Решение № 1348 от 31.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8834/2017 г.

Решение № 1348 от 31.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8834/2017 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, насочена срещу Решение № 177 от 16.06.2017 г., постановено по адм. дело № 138/2017 г. на Административен съд- Стара Загора (АС Стара Загора). Касационният жалбоподател счита решението за незаконосъобразно, неправилно и необосновано- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва, че в случая не са налице предпоставките по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за уважаване на исковата претенция, защото разходите за заплатеното адвокатско възнаграждение не са в пряка причинно-следствена връзка с отмененото наказателно постановление. Иска отмяна на съдебното решение и вместо него да се отхвърли изцяло предявения иск за обезщетение. Ответникът Д. С. в писмен отговор, подаден от адвокат Г. счита жалбата за неоснователна, а постановеното решение за допустимо, правилно и законосъобразно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че при постановяване на съдебното решение от АС Стара Загора не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за неговата отмяна. Намира същото за валидно, допустимо и правилно и като такова иска да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Производството пред първоинстанционния съд се е развило по искова молба, подадена от Д. Ст. против Изпълнителна агенция "Рибарство и аквакултури" /ИАРА/ гр. Бургас, ул. "Княз Александър Батенберг" № 1 за присъждане на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ на сумата 680 лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили от ангажирана адвокатска защита по НАХД № 1111/2016 г. по описа на Районен съд Казанлък в две съдебни инстанции, ведно със законната лихва от завеждане на делото до окончателното изплащане. С обжалваното решение на Административен съд- Стара Загора Изпълнителна агенция "Рибарство и аквакултури" гр. Бургас, ул. "Княз Александър Батенберг" № 1 е осъдена да заплати сумата 680 /шестстотин и осемдесет/ лв, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 23-070/28.07.2016 г, издадено от Началника на отдел "Рибарство и контрол- Южна България" към ИАРА, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.03.2017 г. до окончателното й изплащане. В съдебния акт се посочва, че с Решение № 329/16.09.2016 г, образувано АНД № 1111/2016 г. по описа на Районен съд Казанлък е отменено като незаконосъобразно НП № 23-070/28.07.2016 г. от Началника на отдел "Рибарство и контрол- Южна България" към ИАРА, с което на основание чл. 85 от Закона за рибарството и аквакултурите е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1000 лв. Решението е оставено в сила с Решение № 12/30.01.2017 г. по КНАД № 364/2016 г. по описа на Административен съд Стара Загора. АС Стара Загора, за да уважи исковата претенция приема, че са налице първите две предпоставки за ангажиране отговорността на ИАРА гр. София по предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ– издаден незаконосъобразен акт от длъжностно лице на държавата при изпълнение на административна дейност. На следващо място е намерил за безспорно установено, че за обжалването на посоченото НП ищцата е ангажирала адвокат, като е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 680 лв. за двете инстанции, като направените от лицето разноски, съставляващи заплатен адвокатски хонорар, несъмнено представляват имуществени вреди по смисъла на закона и подлежат на репариране. Според първостепенният съд налице е и пряка причинно-следствена връзка между направения от ищцата разход за адвокатско възнаграждение и отмененото НП, тъй като адвокатската защита е ангажирана именно и единствено във връзка със съдебното производство по обжалване на НП № 23-070/28.07.2016 г. от Началника на отдел "Рибарство и контрол - Южна България" към ИАРА. В заключение е прието за доказано по делото, че ищцата е претърпяла имуществени вреди в размер на 680 лв., изразяващи се в направени от нея разноски за заплатени адвокатски възнаграждения във връзка с водените съдебни производства по обжалване на НП № 23-070/28.07.2016 г, отменено като незаконосъобразно с влязъл в сила съдебен акт. Намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати тази сума, ведно със законната лихва върху нея, считано от 27.03.2017 г. (датата на завеждане на делото) до окончателното изплащане. Настоящият съдебен състав намира касационната жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Правилно АС Стара Загора намира претенцията за присъждане на обезщетение за претърпени вреди за основателна и доказана, както по основание, така и по размер. Неоснователни са твърденията в касационната жалба за липсата на предпоставките на чл. 1 ЗОДОВ за реализиране на отговорността на държавата. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е дейността на органа - негов издател. Наказателното постановление се издава от административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. В този смисъл определящо за квалификацията на иска за вреди е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, в резултат на административна дейност, поради което представлява властнически акт и е в резултат от санкционираща административна дейност. Правилно решаващият съд счита, че е налице причинна връзка между незаконосъобразният адм. акт на администрацията и понесените вреди. Субективното право на обезщетение възниква само ако вредите са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното волеизявление на административен орган– чл. 4 ЗОДОВ. Преки са вредите, които са нормално настъпваща и обусловена последица от вредоносния резултат, т. е. които са адекватно следствие от увреждането. Съобразно Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на Върховния административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. С оглед възприетото в този тълкувателен акт, който е задължителен за съдилищата, се налага заключение, че наказателните постановления се издават, при осъществяването на административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което причинените от дейността вреди, подлежат на обезщетяване по реда на специалния закон. При отмяната на наказателните постановления като незаконосъобразни държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които се явяват тяхна пряка и непосредствена последица. Договорните отношения между адвоката и клиента имат за предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност- чл. 24, ал. 1 и чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). При тях адвокатът следва да получи възнаграждение за положения труд, а клиентът да го заплати в размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа. По делото е установено, че лицето е било надлежно представлявано от адвокат в административно- наказателното производство пред РС Казанлък и АС СтЗ. Пред по АНД № 1111/2016 г. по описа на районен съд Казанлък е представен договор за правна защита и съдействие от 25.08.2016 г. и пълномощно (л. 30 и л. 31), с който е установено заплащане от страна на ищеца на хонорар в размер 230 лева за осъщественото процесуално представителство. Допълнително с Договор за доплащане от 01.09.2016 г. по договора за правна защита и съдействие от 25.08.2016 г. са заплатени 150 лв (л. 32). По КАНД № 364/2016 г. на Административен съд – Стара Загора е представен Договор за правна защита и съдействие от 05.04.2017 г., с който е установено заплащане от страна на ищеца хонорар в размер 300 лева за осъщественото процесуално представителство. В тази връзка съобразно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. по Тълкувателно дело № 6/2012 г. на ВКС съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждение и в договора е описан начинът на плащане. Пред посочените съдилища, е представено доказателство за заплащане на адвокатско възнаграждение, тъй като в договорите по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата е отбелязано извършеното плащане. Плащането в хода на делата е за осъществена по него правна защита. С това е доказана реално причинена вреда от отменения адм. акт, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В пряка причинна връзка по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ с издаденото наказателно постановление, отменено от съда като незаконосъобразно, лицето е претърпяло вреди, изразяващи се в направата на разноски в размер на 680 лева за адвокатско възнаграждение в производството по съдебно обжалване. Ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение, ако не беше издадено наказателното постановление, за обжалването на което е ангажирал квалифициран защитник. Адвокатската защита в съдебното производство се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което разноските за възнаграждение за един адвокат подлежат на възстановяване. Решението на административния съд е правилно и следва да остане в сила. Следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждането на разноски- чл. 143, ал. 4 АПК, във вр. с чл. 228 АПК. Същите са в размер на 100 лева, съгласно Договор за правна защита и съдействие (лист 21), където е посочено, че тази сума е заплатена в брой. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение