Решение № 7797 от 24.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2618/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Министъра на отбраната, подадена чрез юрисконсулт Въргова срещу решение 106/11.01.2024 г., постановено по административно дело 32/2023 г. на Административен съд Велико Търново. В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано- касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. При изложени съображения прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на нов по същество на спора, с който да се отхвърли жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответникът Шугър Импекс Трейдинг ЕООД, със седалище и адрес на управление град Велико Търново, [улица], представлявано от Св. Илиева, действаща чрез пълномощника си адв. Г.Николова, в представен писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба, поради което моли същата да бъде отхвърлена. Претендира разноски. Представя писмено становище. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК от надлежна страна, спрямо която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд Велико Търново е отменена заповед ЗС-1/5.1.2023г. на министъра на отбраната, с която е наредено изземване от жалбоподателя на недвижим имот, намиращ се в гр. В.Търново, пл. Майка България 1. За да достигне до този извод съдът е приел, че заповед ЗС-1/5.1.2023г. на министъра на отбраната е постановена от компетентен административен орган, в кръга на правомощията му, установени в чл.80а, ал.1 ЗДС. Актът е в предписаната от закона форма, но е постановена в противоречие с изискванията на чл. 59, ал.2 от АПК. Административния съд е приел, че е налице и допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, както на чл. 35 от АПК, така и на чл. 36 от АПК, което представлява самостоятелно основание за отмяна на заповедта. Също така установено от съда е, че административния акт е издаден в противоречие и с материалноправните норми, и целта на закона. За да е налице материална законосъобразност на заповедта за изземване на имота по чл.80а, ал.1 от ЗДС, законодателя предвижда наличието на няколко кумулативни елемента от фактическия състав, в това число прекратено договорно отношение, въз основа на което се е държал имота, едностранно писмено уведомление от страна на АО и получаването му по реда на ГПК от страна на дружеството, като по отношение на последните две по делото няма спор. Съдът е приел за спорен момента дали възникнало ли е право на едностранно прекратяване на сключен срочен договор за наем между Изпълнителна агенция Военни клубове и военно-почивно дело като наемодател и Шугър Импекс Трейдинг ЕООД като наемател. Административния съд просторно е изследвал относимите факти по делото, съпоставяйки ги с отонсимите правни норми и е достигнал до извода, че към момента на изтичане срока на предизвестието за прекратяване на наемния договор не са били налице предпоставките за прекратяването му, поради което същия не е прекратен, тъй като неизпълнението на инвестиционната програма не е по вина на дружеството, а е налице обективна невъзможност за изпълнение на същия, доколкото не е знаел какви дейности следва да извърши до подписване на споразумение 24.11.2021г. На последно място съдът е приел, че заповедта противоречи и на целта на закона, тъй като с изпълнението и биха се причинили значителни имуществени вреди на държавата, изразяващи се в това, че в голям период от време би се лишила от наемна цена до определяне на нов наемател, биха се съкратили работни места, биха се намалили приходите от данъци, като за наемодателя остава правото да поиска наемателя да заплати направените от него разходи по укрепване на покрива. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че решението е необосновано. Решаващият съд е събрал относимите доказателства, които е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност. Мотивите на обжалваното решение са формирани на база възприетите факти и дават конкретни отговори на развитите оплаквания на жалбоподателя. При изяснена фактическа обстановка, съдът е достигнал до обосновани правни изводи. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Решаващият съд е обосновал своите изводи след точен анализ на приложимата нормативна уредба. Правилно съдът е приел, че обжалваната заповед не съответства на изискванията на материалния закон. Съгласно чл. 80а, ал. 1 от ЗДС държавен имот, предоставен за ползване и управление на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната, който се владее или държи без основание или на отпаднало основание от друго физическо или юридическо лице, или който се ползва не по предназначение, се изземва въз основа на заповед на министъра на отбраната. С посочената разпоредба законодателят е предвидил бърз и ефикасен начин за защита на държавната недвижима собственост предоставена на МО и БА, чрез изземването й от лица, които я владеят или държат без правно основание. За упражняването на законово уреденото правомощие за издаването на заповед за изземване на недвижим имот е необходимо кумулативното наличие на три предпоставки, а именно: 1/ имотът, предмет на заповедта да съставлява държавна собственост; 2/ същият имот да се владее или държи от адресата на заповедта и 3/ това действие да е без правно основание. Правилно съдът, въз основа на събраните по делото доказателства е приел, че в конкретния случай не са налице кумулативно предвидени по закон предпоставки за издаване на обжалваната заповед. Съгласно доказателствата по делото, в случая не са спорни първите елементи от фактическия състав, а спорът се свежда само по отношение на дали имотът се държи без основание или на отпаднало основание. Административния съд е дал логически обоснован отговор на спорния въпрос, основан на фактите по делото и при правилно тълкуване на материалния закон. При правилно очертана правна рамка относно възникване и прекратяване на наемното правоотношение, обосновано е прието, че процесният имот е бил държан на годно правно основание. Неоснователен е довода на касационния жалбоподател, че неправилно административния съд е приел, че заповедта е издадена в противоречие с целта на закона. Настоящият съдебен състав, приема за правилен извода на съда, предвид подробно изложените мотиви на първата инстанция в тази посока, настоящият касационен съдебен състав възприема същите като правилни и намира за ненужно да възпроизвежда същите в настоящото решение и към които препраща, предвид възможността за това по чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е правилно, поради което не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. Предвид изхода от спора и предявеното от процесуалния представител на ответната страна искане за присъждане на разноски за настоящата инстанция, министерство на отбраната следва да бъде осъдено да заплати такива за касационното производство, в размер на 300 лева. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение,