Решение № 9165 от 17.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6919/2018 г.

Решение № 9165 от 17.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6919/2018 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Общински съвет Кюстендил (ОбС - Кюстендил) и по касационна жалба на Сдружение на пострадалите от недобросъвестността на община Кюстендил (СПИНОК) срещу Решение № 547 от 26.03.2018 г., постановено по адм. д. № 748 по описа за 2017 г. на Административен съд Благоевград (АС - Благоевград), с което е отменено решение № 505 по протокол № 22/29.06.2017 г. на Общински съвет – Кюстендил. Касаторът Общински съвет Кюстендил твърди, че решението е недопустимо, поради липсата на правен интерес от страна на оспорващия и неправилно, поради необоснованост, постановяване при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Иска неговото обезсилване или при условията на евентуалност да се отмени същото и отхвърли оспорването. Ответникът Сдружение на пострадалите от недобросъвестността на община Кюстендил (СПИНОК) чрез процесуалния си представител адв. Зарков оспорва касационната жалба. Касаторът Сдружение на пострадалите от недобросъвестността на община Кюстендил (СПИНОК) твърди, че решението е недопустимо, тъй като е взето от едноличен състав – касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК. Моли решението да бъде изменено в частта за разноските. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба на Общински съвет Кюстендил е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, е основателна, по изложени по-долу съображения. Касационната жалба на СПИНОК е недопустима, по аргумент от чл. 210 АПК, тъй като решението е благоприятно за този касатор. Производството пред АС Благоевград е образувано по жалба на СПИНОК против Решение № 505 по Протокол № 22/29.06.2017 г. на Общински съвет – Кюстендил, с което на основание чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1, т. 6 вр. чл. 27, ал. 4 и ал. 5 ЗМСМА, във вр. с чл. 124 от Закона за публичните финанси (ЗПФ) и чл. 29 от Наредбата за условията и реда за съставяне, обсъждане, приемане, изпълнение и отчитане на общинския бюджет на Община Кюстендил, чл. 5, ал. 2 вр. чл. 5, ал. 1, т. 6 от Правилника за организацията и дейността на Общински съвет – Кюстендил, неговите комисии и взаимодействието му с общинска администрация е приел вътрешни компенсаторни промени по бюджета на общината за 2017 г. С обжалвания съдебен акт оспореното решение е отменено, поради допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, като е преценено, че в случая не е спазен процесуалният ред за неговото приемане - не е проведено публично обсъждане чрез обявяване на проекта за изменение на бюджета на интернет страницата на общината и в местните средства за масово осведомяване поне 7 дни преди датата, определена за провеждане на обсъждането. Решението е недопустимо. Налице е касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК, за което съдът следи и служебно, по аргумент от чл. 218, ал. 2 АПК. В Тълкувателно решение № 2 от 16.04.2013 г. по Тълкувателно дело № 4/2011 г. на ВАС се приема, че решението на общинския съвет по чл. 21, ал. 1, т. 6 ЗМСМА, с което се приема и изменя годишният бюджет на общината и се приема отчетът за изпълнението му, е общ административен акт по смисъла на чл. 65 АПК. Оспорващото сдружение е извън кръга на субектите, посочени в чл. 45 ЗМСМА, които могат да оспорват актовете на общинските съвети, поради което следва да бъде изследвано наличието на неговия правен интерес за оспорване на процесното решение. Такъв правен интерес обаче не е налице. Разпоредбите на чл. 120, ал. 2 КРБ и чл. 147, ал. 1 АПК определят обжалваемост на всички административни актове, но при задължителното условие- обжалваният акт да засяга лицето. Граматическото и логическото тълкуване на тези разпоредби води до извода, че правото на оспорване на административните актове е обусловено от наличие на личен и пряк интерес у оспорващия. Интересът е личен и пряк, когато оспореният акт непосредствено засяга правната сфера на оспорващия или създава опасност от непосредствено засягане на негови права, свободи и законни интереси, или непосредствено създава задължения за него. Когато е издаден общ административен акт, легитимирани да го обжалват са само тези, чиито права актът засяга или би могъл да засегне - 147, ал. 1, във вр. с чл. 184 АПК. В административния процес правото на жалба зависи от въздействието, което административният акт оказва върху правната сфера на лицата. Оспорването следва да цели премахване на неблагоприятните правни последици, които актът поражда за оспорващия, респективно към предотвратяване възникването на неблагоприятни последици за него. На преценка подлежи налице ли е негативен правопроменящ, правопрекратяващ или правопогасяващ ефект спрямо конкретен субект. В случая такъв ефект не е налице. Приетите финансови корекции в бюджета на общината за 2017 г. не засягат негативно сдружението и не застрашават или нарушават негови права. То не е адресат на акта и от акта за него не произтичат пряко задължения. Сдружението не е участник в процедурата по приемане на решението - чл. 69 и чл. 179 АПК. С извършените корекции в бюджета не могат да бъдат нарушени или застрашени права или законни интереси на сдружението. Няма данни то да участва в правоотношенията по кумулиране, принудително събиране и изразходване на средства. Не се твърди и няма данни дружеството да е данъчнозадължен субект - чл. 11, чл. 53 от ЗМДТ. При липса на правен интерес за оспорващия, оспорването с цел контрол за законосъобразност върху актовете на администрацията би се приравнило на надзор за законност от страна на гражданите, каквото правомощие е възложено изцяло на Прокуратурата- чл. 16 АПК. Сдружението има възможност да сезира Прокуратурата, която да упражни правомощия си по надзора за законност - чл. 147, ал. 2, във вр с чл. 184 АПК. Правен интерес за оспорващия не произтича и от предмета на дейност на сдружението. Намеренията, възпроизведени като предмет на дейност на СПИНОК, като ЮЛНЦ, осъществяващо дейност в обществена полза не визират обстоятелства, които да обусловят наличие на правен интерес - чл. 147 АПК. Описани са евентуални, бъдещи и хипотетични правоотношения с неустановени параметри. Защита срещу незаконосъобразни проявления на дейността на администрацията е винаги конкретна и се реализира от субект, чиято правна сфера е накърнена от определено със своите елементи административно правоотношение - чл. 128, ал. 1, т. 1-3 и ал. 2 АПК. Предвид изложеното, в случая не може да се приеме, че е изпълнено изискването за обосноваване на правен интерес, като абсолютна положителна процесуална предпоставка за упражняване правото на жалба срещу общ административен акт. Липсата на правен интерес, обосновава извод за недопустимост на жалбата - чл. 159, т. 4 от АПК. В тази връзка не е необходимо да се излагат съображения относно правилността на отмяната на обжалваното решение на ОбС. С приемането за допустима на подадената жалба административният съд се е произнесъл по нейното същество с решение, което като недопустимо следва да бъде обезсилено, а производството по делото - прекратено. Касационната жалба на СПИНОК, като недопустима, следва да бъде оставена без разглеждане, а съдебното производство по нея следва да бъде прекратено. Съобразявайки крайния резултат от оспорването, на СПИНОК не се дължат разноски за производството за двете инстанции. При този изход от спора и липса на съответно искане от Общински съвет Кюстендил, разноски не се присъждат. При изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, трето отделение