Решение № 10406 от 28.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8354/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Я. А. М., гражданин на Сирия, против Решение 23212 от 05.07.2025 г., постановено по адм. дело 1123/2025 г. по описа на Административен съд София град/АССГ/. Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли касационната инстанция да отмени съдебното решение и решението на председателя на Държавна агенция за бежанците и да върне преписката за произнасяне по молбата на Я. М.. В касационната жалба са направени твърдения, че анализът на изложената в решението обстановка в Сирия е формален и не кореспондира с личната бежанска история на молителя. Посочва се, че не се изследва обстоятелството относно местоживеенето му в региона на страната, в който евентуално ще бъде върнат и по-конкретно областта, в която е живеел гр. Дейр Алзор. Твърди се, че атакуваното решение не съдържа позоваване на относима информация относно държавата на произход на кандидата. Цитира се информация от Агенцията на ЕС по убежището от Федералната служба за миграция и бежанци на Германия, както и международен всекидневник, посочват се линкове към сайтове. Всяко лице, което търси международна закрила трябва да получи индивидуална оценка на молбата си за убежище. Отбелязано е също така, че при постановяване на решението на съда е следвало да бъдат съобразени и Насоките на Върховния комисар на ООН за бежанците от 16.12.2024 г. относно връщането в Сирийска арабска република, които отменят и заменят Съображенията за международна закрила на ВКБООН от март 2021 г. по отношение на хората, бягащи от Сирийската арабска република. Редовно призован за датата на съдебно заседание, Я. А. М. не се явява лично, представлява се от адв. Лютфиева, която поддържа касационната жалба, в хода по същество развива доводи за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалвания съдебен акт. Ответникът- Председателят на Държавна агенция за бежанците/ДАБ/, редовно призован, се представлява от юриск. Кръстева, която оспорва жалбата като неоснователна, развива съображения за правилност на обжалваното съдебно решение. В проведеното открито съдебно заседание юриск. Кръстева представя Справка с Вх. МД-02-398/21.07.2025 г. на Дирекция Международна дейност при Държавна агенция за бежанците и Справка с Вх. МД-02-528/30.09.2025 г. на Дирекция Международна дейност при Държавна агенция за бежанците. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, намира касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение административният съд в производство по чл. 84, ал. 3, във вр. чл. 75 от Закона за убежището и бежанците/ЗУБ/ е отхвърлил жалбата на Я. А. М., гражданин на Сирия, срещу Решение 798 от 22.01.2025 г. на Председателя на ДАБ при МС, с което му е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови решението си, съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, съдържа всички задължителни реквизити, при спазване на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. АССГ е установил от фактическа страна, че Я. А. М. е лице от мъжки пол, гражданин на Сирия, етническа принадлежност: [заличен текст], вероизповедание: [заличен текст], семейно положение неженен. Административното производство е започнало по подадена от М. молба за предоставяне на международна закрила. На по-късен етап в административното производство чуждият гражданин е представил копия на следните документи: Задграничен паспорт N [номер], Код на страната: SYR, тип: Р, номер на издаване LO14-08-[номер], издаден от Дирекция "Миграция и паспорти", Министерство на вътрешните работи, Сирийска Арабска Република; Семейна книжка, издадена от отдел "Гражданско състояние", Министерство на вътрешните работи, Сирийска Арабска Република. На 04.09.2024 г. с М. е проведено интервю по време на което молителят заявил, че на 15.07.2024 г. е напуснал Сирия без документи, останал в гр.Истанбул, Турция и на 25.08.2024 г. е влязъл в Република България. Преминал българо-турската граница пеша, чрез направена дупка в оградата. Посочва, че е роден в гр. Дейр Алзор, но след започване на войната, през 2015 г. са се преместили със семейството му в [населено място], област Дейр Алзор и са останали там до 2016 г. След това са се установили и са живели до 2020 г. в [населено място], област Дейр Алзор. Впоследствие се преместил в гр.Дейр Алзор, от където напуснал Сирия. При провеждане на интервюто сирийският гражданин заявил, с властите в страната си по произход не е имал проблеми заради етническата си принадлежност [заличен текст] или заради изповядваната от него религия [заличен текст]. Не е членувал в политическа партия или организация. Не е осъждан от редовната власт в държавата си по произход и не имал проблеми с режима. В молбата си за международна закрила М. е записал, че му липсва работа, сигурност и безопасност. Посочва, че в област Идлиб има постоянни бомбардировки от редовната власт и от различни групировки. Взел решение да потърси закрила в Европа, за да живее щастлив и добър живот. Не е успял да напусне държавата си по произход по-рано, поради липса на финансови средства и надеждата, че Сирия ще се оправи, но вече в страната не се знае кой е убиец и кой е убит . Няма справедливост в Сирия и всички хора в държавата му по произход казват, че в Европа е безопасно. Заявява, че не би се завърнал в Сирия заради всички причини, които е посочил по - горе. М. съобщава, че към датата на провеждане на интервюто област Дейр Алзор е разделена, като едната част от областта се управлява от редовната власт, а другата част е под контрола на кюрдите. През 2014 г. е имало присъствие на "Ислямска държава". От 2017 г. до настоящия момент [населено място], област Дейр Алзор/ населеното място, в което е живял от 2016 г. до 2020 г./ е под контрола на властите. Съобщава, че област Халеб се управлява от редовната армия. Част от област Идлиб е под контрола на редовната армия, а останалата част се контролира от свободната армия. Рядко е имало сражения между редовната армия и свободната армия, поради неразбирателство между тях. М. уточнява, че от започването на войната през 2011 г. в Сирия е настъпил хаос. Най-много е виждал бомбардировки в гр. Дейр Алзор и как цели блокове се сриват от бомбардирането със самолети от страна на редовната армия, които притежават тежки оръжия и военновъздушните сили са към тях. Посочените събития са се случили от 2012 г. до 2016 г. В област Идлиб и в обл. Халеб/населените места, в които е пребивавал от 2020 г. до 2024 г./ М. не е бил свидетел на военни действия, тъй като постоянно е работил, но е чувал, че се водят сражения. През 2014 г. при сражение с редовната армия в кв. Халуика в гр. Дейр Алзор е бил убит братовчед му, който е участвал в свободната армия. През 2015 г. в гр. Дейр Алзор при бомбардировки са били убити чичо му, заедно с братовчед му. Излага твърдения, че не е служил в сирийската армия и не е получавал призовка. Подлежи на военна служба, но избягвал райони, които са под контрола на редовната армия. Уточнява, че за да се стигне до друг район в Сирия има скрити пътища за преминаване. М. сочи, че е подал молба за международна закрила в Република България, тъй като е единствената държава, която предоставя сигурност и предоставя документи. Анализирайки подробно бежанската история на чужденеца, изхождайки от твърденията му, дадени от М. по време на интервюта в хода на производство пред административния орган, както като е съобразил събраните от ДАБ писмени доказателства, АССГ е стигнал до извод за съответствие на решението на председателя на ДАБ с материалноправните разпоредби на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Съдът е приел, че по отношение на Я. А. М. не съществуват реални заплахи от каквото и да било естество - не е имал проблеми с властите, които да обосновават у него основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия и др. Чужденецът не е бил лично преследван в Сирия, поради което не са налице основания на същия да бъде предоставен статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Съдът е споделил становището на административния орган за липса на основания за предоставяне на Я. А.М. и на хуманитарен статут, доколкото по делото не се доказва осъществяването на нито една от хипотезите по чл. 9 от ЗУБ. Събраните по делото доказателства не сочат на наличието на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция/ чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ/, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание/ чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ/, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилното лице поради безогледно насилие в държавата му по произход - Сирия в случай на въоръжен конфликт /чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ/. Самият чужденец не навежда факти и твърдения за наличие на основанията за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9 от ЗУБ. За да обоснове доводите си във връзка с разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, административният съд се е позовал на разпоредба на чл. 15, б. "в" от Директива 2011/95/ЕО /Директивата/, приповтаряща разпоредбата на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета, както и на представените по делото справки за актуалното положение в Сирия. Въз основа на тях съдът е обосновал извод, че след падането на режима на Асад е назначен временен президент на Сирия, конституцията от 2012 г. е суспендирана, а парламентът е разпуснат. На 18.02.2025 г. след провеждане на преговори Сирийските демократични сили са се съгласили да интегрират своите военни сили и граждански институции в структурите на новото сирийско правителство. На 02.03.2025 г. според изявление на сирийското президентство новите власти в Сирия обявили сформирането на седемчленен комитет за изготвяне на конституционна харта за управление на прехода, към демокрация; новите управляващи са съсредоточени върху възстановяването на Сирия и нейните институции, след отстраняването от власт на Башар Асад, което слага край на продължило над половин век управление на семейството му и на 13 години опустошителен конфликт. Президентството е обявило сформирането на комисия от експерти, включваща две жени, натоварени с изготвянето на конституционната декларация, която регулира преходната фаза. Конференцията за национален диалог, проведена в края на февруари 2025 г. в Дамаск очертава пътя за новата Сирия. В статия на ВВС от 09.03.2025 г. се посочва, че лидерът на Сирия Ахмед ал Шараа обещава да потърси отговорност на всеки, замесен в нараняване на цивилни след дни на сблъсъци, при които се твърди, че сирийските сили за сигурност са убили стотици цивилни от алауитското религиозно малцинство. Базирана в Обединеното кралство мониторингова организация съобщава, че 830 цивилни лица са убити при атаки, извършени на 8 и 9 март, насочени срещу алауити, живеещи в сирийските крайбрежни райони". На 09.03.2025 г. Ахмед ал Шараа обявява в Телеграм, че е сформирана "независима комисия, която да разследва нарушенията срещу цивилни и да идентифицира отговорните за тях". В бюлетин на Върховния комисариат за бежанците на ООН се посочва, че считано от 08.12.2024 г. до към 27 март 2025 г. 371 900 сирийци са се завърнали обратно в Сирия от съседни страни. С тях общият брой на хората, преминали обратно в Сирия от началото на 2024 г., възлиза на 732 700 души. Повечето бежанци са се завърнали от Ливан и в по-ниска степен от Турция, Йордания, Ирак и Египет. Според последните данни от работната, група за вътрешно разселените лица, считано от 27.11.2024 г. насам, около 926 000 вътрешно разселени лица също са се завърнали в районите си на произход в Сирия. В съобщение на вицепрезидента на Турция от 17.03.2025 г. се посочва, че след събитията от 08.12.2024 г. 145 639 сирийци са се завърнали доброволно от Турция в Сирия. ВКБООН поддържа ежедневно присъствие на гранично-пропускателните пунктове в цяла Сирия, като наблюдава тенденциите за връщане и предоставя информация, вода и достъп до интернет. ВКБООН продължава да улеснява транспортирането на нуждаещите се от транспортна помощ на граничните пунктове лица до крайните им дестинации на връщане, както и да предоставя помощ, чрез своите обществени центрове, програмата "Пари за подслон" и различни проекти за препитание, във всичките 14 провинции; само на 23.03.2025 г. ВКБООН раздава 2 161 пакета за зимна помощ, от които се възползват 7 972 лица (1 990 семейства) в гр. Дейр Алзор". Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на АССГ. Правилно административният съд, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства и изложената от чужденеца бежанска история, подробно анализирани от него, е приел, че по отношение на молителя М. не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец, изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Изнесените от Я. М. факти в бежанската му история не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата му по произход. От проведеното интервю става ясно, че чужденецът е напуснал свободно и доброволно Сирия и не иска да се завърне в страната на произход. По отношение на него не са били отправяни лични заплахи от субекти на преследване по смисъла на закона, не е бил арестуван, съден или осъждан, не е имал проблеми, свързани с етническия си произход или с изповядваната от него религия. Основателно съдът е приел, че наведените от молителя причини да не желае да се завърне в Сирия са, че му липсва работа, сигурност и безопасност, поради което е подал молба за международна закрила в Република България. М. е посочил, че счита Република България за единствената държава, която предоставя сигурност и предоставя документи. Горните твърдения на М. не съставляват основания за предоставянето на статут на бежанец по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Същите са от личен и икономически характер, поради което крайният извод на първоинстанционния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 от ЗУБ е обоснован и правилен. Обосновани са и изводите на АССГ, че не са налице и материалноправните предпоставки за уважаване молбата на Я. А. М. за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно първоинстанционният съд, предвид данните, съдържащи се в интервюто на молителя, е приел, че липсват доказателства М. да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ или пък на тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Неоснователни са развитите в касационната жалба доводи за неправилност на съдебното решение поради повърхностно разглеждане на цялата налична информация за ситуацията в Сирия, довело от своя страна и до постановяване на решението в противоречие с материалноправния закон, доколкото актуалното положение в Сирия налагало извод за наличие на основания за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ транспонира съдържанието на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС на ЕП и на Съвета от 13 декември 2011 г. С изключение на позоваването на държавата на произход на молителя, член 15, буква б) от Директива 2011/95 съответства по същество на член 3 от ЕКПЧ, който е част от общите принципи на правото на Съюза и се съдържа като самостоятелен принцип в член 19, §2 от Хартата на ЕС. Съгласно установената съдебна практика на Съда на ЕС и на Европейския съд по правата на човека относно тълкуването на ЕКПЧ следва да се взема предвид при тълкуването на обхвата на член 15, буква б) в общностния правов ред. Съдебната практика дава насоки относно тълкуването на термините "изтезания" и "нечовешко или унизително отношение или наказание". Предвид гореизложеното, когато се преценява необходимостта от предоставяне на субсидиарна закрила следва да се изхожда от това налице ли са субекти на тежки посегателства, които биха могли да причинят съответното отношение, наказание или изтезание в страната на произход по отношение на конкретния кандидат за закрила. Текстът на чл. 3 от ЕКПЧ е относим при преценката на наличието на основания за забрана за връщане. В конкретния случай жалбоподателят не навежда фактически твърдения, от които да се направи извод за наличие на реална опасност за него от смъртно наказание или екзекуция или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание в страната на произход. Правилно съдът е приел, че не са налице основания за предоставяне на чужденеца и на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Съгласно Решение на съда на ЕС / голям състав / от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07 съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи. Значението на понятието" въоръжен вътрешен конфликт" е пояснено в цитираното по-горе решение на СЕС по дело С- 465/07 и доразвито / доразширено относно субектите, участващи в този конфликт/ в Решение на СЕС от 30 януари 2014 г. по дело C-285/12. Съгласно т. 35 от последното цитирано решение на СЕС разпоредбата на член 15, буква в) от Директивата следва да се тълкува в смисъл, че съществуването на въоръжен вътрешен конфликт трябва да бъде признато, когато редовните въоръжени сили на дадена държава се сблъскват с една или повече въоръжени групи или когато се сблъскват две или повече въоръжени групи, без да е необходимо този конфликт да може да бъде квалифициран като "въоръжен конфликт, който няма международен характер" по смисъла на международното хуманитарно право и без интензитетът на въоръжените сблъсъци, равнището на организираност на наличните въоръжени сили или продължителността на конфликта да бъдат предмет на преценка, отделна от тази за степента на насилие, съществуващо на въпросната територия. Горното разрешение следва да се тълкува във взаимовръзка с втория абзац от Решението на СЕС от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07, съгласно който съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт /бил той международен или вътрешен /безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти или от юрисдикциите на държава - членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Всичко гореизложено налага извода, че съществуването на въоръжен конфликт е необходимо, но не достатъчно условие за привеждане в действие на разпоредбата чл. 15, б. в) от Директива 2011/95, съответно за приложение на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Освен евентуалното наличие на вътрешен въоръжен конфликт, е необходимо да са достигнати толкова високи нива на безогледно насилие в резултат на този въоръжен конфликт, че самото връщане на чужденеца в територията на конфликта в качеството му цивилно лице да съставлява реална опасност за живота или личността му. В компетентност на административния орган и/или съда е предоставена преценката както за степента на безогледно насилие в резултат на въоръжения конфликт, на база последните актуални данни за обществено-политическата обстановка в държавата по произход, така и преценката за наличието на реални и потвърдени основания да се смята, че са налице тежки заплахи срещу живота или личността на върнатото там цивилно лице. В конкретния случай не е налице кумулативното наличие на всички, изброени по-горе предпоставки за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Въз основа на последните данни за обстановката в Сирия, включително и справките, представени от ответната страна съдебното заседание пред касационната инстанция, се налага извод за значително успокояване на обществено-политическата ситуация и липса на вътрешен въоръжен конфликт. Дори да се приеме, че такъв вътрешен въоръжен конфликт все още е налице, то не се установява такова високо ниво на безогледно насилие, което да води до съществуването на сериозни и потвърдени основания да се смята, че чужденецът, върнат в държавата му по произход в качеството му на цивилно лице, поради самият факт на присъствието си там, би бил изложен на тежки заплахи за живота или личността му. По делото не са налице и основанията за прилагане на принципа "non refoulment" /забрана за връщане/, установен в член 33, §1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците /чл. 4, ал. 3/, съгласно който чужденец, влязъл в България за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Няма фактически обстоятелства, които да налагат извод, че ако жалбоподателят бъде върнат обратно в Сирия има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. При това следва да се отчете обстоятелството, че кандидатът е млад и здрав мъж, а тежката политическа и икономическа обстановка в страната на произход в неговия конкретен случай не обосновава сама по себе си опасност от изтезания, нечовешко или унизително отношение. Преценката за предоставяне на исканата международна закрила следва да обхваща и цялостното поведение на чужденеца, в т. ч. обстоятелството, че същият нелегално е влязъл първо в Турция, където не е подавал молба за закрила, въпреки че Турция е включена в Списъка по чл. 98 от ЗУБ като "трета сигурна държава", както и фактът, че е преминал нелегално българската граница. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че анализът на изложената в решението обстановка в Сирия е формален и не кореспондира с личната бежанска история на молителя. Данните за общественото, политическото и икономическо положение в Сирия се установяват не само от цитираните в първоинстанционното съдебно решение Справки с Вх. Мд-02-262/19.05.2025 г. и Вх. МД-02-20/14.01.2025 г., но те се потвърждават и осъвременяват и от приложените в настоящето производство актуални справки с вх. МД-02-398/21.07.2025 г. на Дирекция Международна дейност при Държавна агенция за бежанците и справка с вх. МД-02-528/30.09.2025 г. на Дирекция Международна дейност при Държавна агенция за бежанците. Тези справки представляват официални документи и съставляват годно доказателствено средство във всички фази на административните производства по ЗУБ. Следва обоснован извод, че те са официални свидетелстващи документи и обвързват съда да приеме за доказани фактите, удостоверени с тях. При постановяване на административния си акт решаващият орган е изяснил, установил, разгледал и изследвани конкретните обстоятелства и факти касаещи личното положение на молителя неговата индивидуална бежанска история, както и актуалната и реална обстановка в страната му на произход. Като установената и описана от административния орган фактическа обстановка се потвърждава както от проведеното интервю и разказаната от молителя история, но и от другите събрани и приобщени в производството доказателства. Като изложените в тях данни и направените от органа изводи си кореспондират и са непротиворечиви. Неоснователни са и възраженията на касатора, че съдът не се изследва обстоятелството относно местоживеенето му и региона на страната, в който евентуално ще бъде върнат, по-конкретно в областта, в която е роден и е живеел през по- голяма част от времето и от където е напуснал Сирия гр. Дейр Алзор. Противно на твърдяното от касатора се установява, че в оспорвания съдебен акт АССГ е изложил мотиви, отнасящи се точно до населеното място Дейр Алзор. Като е посочено в решението, ВКБООН продължава да улеснява транспортирането на нуждаещите се от транспортна помощ на граничните пунктове лица до крайните им дестинации на връщане, както и да предоставя помощ, чрез своите обществени центрове, програмата "Пари за подслон" и различни проекти за препитание във всичките 14 провинции. На 23.03.2025 г. ВКБООН раздава 2 161 пакета за зимна помощ, от които се възползват 7 972 лица /1 990 семейства/ в гр. Дейр Алзор. При тези данни може да се направи обоснован извод за промяна и подобрение в обществено - икономическото положение в Сирия и по- конкретно в региона Дейр Алзор. Във връзка с изложението в жалбата, че всеки който търси международна закрила трябва да получи индивидуална оценка на молбата си за убежище следва да се посочи, че търсещото закрила лице Я. А. М. е получило точно такава оценка. Тя се отнася само и единствено за него самия и за живота му, касае фактите и обстоятелствата от неговата бежанска история такава, каквато той сам е разказал и която е установена от административния орган. Относно опасенията на чужденеца от възможността да бъде взет за военна служба, следва да се уточни, че те не са подкрепени с никакви конкретни обстоятелства. Самият той посочва, че не е търсен и призоваван за отбиване на редовна военна служба към редовната армия. Разноски не се претендират от ответната страна, поради което съдът не дължи произнасяне. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на АССГ е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение