Решение № 448 от 17.11.2010 г. на ВКС по н. д. № 447/2010 г.

Решение № 448 от 17.11.2010 г. на ВКС по н. д. № 447/2010 г., II н. о., НК, докладчик председателят Савка Стоянова Производството е образувано по повод касационна жалба от частните обвинители и граждански ищци В. Й. Д. и Р. В. Й. против присъдата от 12.10.2009 г. по в. н. о. х. д. № 543/2008 г. на Софийския окръжен съд. В жалбата и допълнението към нея се правят доводи за допуснати нарушение на закона и съществени нарушения на процесуалните правила- чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Иска се отмяна на постановената нова присъда и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Подсъдимият намира жалбата за неоснователна и прави искане въззивния съдебен акт да се остави в сила. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура е на становище, че жалбата на частните обвинители и граждански ищци е основателна, неправилен бил извода на съда за липсата на субективните признаци от състава на престъплението, поради което и делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери въззивния съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК намери за установено следното: Софийският окръжен съд с присъда от 12.10.2009 г. по в. н. о. х. д. № 543/2008 г. е отменил изцяло присъда № 10 от 9.07.2008 г. по н. о. х. д. № 180/2008 г. на Районен съд- Б. и вместо нея постановил нова, като признал подсъдимия Т. Т. М. за невиновен в това, че в периода м. юли - 26.08.2004 г. в Б., при условията на продължавано престъпление, с цел да принуди В. Д. и Р. Д. да се разпоредят с пари и недвижим имот, ги е заплашил с насилие и тежки последици за тях, и техни близки, поради което и на основание чл. 304 НПК го оправдал по повдигнатото обвинение по чл. 213а, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК. Отхвърлен е изцяло гражданския иск за неимуществени вреди общо в размер на 10000 лв. Доводът за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, аргументиран с неправилна оценка на доказателствените материали, липсата на мотиви, относно фактите, които се приемат за установени и въз основа на които е направен извода за несъставомерност на деянието по чл. 213а, ал. 1 НК, е основателен. Настоящият състав намира, че при постановяването на новата присъда въззивният съд не е изпълнил основното си задължение по чл. 339, ал. 3 вр. с чл. 305 НПК - да посочи какви обстоятелства приема за установени, въз основа на кои доказателствени материали, а при наличието на противоречиви такива- убедителни съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят. В мотивите към въззивната присъда на стр. 3 е отразено, че "настоящият въззивен състав приема фактическата обстановка, възприета и установена от първоинстанционния съд в мотивите по присъда № 10/09.07.2008 г., постановена по н. о. х. д. № 180/2008 г. по описа на РС- Б., с известни допълнения, които са съществени". Веднага след това въззивният съд излага своите съображения единствено по въпроса налице ли са били облигационни отношения между подсъдимия и частния обвинител В. Д.. Като приема, че Д. е дължал пари на подсъдимия, въззивният съд прави и извода, че субективната увереност на подсъдимия за този факт, изключва съставомерността на деянието. Все във връзка с този извод са и съображенията, че щом е установено неправомерно разпореждане със средства, собственост на подсъдимия всички действия, предприети от него са позволени. А какви са тези "действия" въззивният съд по никакъв начин не е посочил, а ако по отношение на тях той приема фактическите изводи на първия съд, то очевидно не се касае до поставянето им в основата на решението, чрез добавянето на т. нар. "допълнения, които са съществени", защото те обосновават противоположен, на приетия от първия съд извод по приложението на закона, а по своята същност сочат и на неразбиране на обективните и субективни признаци от състава на чл. 213а НК. Липсата на изготвени мотиви, в съответствие с изискванията на закона не позволява на настоящата инстанция да извърши проверка на действителната воля на въззивния съдебен състав и да даде пълен отговор на възражението относно допуснатото с оправдаването на подсъдимия по повдигнатото обвинение нарушение на материалния закон. Наличието на касационното основание по чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК има за последица отмяна на постановеното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение