% от общата изплатена сума по мярка 211 за кампании 2012 г., 2013 г. и 2014 г., на основание чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. (Наредба № 11 от 03.04.2008 г. /Наредбата). С оспореното в настоящото производство решение, АС – Габрово е отменил АУПДВ и е осъдил ДФ "Земеделие" да заплати на "Грийн ланд" АД разноски в размер на 1 250, 00 лева. За да постанови този резултат, АС – Габрово е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в писмена форма, съдържа необходимите реквизити, включително посочване на фактическите и правни основания за издаването му и при спазване на административно производствените правила, но в нарушение на приложимия материален закон. Първоинстанционният съд се е мотивирал, приемайки, че доколкото материалноправната предпоставка за упражняване на правомощието на органа за събиране на недължимо платената сума и издаване на АУПДВ, е наличието на влязъл в сила административен акт за прекратяване на поетия от жалбоподателя многогодишен ангажимент, респ. изключване от подпомагане, какъвто в конкретния случай липсвал, то оспореният АУПДВ бил незаконосъобразен и като такъв - подлежал на отмяна. Според административния съд материалноправно изискване за издаване на процесния АУПДВ е прекратяване на многогодишния ангажимент на земеделския стопанин на някое от основанията в закона или приложимите подзаконови нормативни актове. За да обоснове извода си съдът е приравнил значението на термините "изключване от подпомагане" и "прекратяване на ангажимента" в зависимост от използването им в чл. 14, чл. 15 от Наредбата, достигайки до заключението за равнозначност помежду им. В тази връзка приема, че "изключването от подпомагането", при поставяне на същата плоскост и "прекратяването на ангажимента", следва да бъде установено с влязъл в сила административен акт, като е приел, че едва на следващ етап би могло да се пристъпи към издаването на АУПДВ. Отделно от изложеното АС – Габрово е приел за спорен въпросът за спазването на изискванията по чл. 26, ал. 1 от АПК, касаещи уведомяване на жалбоподателя за образуваното административно производство, като е приел за установено, че в представено по делото като доказателство известие за доставяне на писмо № 01-2600/3630/26.06.2019 г. е отразено, че същото е получено и подписано от лице, с фамилия Х., работещо като охрана. Прието е, че даже да се допусне, че е налице неуведомяването на лицето, спрямо което е започнало въпросното административно производство, в случая това процесуално нарушение не било съществено. В заключение съдът е приел, че не е налице влязъл в сила административен акт за прекратяване на поетия от жалбоподателя многогодишен ангажимент, респ. изключване от подпомагане, като материалноправна предпоставка за издаване на АУПДВ, поради което е отменил оспореният АУПДВ като незаконосъобразен. Настоящият съдебен състав преценява така постановеното решение като валидно и допустимо, но неправилно. С разпоредбата на чл. 27, ал. 3 Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) е въведено задължение на Разплащателната агенция да предприеме необходимите действия за събиране на недължимо платените и надплатени суми по схеми на плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и от държавния бюджет, които съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК представляват публично държавно вземане. По делото е безспорно установено, че с подаване на заявление с УИН 07/1206112/33257 "Грийн ланд" АД е поело петгодишен ангажимент по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2007-2013 г. Безспорно е също така и че при извършване на административни проверки на основание чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП е установено, че за кампания 2015 г. кандидатът не е подал заявление за подпомагане, с което е нарушил изискванията на чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. С разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 2 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. е въведено императивно задължение за кандидатите за подпомагане по мярка 211 и мярка 212 да извършват земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район за период най-малко пет последователни години от първото компенсаторно плащане и в чл. 4, ал. 1, т. 3 да подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане. Последици от това са и предвидените в нормата на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. изключване от подпомагане и задължение за лицата да възстановят съответните суми в размери в зависимост от годината на прекратяване на ангажимента. В конкретния случай не е подадено заявление за подпомагане за 2015 г. (след третата година на поетия ангажимент), като съгласно чл. 14, ал. 1, т. 3, възстановяването е в размер на 50 % от получените компенсаторни плащания. Настоящата съдебна инстанция не споделя извода на първоинстанционния съд, че издаденият АУПДВ е незаконосъобразен по причина, че липсва влязъл в сила акт за прекратяване на подпомагането, който да служи като правно основание за издаване на акта за възстановяване на посочената сума, и го намира за изграден в противоречие с материалния закон. Необосновано административният съд е приел, че за издаването на АУПДВ съществува връзка на обусловеност от влязъл в сила акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 211. Последица от неизпълнението на задължението за подаване на заявление всяка година е предвиденото в нормата на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11/03.04.2008 г. Изм. - ДВ, бр. 97 от 2009 г., бр. 17 от 2011 г., в сила от 1.03.2011 г.)