Решение № 14504 от 26.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1977/2018 г.

Решение № 14504 от 26.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1977/2018 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на А. К. от [населено място] и адвокат Е. Джурков, против решение № 332 от 5.12.2017 г., постановено по адм. д. № 309/2016 г. от Административен съд-Стара Загора. С него съдът е оставил без уважение жалбата против заповед № 782 от 25.05.2016 г. на кмета на община Казанлък и е осъдил А. К. да заплати разноски на общината. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се релевират и трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. За тяхното обосноваване са направени твърдения, че неправилно съдът е възприел обжалваната заповед за законосъобразна, тъй като при издаването й, административният орган е допуснал нарушение на принципите визирани в чл. 6, чл. 7 и 12 АПК. По изложените съображения в нея касаторът моли съда, да отмени съдебното решение, като отмени и заповедта на кмета. Претендира присъждане на направените разноски. От ответната страна по касация-кметът на община Казанлък е постъпил писмен отговор, в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба. По изложените съображения в нея ответната страна по касация моли съда, да остави в сила съдебното решение. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебния акт, за който излага подробни мотиви. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е против неблагоприятен за страната съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. От данните поделото се установява, че Административният съд-Стара Загора е бил сезиран с жалба, подадена от А. К. против заповед № 782 от 25.05.2016 г. на кмета на община Казанлък, с която на посочените в нея фактически и правни основания, К. е бил обявен за участник спечелил търга за продажбата на идеални и реални части от имот, представляващ частна общинска собственост, подробно индивидуализиран в заповедта. От приложените по делото писмени доказателства съдът е установил фактите по спора относно решението на общинския съвет за продажбата на имота, частна общинска собственост, определяне на оценката му, заповедта на кмета на община Казанлък за откриване на публичния търг с тайно наддаване за продажбата на имота, проведената процедура, на която се е явил само А. К., протокола на тръжната комисия. Относно фактите свързани с процедурата на проведения търг и заповедта на кмета, с която А. К. е бил обявен за спечелил търга, не е имало спор между страните. Спорът е бил относно това, че при обявяването на търга за продажбата на имота, включително и през времето на провеждането му, никъде не се е съдържало отбелязване, че за този имот има предявен иск за вещни права. Било е образувано гражданско дело още през 2013 г., а потенциалните участниците в търга не са били уведомени за това. В тази връзка жалбоподателят е твърдял, че административният орган е допуснал нарушение на принципите по чл. 6, чл. АПК. По това твърдение административният съд е установил от фактическа страна, че с решение № 240 от 27.05.2015 г. по гр. дело № 105/2013 г. Окръжният съд-Стара Загора е отхвърлил изцяло исковете предявени против община Казанлък, относно имота, предмет на търга. Това решение е било оставено в сила с решение № 31 от 1.03.2016 г. по в. гр. д. № 22/2016 г. от Апелативния съд-Пловдив. С определение № 753 от 26.10.2016 г., по гр. д. № 2696/2016 г. Върховният касационен съд не е допуснал до касационно обжалване решение № 31 от 1.03.2016 г. на Апелативния съд-Пловдив. Решението на Окръжния съд-Стара Загора е влязло в законна сила на 26.10.2016 г. и то е в полза на община Казанлък. Така установеното съдът е съпоставил с хипотезите в нормата на чл. 6 АПК, като е направил правни изводи, че административният орган е упражнил по разумен начин, добросъвестно и справедливо правомощията си, тъй като към момента на издаване на обжалваната заповед, не е имало индиция, че имотът, предмет на търга не е бил собственост на община Казанлък, за който е бил издаден и акт за частна общинска собственост. Освен това с оглед на законно започналата и приключила тръжна процедура, съдът е посочил, че за кмета на общината не е имало друга възможност освен тази, да издаде обжалваната заповед, с която А. К. е бил обявен за спечелил търга за продажбата на имота, тъй като нито в ЗОС, нито в Наредба № 15 за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество е предвидена такава възможност. С обжалваната заповед не са се засягали правата на жалбоподателя, тъй като съдът е зачел влязлото в законна сила съдебно решение по вещно-правния спор, решен в полза на общината. Като краен извод съдът е оставил без уважение жалбата, като е осъдил А. К. да заплати в полза на общината разноските за юрисконсултско възнаграждение. При извършения контрол според изискването на чл. 218 АПК, настоящият съдебен състав намира, че съдебното решение е валидно и допустимо. В касационната жалба отново се навеждат същите доводи, свързани с нарушаване на принципите на АПК, поддържани и при първоначалното разглеждане на жалбата. Отново се твърди, че решението е незаконосъобразно, защото неправилно съдът е приел, че при издаването на обжалваната заповед не са били нарушени принципите на АПК – потенциалните участници не са били уведомени за съществували вещно-правен спор относно предмета на търга. Наведеният довод относно нарушаване на принципа на съразмерност, визиран в чл. 6 АПК е неоснователен. В тази връзка настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд. Съдебното решение постановено при зачитане нормата на чл. 142, ал. 2 АПК във връзка с чл. 297 ГПК. Административният съд е постановил съдебния си акт, като е зачел влязлото в сила решение на Окръжния съд-Стара Загора, с което вещно-правния спор е решен в полза на общината. Търгът е проведен при спазване правилата на ЗОС и Наредба № 15, приета от Общинския съвет-Стара Загора. А. К. се е явил на търга, заявил е волята си да закупи имота и е бил обявен за спечелил търга купувач на имота. С влизане в сила на съдебното решение на окръжния съд всички спорове относно вещните права върху имота, предмет на търга са били решени в полза на общината и не е имало никакво съмнение относно правото на собственост на общината върху имота. Дори и да се приеме, че е било допуснато някакво процесуално нарушение, то е било несъществено. Това е така, защото нарушението би засягало решението на Общинския съвет-Казанлък за продажбата на имота, съответно заповедта на кмета, с която е обявен публичния търг с тайно наддаване за продажбата на имота и евентуално тръжната документация, утвърдена с тази заповед. Тези актове са самостоятелни индивидуални административни актове, които не са били обжалвани, поради което са влезли в законна сила и не биха могли да се обсъждат в производството по обжалването на крайния акт на кмета, с който е приключила тръжната процедура. С влизане в законна сила на посоченото решение на Старозагорския окръжен съд, евентуалните пороци са били заличени, все едно че не са съществували. Освен това в интерес на А. К. е и обстоятелството, че закупува имота без да има възможност за спор относно каквито и да е било вещни спорове за него. В касационната жалба не са обосновани релевираните доводи за необоснованост на съдебното решение и допуснати нарушения на процесуалните правила, поради което такива не могат да се обсъждат. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. С оглед на изхода на спора искането на касатора за присъждане на направените разноски следва да се остави без уважение. Искането на ответната страна по касация за присъждане на разноски също е неоснователно, тъй като касационната жалба е подадена от кмета на община Казанлък, а пред настоящата инстанция не се е явил процесуален представител – юрисконсулт, за да му бъдат присъдени разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение