Решение № 4245 от 21.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2606/2018 г.

Решение № 4245 от 21.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2606/2018 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 80 а от Закона за държавната собственост /ЗДС/. Образувано е по жалба на Е. Асенов, от [населено място], против Заповед №ЗС-3/02.01.2018 г. на министъра на отбраната на РБ, с която на основание чл. 80 а ЗДС е наредено изземване на недвижим имот - частна държавна собственост, включен в жилищния фонд на Министерство на отбраната /МО/. Оспорващият навежда доводи за незаконосъобразност на заповедта, като постановена в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в несъответствие с целта на закона - основания за отмяна по чл. 146, т. 3, 4 и 5 АПК, поради което иска отмяната й. Ответникът: министъра на отбраната, чрез пълномощника му - юрисконсулт Въргова, оспорва жалбата като неоснователна. Представя допълнителни писмени доказателства към административната преписка. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна: Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело", редовно призована, не изпраща представител. Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по същество настоящият състав на Върховен административен съд, второ отделение, приема за установено от фактическа страна следното: С договор от 14.01.1994 г. за отдаване под наем на държавен жилищен имот, собственост на МО, оспорващият Е. Асенов е настанен в жилище, находящо се в [населено място], [адрес], ведно с едно мазе. Към този момент същия е бил военнослужещ в под. 22970. Впоследствие е издадена и Заповед № 1220/23.11.2000 г. на директора на ИА"Казармено жилищен фонд и разпореждане с имущество", с която на основание чл. 19, ал. 1 от Наредба № 3/19.08.1998 г. за настаняване в жилища от ведомствения жилищен фонд на МО, Асенов заедно с 4-членното му семейство е настанено в същото жилище. По делото не е спорно, че този жилищен имот е частна държавна собственост, предоставен за стопанисване и управление на МО, видно от АЧДС № 08676/09.09.2014 г. Със Заповед № 403/04.12.2006 г. на нач. под. 22970, оспорващият Асенов е отчислен от личния състав на поделението, считано от 04.12.2006 г, поради прекратяване на договора за кадрова военна служба. С Докладна записка изх. № 20079/20.12.2017 г. на директора на ИА"Военни клубове и военно-почивно дело" до министра на отбраната е предложено издаването на заповед за изземване на процесното жилище от държането на Е. Асенов, по чл. 80 а ЗДС, поради отпаднало основание. Посочено е, че с едномесечно писмено предизвестие изх. № 12081/14.09.2017 г., Асенов е уведомен, че сключеният с него договор за наем от 14.01.1994 г. се прекратява, на основание чл. 27, т. 6 от цитираната по-горе Наредба № 3 от 19.08.1998 г. респ. на основание чл. 23, ал. 1, т. 4 от Наредба № Н-22/2010 г. за ползване под наем на имоти от жилищния фонд на МО, поради прекратяване на договора за кадрова военна служба. Предизвестието за прекратяване /стр. 35 е изпратено до оспорващия по пощата, с обратна разписка /стр. 36/, на която е отбелязана датата 18.09.2017 г. и "непотърсен". С Протокол от 17.10.2017 г. на двама служители при ИА"Военни клубове и военно-почивно дело", се установява, че на същата дата е посетено жилището, в което живее Е. Асенов с цел връчване на предизвестието, но тъй като не е открит, копие от него е залепено на входната врата на ап. № 1, както и на информационното табло на входа на жил. блок. Поради това, че апартаментът не е освободен в указания срок, министърът на отбраната е издал процесната заповед за изземване. Заповедта е подписана от зам. министъра на отбраната А. Запрянов, на основание заповед за заместване № 1295/20.12.2017 г. на министъра на отбраната, за времето от 29.12.2017 г. до 02.01.2018 г. При така изложеното от фактическа страна настоящият състав формира следните правни изводи: Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при условията на заместване, и при спазване на формата по чл. 59, ал. 1 и 2 АПК. Издател на заповедта по чл. 80 а, ал. 1 ЗДС е министърът на отбраната, тъй като при заместване всички действия на заместващия се извършват от името и за сметка на замествания предвид на това, че първия упражнява чужда, а не своя компетентност - т. 1 на ТР № 4/2004 г. по т. д. № 4/2002 г. на ОС на съдиите от ВАС. Заповедта съдържа мотиви - фактически и правни основания, които дават възможност за проверка на материалната й законосъобразност. При издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена след сезиране на ответника с докладна записка от 20.12.2017 г. на директора на ИА"Военни клубове и военно почивно дело", за наличие на обстоятелства по чл. 80 а, ал. 1 ЗДС за изземване на процесния имот, поради това, че се държи от оспорващия на отпаднало основание - прекратен договор за наем за този имот. С предизвестието за прекратяване на договора за наем изх. № 12081/14.09.2017 г. до Е. Асенов, последният е уведомен, че при липса на доброволно освобождаване на имота, ще се пристъпи към производство по изземването му на основание чл. 80 а ЗДС, от което следва, че е налице уведомяване за това производство по чл. 26, ал. 1 АПК. Заповедта е издадена в съответствие с приложимия материален закон и целта му. Съгласно чл. 80 а, ал. 1 ЗДС имот-държавна собственост, предоставен за ползване и управление на МО, който се владее или държи без основание или на отпаднало основание от други физическо или юридическо лице, или който се ползва не по предназначение, се изземва въз основа на заповед на министъра на отбраната. В случая предмет на оспорената заповед е апартамент-частна държавна собственост, предоставен за управление и ползване на Министерство на отбраната, който се държи от оспорващия Асенов на отпаднало правно основание, тъй като договорът, с който имота е предоставен на Асенов и семейството му под наем, е прекратен на основание чл. 27, т. 6 от цитираната по-горе Наредба № 3 от 19.08.1998 г., респ. чл. 23, ал. 1, т. 4 от цитираната по-горе Наредба №Н-22 от 16.07.2010 г. / и двете действащи/, по реда предвиден в Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, към който препраща чл. 24, ал. 1 ЗДС, а именно - с едномесечно предизвестие, съобщено на наемателя на 17.10.2017 г. След този момент оспорващият държи имота на отпаднало основание, като за него не са налице предпоставките на § 4 от ДР на Наредба №Н-22 от 16.07.2010 г., вр. с § 165 ПЗР на ЗИДЗОВСРБ /Д. в. бр. 49/2000 г., изм. бр. 34/2001 г. / вр. чл. 240, ал. 3 ЗОВСРБ (отм.);. Предвид изложеното и наличието на една от предпоставките по чл. 80 а, ал. 1 ЗДС, а именно държане на процесния имот на отпаднало основание, оспорената заповед е материално законосъобразна. Не се споделят оплакванията, че договорът за наем не е прекратен, поради неполучено едномесечно предизвестие. Действително предизвестието за прекратяване от 14.09.2017 г. до Асенов не е връчено чрез приложеното на л. 36 известие за доставяне-обратна разписка на "Български пощи " ЕАД, от 18.09.2017 г., тъй като върху него е отбелязано, че е "непотърсено". Съобщаването обаче е станало по реда на чл. 43, ал. 2, предл. второ, вр. чл. 47 ГПК, чрез залепване на уведомление на вратата на процесното жилище и на информационното табло на входа на жилищиния блок, на 17.10.2017 г. в присъствието на Х. Йорданова - живуща в ап. 2 на същия първи етаж и вход, където е ап. 1 на Асенов, видно от Протокол от 17.10.2017 г. на двама служители при заинтересованата страна ИА"Военни клубове и военно почивно дело", който не е бил оспорен. По този начин е спазено изискването на чл. 24, ал. 2 от Наредба №Н-22 от 16.07.2010 г., предизвестието да бъде връчено на наемателя по реда на ГПК. Предвид изложеното се налага извод, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при отсъствие на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и целта му, поради което е законосъобразна. Подадената срещу заповедта жалба като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Предвид изхода по делото и направеното искане от ответника, оспорващият следва да бъде осъден да заплати на Министерство на отбраната юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, в размер на 100 лева, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, Върховният административен съд, второ отделение