Решение № 614 от 13.01.2009 г. на ВКС по т. д. № 629/2007 г.

Решение № 614 от 13.01.2009 г. на ВКС по т. д. № 629/2007 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Емил Марков Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "б" ГПК (отм.) - във вр. § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК (в сила от 1.03.2008 г.) и е възобновено при условията на чл. 637, ал. 3, т. 1 ТЗ, след като е било спряно на 29.IV.2008 г. на основание чл. 637, ал. 1 ТЗ. Понастоящем същото е висящо по касационната жалба на община Б. качеството й на концедент по д-р от 14.I.2002 г./, подадена против онази част от решение № 16 на Бургаския апелативен съд, ТК, от 9.III.2007 г., постановено по т. д. № 15/07 г., с която са били отхвърлени - за разликата от 31 171 лв. и до 56 136 лв. и съответно за разликата от 3 758.62 лв. и до предявения размер от 11 582.77 лв., обективно съединените й искове и претенции срещу П. "Ч" А. - Б. с правно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД: за неплатено възнаграждение по процесния концесионен договор и за присъждане на лихва за забава върху така претендираната главница на задължението до датата на предявяване на исковете. Оплакванията на община Б. са за необоснованост и за незаконосъобразност на въззивното решение в така атакуваните негови две отхвърлителни части, поради което от нейна страна се претендира отменяването му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който тези две нейни обективно съединени искови претенции, предявени срещу ответното по жалбата дружество-концесионер, да се уважат в предявените им размери, вкл. ведно с присъждане на направените от общината съдебно-деловодни разноски във всички инстанции, както и на юрисконсултско възнаграждение. Ответното по касация П. "Ч" А. - Б. не е ангажирало становище на назначеният в откритото срещу него пр-во по несъстоятелност с. Д. Ив. Г. по основателността на изложените в жалбата на касатора оплаквания и наведените в тяхна подкрепа доводи. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар касационната жалба на община Б. да е процесуалнодопустима, разгледана по същество тя е неоснователна. Съображенията за това по-конкретно са следните: Видно от определението на Бургаския ОС, като съд по чл. 613 ТЗ, което той е постановил на 18.VII.2008 г. по т.д. № 221/06 г. в процедура по чл. 692, ал. 3 ТЗ, е, че списъкът на приетите от синдика на П. "Ч" А. - Б. вземания на кредиторите му, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, е бил приет, но с изключване на приетите от него вземания на община Б., както и на "О" ООД-ФР Германия, а също и на И. Д. А. от гр. Б. Същевременно с посоченото определение на Бургаския ОС е било оставено без уважение възражението на настоящия касатор против неприемането на другите негови вземания, така както те са били описани в Списъка на неприетите от синдика вземания на кредиторите на П. "Ч" А. - Б. По същество, за да отхвърли частично исковата претенция на община Б. за неплатено концесионно възнаграждение за периода от сключване на договора с П. "Ч" А. /14.I.2002 г./ и до дата 11.Х.2005 г., въззивният съд е приел, че по отношение разликата от 37 171 лв. и до предявения размер от 56 136 лв. по иска с правно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, приложение следвало да намери клаузата по чл. 3.4 от процесния концесионен договор, създаваща право на концесионера "да прихваща" от дължимото възнаграждение стойността на онези, възложени му от концедента и реално извършени от него строително- монтажни работи /СМР/, както и ремонтни такива в предоставения на концесия обект по реда на чл. 67 и сл. ЗОбС. В тази насока е било, установено въз основа на съвкупния доказателствен материал, събран по делото, че двустранният протокол за прихващане от 19.V.03 г., така както и т.нар. "референция" от 4.VI.с.г., надлежно подписана от кмета на общината-касатор, представляват - в съвкупност с приетото по делото заключение на графическата експертиза - едно несъмнено признание на община Б. смисъла на чл. 127, ал. 2 ГПК-отм./, че извършените СМР и ремонтни работи в обекта на предоставената концесия от страна на П. "Ч" А. са му били в крайна сметка възложени точно от съконтрахента - в качеството му на концедент по прецесната сделка от 14.I.2002 г., на основание което настоящият касатор надлежно е приел направеното по реда на чл. 104 ЗЗД извънсъдебно прихващане с равностойността им срещу дължимото му концесионно възнаграждение. Въпросната клауза в концесионния договор е тълкувана законосъобразно от въззивния съд с оглед критериите на чл. 20 ЗЗД и във връзка с принципа за свобода на договарянето по чл. 9 ЗЗД. Към датата на сключване на процесния концесионен договор е била в сила онази редакция на чл. 74, ал. 2 ЗОбС, според която общинска собственост са само онези приращения на конкретния, отдаден на концесия обект, които са свързани с осъществяването на лимитативно изброените в чл. 70 дейности: ВиК, използване на мрежи и съоръжения на транспортната инфраструктура и транспортното обслужване на населението и търговска дейност, осъществявана върху имоти, публична общинска собственост. Ето защо, като е съобразил, че в описа на фактурите, представляващ неразделна част от протокола от 19.V.2003 г. за извършеното прихващане с равностойността на извършение от П. "Ч" А. СМР иремонтни работи, не фигурират такива, свързани с горепосочените дейности, Бургаският апелативен съд правилно е приложил ключовата за спора клауза по чл. 3.4 от концесионния договор като валидна, т.е. обективно годна да породи целеното с нея правно действие. Предвид горните съображения правно несъстоятелна е тезата на касатора в жалбата, че разпоредбите на чл. 74, ал. 2 (отм.) и чл. 75, ал. 3 (отм.) от закона за общинската собственост касаели "обезщетение за направени от концесионера подобрения". Първият от цитираните два текста има предвид не подобрения, а приращения /по смисъла на чл. 92 ЗС/, докато вторият визира хипотеза, която уговорката по чл. 3.4 от процесния концесионен договор не игнорира. В заключение, неоснователно е и оплакването на общината-касатор за необоснованост на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част. Освен, че в подкрепа на така въведеното отменително основание не са били изложени каквито и да било доводи в жалбата, не бе констатирано и в хода на настоящата касационна проверка фактическите констатации на въззивната инстанция да са били опорочени вследствие грешки при формиране вътрешното убеждение на нейния съдебен състав, които да са се проявили в насоки, не нормирани от закона, като: нарушаване правилата на формалната логика, тези на емпиричното познание въобще и пр. С оглед изложеното и предвид изчерпването на въведените отменителни основания /арг. чл. 218ж, ал. 1, изр. I-во ГПК-отм./ касационната жалба на община Б. ще следва да бъде оставена без уважение. При този изход на делото в настоящата инстанция не следва в полза на касатора да бъдат присъждани съдебно-деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение