Решение № 13392 от 10.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1958/2014 г.

Решение № 13392 от 10.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1958/2014 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална дирекция "Гранична полиция" (РДГП) - Аерогари против решение № 61 от 06.01.2014 г. по адм. дело № 8014/2013 г. на Административен съд София - град, с което е отменена заповед рег. № 1157/24.07.2013 г. на същия административен орган, с която на Ирина Борисова Василева е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от осем месеца. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и със събраните доказателства, тъй като заповедта е издадена при спазване на всички нормативни изисквания и след установяване на допуснатите от Василева дисциплинарни нарушения. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата на Василева против заповедта за налагане на наказание да бъде отхвърлена. Ответникът оспорва касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила, като му се присъдят направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд София - град е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че атакуваната заповед е издадена от компетентния по смисъла на чл. 228, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР отм.) орган и при спазване на изискванията за форма, предвидени в чл. 246, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР отм.). Аргументирано е и заключението, че заповедта следва да бъде отменена, тъй като при постановяването й са допуснати съществени нарушения, на административнопроизводствените правила и на материалния закон, които я опорочават. Правилно е преценено, че в нарушение на чл. 229, ал. 2 от ЗМВР (отм.) от страна на дисциплинарно наказващия орган не е съобразена тежестта на нарушението, настъпилите от него последици за службата, както цялостното поведение на държавния служител. Допълнително следва да се посочи, че в противоречие с изискванията на чл. 229, ал. 3 и ал. 4 от ЗМВР (отм.) заповедта е издадена без да са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая и без да са събрани и обсъдени всички относими доказателства. В случая не са събрани доказателства, които да изяснят възложените на служителката задължения във връзка с проверката от НОИ (в тази насока са само данните в заповедта), не са взети обяснения от Йорданка Кацарска, служител във финансов отдел и от инспектор Т. Дедикова - ВНД началник на ГКПП - Аерогара София, които според обясненията на наказаната служителка са уведомени за датата на проверката и за причините, поради които е предпочетено проверката да се извърши на 02.07.2013 г. Не са обсъдени заповед № 1015/26.06.2013 г. на директора на РДГП - Аерогари, според която на 28.06.2013 г. главен инспектор Василева е определена да участва в туристически поход, както и заповед № П-2623/21.06.2013 г. на ръководителя на ТП на НОИ, връчена на Димитър Радев - ВНД заместник - директор на РДГП - Аерогари на 02.07.2013 г., според която проверката следва да се извърши до 22 работни дни от връчване на заповедта. В съответствие със закона е и заключението на първоинстанционния съд, че от страна на служителката не са допуснати посочените в заповедта нарушения и предпоставките на чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ЗМВР (отм.) във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 5 и т. 11 от ППЗМВР (отм.) за санкционирането й не са изпълнени. Правилно е преценено, че от страна на главен инспектор Василева, началник смяна в ГКПП - Аерогара София от ГПУ - София към РДГП -Аерогари не е допуснато неизпълнение на заповед на директора на РДГП - Аерогари и неспазване на правомощията. В тази смисъл от страна на дисциплинарно наказващия орган, който съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК следва да установи фактическите основания за постановяване на административния акт не са ангажирани, въпреки дадените от съда указания в този смисъл с определение от 23.09.2013 г. Не се представени доказателства, установяващи устното разпореждане на органа относно участието на Василева в проверката на НОИ, както и датата за това. Не са ангажирани и такива сочещи, че проверката е определена за 28.06.2013 г. В тази насока обясненията на Василева не могат да бъдат взети предвид, тъй като същата предава информация от служителката Кацарска, от която обяснения не са поискани. Не са представени доказателства, които да установяват, че датата на проверката е променена самоволно от Василева. Напротив, представената заповед на ръководителя на ТП на НОИ, връчена на заместник - директора на РДГП - Аерогари на 02.07.2013 г., според която проверката е следвало да се извърши в срок от 22 работни дни от връчването, както и показанията на свид. Миладинова сочат, че проверката е извършена в срок и на първата възможна дата, при отчитане възможностите за участие в нея на всички служители, които са ангажирани с изготвяне на необходимите счетоводни документи за разходите на държавното обществено осигуряване. При тези данни правилно първоинстанционният съдебен състав приема, че от страна на служителката Василева не са допуснати посочените в заповедта нарушения и не са налице основания за нейното санкциониране. Ето защо като отменя заповедта на по тези съображения, съдът постановява решение, което кореспондира със закона. Касационният довод за необоснованост на съдебното решение е неоснователен. Изводите на съдебния състав са в съответствие с представените по делото доказателства. Заключението на съда за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила се основава на отсъствието на доказателства за всички относими обстоятелства, включително относно причините за допускане на описаните в заповедта нарушения и цялостното поведение на служителката. Изводът, че от страна на Василева не е допуснато неизпълнение на устна заповед на директора на РДГП - Аерогари и превишаване на правомощията е направен с оглед отсъствието на доказателства в този смисъл, ангажирани от дисциплинарно наказващия орган, както и след анализ на представените писмени и събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства, които опровергават изводите на административния орган да допуснати от служителката дисциплинарни нарушения. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Атакуваният съдебен акт е постановен в съответствие с материалния закон и представените доказателства, не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски в касационното производство Главна дирекция "Гранична полиция" следва да заплати на Василева сумата 500.00 лв. разноски по делото. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,