Решение № 242 от 10.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4857/2010 г.

Решение № 242 от 10.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4857/2010 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по касационни жалба на министъра на правосъдието и на "Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията", Варна (Сдружение/то), против Решение № 110/1.02.2010 г., постановено по а. д. № 1115/2009 г. по описа на Административен съд София град (АССГ). Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими. С обжалваното решение състав на АССГ е отменил отказът, обективиран в писмо изх. № 95-00-9/7.07.2008 г., подписано от главен експерт Ива Коджабашева в Отдел "ЦБС, апостил и приемна" (О "ЦБС, А и П") в Дирекция " Регистри" (Д "Р") на Министерство на правосъдието (МП) и е върнал преписката на министъра за разглеждане и постановяване на решение по заявление вх. № 95-00-9/24.08.2004 г. на Сдружението. По искането на Сдружението, АССГ е съобразил отразеното в представения договор за правна помощ от 13.11.2009 г. и му е присъдил 150 лв. за адвокатски хонорар и 10 лв. държавна такса. Недоволна от решението, главен експерт Ива Коджабашева го обжалва. Чрез процесуалния си представител тя счита обжалваното решение за неправилно, поради допуснати от АССГ съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. В касационната жалба и устната пледоария пред настоящата инстанция липсва обосноваване на така посочените и твърдяни касационни основания за отмяна, а се преразказва в хронологичен ред установеното от фактическа страна от АССГ. Твърди се, че в случая, с оглед установените обстоятелства по делото, предмет на жалбата на Сдружението не е отказ да бъде предоставена информация, обективиран в писмо изх. № 95-00-9/7.07.2008 г. на главен експерт Ива Коджабашева, а мълчалив отказ за такова. В същото време, с оглед съществуването на същото писмо изх. № 95-00-9/7.07.2008 г., липсва мълчалив отказ. Сдружението поддържа подадената от него касационната жалба. Счита, че без възражение от страна на министъра за прекомерност на хонорара, АССГ неоснователно е намалил размера на уговореното и изплатено от него възнаграждение на адв. Маринов. Твърди, че уговореното възнаграждение от 300 лв. е само за първата съдебна инстанция, а не както е приел съда, че то е за двете такива. Счита касационната жалба на министъра за неоснователна. Претендира за разноски и в двете инстанции в пълен размер. Прокурорът счита касационните жалби за неоснователни. За да се произнесе по касационните жалби на страните, Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), възприе изцяло фактическата обстановка, приета за установена от АССГ. Тя не се оспорва от касаторите. Предмет на жалбите им са правните изводи на съда. При правилно установената фактическа обстановка касационните жалби се явяват неоснователни. По жалбата на органът, издател на обжалвания административен акт - главен експерт Ива Коджабашева. Декларираните касационни доводи за необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на закона не са обосновани, поради което съдът не може да ги разгледа детайлно и в пълнота и същите да получат съответен отговор. Изложеното по-горе съждение, фигуриращо в касационната жалба всъщност не обосновава никакъв касационен довод. Освен това, с оглед съдържанието на обжалваното писмо, то законосъобразно е възприето от АССГ като отказ да се предостави исканата обществена информация. Констатирано е също, че като индивидуален административен акт, постановен на основание ЗДОИ и по искането, отправено от Сдружението, то не покрива критериите за положителен отговор, тъй като не предоставя исканата информация. В същото време то не посочва необходимите, съобразно чл. 37 от ЗДОИ, основания за отказ. Изтъкнатата в писмото причина - наличието на висящ спор пред СГС по жалба на физическото лице Юлиян Чолаков, не може да обоснове отказ за предоставяне на исканата обществена информация. При това положение, в което фактически е постановен отказ от предоставянето `и, който е мотивиран с причина, непосочена в лимитативно посочените основателни такива в чл. 37 от ЗДОИ, законосъобразно АССГ е отменил същия и е върнал делото като преписка на административния орган за ново произнасяне. Съждението в жалбата за предмета на жалбата на Сдружението, както и липсата на постановен мълчалив отказ поради наличие на писмо, обосноваващо отказ по причина, непосочена в закона, е чисто казуистично такова. По жалбата на Сдружението. Тя също е неоснователно. Съдът правилно се е позовал на т. 3 от приложения на л. 47 от делото на АССГ договор за правна помощ, сключен на 13.11.2009 г. между Сдружението и адв. Марин Маринов от АК Варна. При изрично записаното в т. 3 "Доверителят е заплатил в брой на довереника възнаграждение за представителство в двете инстанции сумата от 300 (триста) лева", елементарно е да се пресметне, че за първата и втора съдебни инстанции са заплатени по 150 лв. Точно толкова е присъдил и АССГ, като е осъдил МП да заплати на Сдружението 150 лв. разноски за адвокатско възнаграждение и 10 лв. за внесената от него държавна такса. Предвид изложеното, касационните жалби се явяват неоснователни. Направените от двете страни разноски пред настоящата инстанция трябва да останат за тяхна сметка. Следва да се остави в сила обжалваното решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение