Решение № 484 от 11.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4877/2011 г.

Решение № 484 от 11.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4877/2011 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Стоян Василев Николов от с. Старо село, общ. Сливен против Решение № 9/23.02.2011 г., постановено по адм. дело № 362/2010 г. по описа на Административен съд Сливен, с което е отхвърлена жалбата му срещу отказ, обективиран в писмо рег. № 12703/12.11.2010 г. на Директора на ОД на МВР Сливен да отмени наложената му със Заповед № 726/20.06.2007 г. принудителна административна мярка (ПАМ) "забрана за напускане на Република България" само по отношение на държавите-членки на Европейския съюз. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на материалноправните разпоредби и съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което оспорения отказ бъде отменен. Ответникът по касационната жалба - Директора на ОД на МВР Сливен, редовно призован, не се явява, не се представлява и не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С решението по цитираното дело Административен съд Сливен е отхвърлил като неоснователна жалбата на Стоян Василев Николов от с. Старо село, общ. Сливен срещу отказ, обективиран в писмо рег. № 12703/12.11.2010 г. на Директора на ОД на МВР Сливен да отмени наложената му със Заповед № 726/20.06.2007 г. ПАМ "забрана за напускане на Република България" само по отношение на държавите-членки на Европейския съюз, наложена му на основание чл. 75, т. 5 от Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС, ред. ДВ, бр. 43 от 2005 г., преди със ЗИДЗБДС, обн., ДВ, бр. 82 от 16.10.2009 г., заглавието на закона да бъде изменено на "Закон за българските лични документи" (ЗБЛД). За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че ограничителната мярка е установена в публичен интерес - лицето има публично задължение в размер над 5000,00 лева. Изложени са мотиви, че основанието за налагане на ПАМ не е отпаднало, тъй като публичното вземане не е погасено. Крайният извод на първоинстанционния съд е, че оспореният отказ е законосъобразен. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са неправилни. Съгласно чл. 78а, ал. 1 от ЗБЛД, органът, издал акта, от който произтича основанието за прилагане на ПАМ, изпраща този акт по служебен път на органа, който е компетентен да я приложи или отмени. С ал. 2 на чл. 78а от ЗБЛД е предвидено, че ПАМ се прилага или отменя след получаването на акта по ал. 1. Правилно при това положение адресатът на ограничителната мярка е поискал от административния орган да отмени по реда на чл. 78а, ал. 1 от ЗБЛД заповедта по чл. 75, т. 5 (отм.) от ЗБДС. В този контекст съдът неточно е приел, че жалбоподателят е следвало да предприеме действия по отмяната на заповедта по реда на чл. 99 и сл. от АПК. На следващо място, становището на публичния изпълнител до компетентния орган няма самостоятелно правно действие по отношение възможността за отмяна на мярката за административна принуда, поради което административният орган следва да прецени освен него и останалите релевантни към основателността на искането юридически факти. Към датата на искането за отмяна на цитираната заповед България е член на ЕС, с оглед на което и в съответствие с текста на чл. 142, ал. 2 от АПК следва да се съобразят текстовете на Директива 2004/38 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. относно правото на граждани на Съюза и на членовете на техните семейства да се движат и пребивават свободно на територията на държавите-членки. При сравнение на предвиденото в чл. 75, т. 5 (отм.) от ЗБДС ограничение с чл. 27, § 2 и 3 от Директивата, включително с оглед практиката на Съда на ЕС, е видно, че наложената на жалбоподателя принудителна административна мярка не отговаря на изискванията на Директивата за цел, пропорционалност и съображения с оглед на личността. Редакцията на чл. 75, т. 5 (отм.) от ЗБДС не кореспондира с допустимите ограничения на чл. 27 § 1 от посочената директива, поради което и в съответствие с принципа на примата на правото на Европейския съюз наложената по отношение на жалбоподателя Стоян Василев Николов ПАМ следва да бъде отменена. Основание за отмяна за процесния отказ се черпи и от решение № 2 от 31.03.2011 г. на КС по к. д. № 2/2011 г. (обн., ДВ, бр. 32/2011 г.), с което тази разпоредба е обявена за противоконституционна. С влизане в сила на решението на Конституционния съд за обявяване противоконституционност на посочената разпоредба и при висящност на производството по делото, съдът следва да се съобрази с цитираното решение и да остави без приложение нормата на чл. 75, т. 5 ЗБЛД. Конститутивният ефект на решението на Конституционния съд съгласно чл. 151, ал. 2 от Конституцията има незабавно действие във времето, което означава, че обявеният за противоконституционен закон не се прилага спрямо висящите правоотношения, попадащи под действието на разпоредбата, обявена за противоконституционна. Обезсилването на цитираните разпоредби има за последица отмяната в цялост на индивидуалните административни актове, издадени на основание на същите. По този начин се реализира непосредственото действие на Конституцията, предвид върховенството й в йерархията на правните нормативни актове, като не се допуска то да бъде осуетено от противоконституционните разпоредби. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което се отмени оспореният отказ и преписката се върне на административния орган за ново произнасяне по същество. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,