Решение № 2295 от 18.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5833/2018 г.

Решение № 2295 от 18.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5833/2018 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК. Т. Славова като наследник на съпруга си С. Славов – жалбоподател в първоинстанционното производство в качеството му на ЕТ "Такси – Славов - С. Христов", оспорва Решение № 454/9.03.2018 г. на Административен съд – Бургас по адм. дело № 2484/2017 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 1824/13.07.2017 г. на зам. -кмета по СИРР на община Бургас, нареждаща премахването на незаконен строеж "Дървена постройка" с идентификатор 07079.651.306. 7 по КК на гр. Бургас, обслужващ кафе-аперитив с идентификатор 07079.651.306. 6 по КК на гр. Бургас и находящ се в УПИ II, кв. 7, ж. к. "Меден рудник", до котелно между ОДЗ и училище "Петко Росен". Ответниците – зам. -кметът по СИРР на община Бургас, Х. Славов и Б. Славов, не вземат участие в процеса. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на оспореното решение. Касационната жалба е допустима, но неоснователна. Постройката с описаните в заповедта параметри представлява строеж според дефиницията на § 5, т. 38 ДРЗУТ, за чието изграждане на общо основание е бил необходим нарочен разрешителен акт от главния архитект на общината - чл. 148, ал. 1 и 2 ЗУТ. При липсата му строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 вр. чл. 225а, ал. 1 ЗУТ. С оглед реализирането на обекта в имот – публична общинска собственост, отреден за училище, строежът е незаконен и на основание т. 1 на текста. Търпимостта на строежа, която би осуетила премахването му, правилно е изключена от съда. Тя е уредена с § 16, ал. 1 ПРЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗРЗИДЗУТ и максималният период за преценката на търпимост на строеж по втората разпоредба е удължен до 31.03.2001 г. Не се установява от доказателствата обектът да е изграден до посочената времева граница. Административният съд е приел за момент на извършване на строителството 8.04.2002 г., според съдебно-техническата експертиза обектът е изграден в сегашния му вид след 28.10.2010 г., като и в двата случая разпоредбите за търпимостта са неприложими. Неоснователен е единственият касационен довод, с който се отрича принадлежността на адресата на акта към лицата със задължението за премахване на строежа. Изяснено е, че извършител на строежа е неговият бивш собственик ЕТ "Такси – Славов – С. Христов". Параграф 3, ал. 1 ДР на Наредба № 13/23.07.2001 г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях изрично предвижда, че адресат/адресати на заповедта са физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за премахване на незаконния строеж. Аргумент в подкрепа на възлагането на задължението именно върху извършителя на строежа е и разрешението по чл. 225а, ал. 5 ЗУТ. Затова премахването на строежа е разпоредено законосъобразно, а отхвърлящото жалбата против заповедта съдебно решение съответства на материалния закон. Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение – чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение