Решение № 16556 от 27.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7794/2012 г.

Решение № 16556 от 27.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7794/2012 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Лилко Чинов Касабов, действащ като ЕТ "Лилко Касабов - Дили", с. Змеица, Област Смолян, чрез процесуален пълномощник, срещу Решение № 947/24.04.2012 г., постановено по адм. дело № 1550/2011 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт /РА/ № 131004430 от 1.03.2011 г. и РА № 1109419/28.03.2011 г. за поправка на РА, издадени от старши инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, офис гр. Пазарджик, потвърден с Решение № 415/20.05.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът е игнорирал възраженията му за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на ревизионното производство, изразяващи се в предприемане на действия и събиране на доказателства от органите по приходите след изтичане на срока за извършване на ревизия. Счита, че по делото са установени всички кумулативно изискуеми предпоставки за признаване на правото на данъчен кредит по процесните фактури. В тези насоки излага подробни съображения в жалбата и моли касационната инстанция да отмени атакуваното решение и вместо него да постанови друго, по съществото на спора, с което да отмени обжалваните РА, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив, в срока по чл. 163, ал. 1 във вр. с чл. 228 от АПК и в о. с. з. не изразява становище по нейната допустимост и основателност. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активно процесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. С обжалваното Решение № 947/24.04.2012 г., постановено по адм. дело № 1550/2011 г., Административен съд- гр. Пловдив е отхвърлил оспорването на ревизионен акт /РА/ № 131004430/01.03.2011 г и РА № 1109419/28.03.2011 г. за поправка на РА, издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден в обжалваната част с Решение № 415/20.05.2011 г. на директор Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който за данъчен период м. 06.2010 г. на жалбоподателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 33 254,24 лева по 13 бр. фактури, издадени от "Кримтекс 01" ЕООД, гр. Пазарджик. За да обоснове този краен правен извод първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка, в резултат на което и съобразно събраните в хода на съдебното производство доказателства, е формирал извод, че доставките, обективирани в процесните фактури, не са реално осъществени. Това заключение е основано на следните релевантни фактически констатации: Предмет на доставките по спорните фактури е "прясна гъба - пачи крак" - 34 861 кг, по които плащането е осъществено в брой. Съгласно писмените обяснения на доставчика, гъбите са добити в района на гр. Ракитово от работници на дружеството и в деня на добива им са натоварвани на камион и са извозвани до с. Змеица. За установяване на осъществения транспорт са представени 13 бр. пътни листове с дати, съответстващи на датите на издаване на фактурите с маршрут: Пазарджик, Ракитово - Змеица - Пазарджик, а за предаването на стоката - кантарни бележки, приемо-предавателни протоколи, граждански и трудови договори, справки за предадени уведомления по чл. 62 от КТ, договор за наем на товарен автомобил, сключен между "Парк" ЕООД и "Кримтекс 01" ЕООД за срок от осем месеца, считано от 1.05.2010 г., свидетелство за МПС, ведомости за РЗ, договор с Лукойл, Договор за доставка от 28.05.2010 г., счетоводни справки, фискални бонове, свидетелство за ЕКАФП. Прието е, че в периода от 28.05.2010 г. - 9.06.2010 г. "Кримтекс 01" ЕООД е назначил 13 броя общи работници, наети по трудов договор, както и управител, шофьор и кантарджия. Приложени са още и 8 броя граждански договори за бране и предаване на диворастящи горски и полски плодове, билки и гъби, сключени на 1.04.2010 г. и 1.05.2010 г. с физически лица - изпълнители, четирима от които не са намерени, а останалите са потвърдили, че са брали гъби за "Кримтекс 01" ЕООД, в количество от 300 - 400 кг гъби на ден или общо по 2-3 камиона. При тази фактическа установеност административният съд е приел, че спорът между страните се концентрира върху реалното осъществяване на обективираните във фактурите доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, респективно върху настъпване на данъчното събитие и изискуемостта на данъка съгласно чл. 25 от ЗДДС. В тази връзка е преценил, че не е установено прехвърлянето на правото на собственост върху стоката, разполагаемостта при доставчика на съответното количество и възможността то да се добие от работниците му за един ден. Настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Съобразно разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, правото на данъчен кредит не е налице за данък, който е начислен неправомерно. Според чл. 82, ал. 1 от ЗДДС данъкът е изискуем от регистрирано по този закон лице - доставчик по облагаема доставка, с изключение на случаите по ал. 4 и ал. 5 (случаите на изискуемост на данъка от получателя), а съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗДДС регистрираното лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли като: 1. издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред, 2. включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период и 3. посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период. В чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е предвидено, че данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаеми доставки, а според чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. От така очертаната нормативна регламентация се налага изводът, че изискванията за възникване право на приспадане на данъчен кредит се отнасят до конкретната доставка, по която е претендирано това право (по която е приспаднат данъка в подадената справка-декларация), а не по всяка друга доставка на същата стока или услуга, осъществена между други лица в процеса на реализация на тази стока или услуга и явяваща се предходна по отношение на спорната. Това от своя страна обуславя заключението, че е недопустимо органите по приходите да тълкуват разширително разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, като приемат, че в нея са визирани всички случаи на неправомерно начисляване на данъка в процеса на реализация на стоката. Както се посочи, разпоредбата има предвид само пряката доставка и затова следва да се изследва дали процесните фактури удостоверяват реално осъществени доставки на посочената в тях стока, като се извърши подробен анализ на събраните в тази връзка доказателства. В случая, по делото са приложени протоколи за добитите количества гъби на съответните дати, подписани от управителя на дружеството доставчик, шофьора и кантарджията, кантарни бележки за претеглянето на гъбите както при натоварването, така и при приемането им, пътни листи, доказателства за техническа обезпеченост с МПС и приемо-предавателни протоколи, които кореспондират по между си и ценени в съвкупност установяват, че доставките по процесните фактури са реално извършени. В подкрепа на този извод е и констатираната от органа по приходите с Протокол от 10.09.2010 г. материална обезпеченост на касатора за съхранение на гъби - гъбарски склад, с големи хладилни камери и маси за преработка на продукцията. Косвено доказателство за това са и наличните данни за осъществена последваща ВОД със същия предмет, което е допълнителен аргумент за формирания извод за установеност на прехвърлянето на собствеността върху стоката, в качеството й на родово определена вещ, чрез предаването й от доставчика на получателя. Изводът за обратното административният съд е извел преди всичко въз основа на приложеното становище от Българската асоциация на билкарите и гъбарите, което обаче е събрано като доказателство извън законово допустимия срок за продължаване на ревизията. Независимо, че сроковете за извършване на ревизията и издаване на РД са инструктивни и просрочието им само по себе си не влече незаконосъобразност на РА, то извършените след изтичането им процесуални действия и събраните в резултат на тях доказателства не следва да се вземат предвид. Основателен е доводът на касатора, че приложимата към датата на издаване на процесните ЗВР редакция на чл. 114, ал. 2 от ДОПК /ДВ, бр. 108/2007 г./ допуска срокът за извършване на ревизията да бъде продължен до един месец със заповед за удължаване на срока от органа, възложил ревизията. Съобразно датата на издаване на процесната заповед, този срок е изтъкал на 12.12.2010 г., поради което поисканото на 22.12.2010 г. и получено на 27.12.2010 г. становище от Асоциацията не е събрано по надлежния ред и няма доказателствена стойност. Касационният състав споделя тезата на касатора, че поради сходство на фактическия състав при разрешаването на настоящия правен спор следва да бъдат съобразени и мотивите на СЕС, обективирани в тълкувателно приложимото Решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11. При установеност на надлежното фактуриране на процесните доставки, начисляване на ДДС и редовно счетоводство, върху органът по приходите лежи задължението да осъществи необходимите проверки по отношение на данъчнозадължените лица и да установи нарушения и измами. В ревизионния акт няма конкретни констатации за такива, а същевременно се описва евентуално неправомерно поведение, за което не са събирани доказателства, нито са обсъждани обективни данни, а в допълнение - не е направена и съответната правна квалификация. Гореизложеното обосновава извода на настоящия състав, че досежно атакуваното съдебно решение са налице визираните касационни основания, чието установяване обуславя неговата отмяна и постановяване на друго решение, по съществото на изяснения от фактическа страна спор, с което обжалваните РА следва да бъдат отменени като материално незаконосъобразни. Съобразно изхода на спора и направеното искане, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК в полза на касатора следва да се присъдят осъществените и за двете инстанции разноски, възлизащи на сумата от 1475 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,