Решение № 58 от 31.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2661/2020 г.

Решение № 58 от 31.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2661/2020 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Емилия Донкова Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 575 от 29.12.2020 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 1551 от 20.12.2019 г., постановено по гр. д. № 1994/2019 г. по описа на Пловдивския окръжен съд. Касаторите искат обжалваният съдебен акт да бъде отменен като неправилен - касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК.

Ответниците по касация И. Н. Р., П. П. Т., Б. П. Т. и М. А. Т., чрез процесуалния си представител, считат, че касационната жалба е неоснователна. В съдебно заседание не изразяват становище.

Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ гражданско отделение, провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния процесуалноправен въпрос: необходимо ли е за уважаването на иск по чл. 109 ЗС да се докаже, че действията на ответниците, изразяващи се в извършено незаконно строителство в съсобствения имот и завземането по този начин на по-голяма част от дворното място, пречат на ищцата да упражнява правата си в него.

На така поставения въпрос трябва да се даде следният отговор:

В ТР № 4/06.11.2017 г. по тълкувателно дело № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, т. 3 от същото, е прието, че за уважаване на иска с правна квалификация чл. 109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право. Преценката за това кои неоснователни въздействия са по-големи от обикновените /чл. 50 ЗС/ и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело. Когато увреждащото въздействие е осъществено чрез изграждане на незаконна постройка в съсобствения на страните имот, също следва да се установи, че извършеното строителство пречи, смущава или ограничава притежаваното от ищеца право на собственост.

Съдът прие за установено следното:

В исковата молба на И. Н. Р. е посочено, че страните са съсобственици на УПИ ** в кв. 53 по плана на [населено място], [община], в който незаконно са били построени следните сгради: сграда на едно ниво-гаражно помещение, две стаи и навес, пристройка към собствената на ответниците стопанска сграда, кокошарници, както и ограда. Изложени са твърдения за наличието на пречки за използване на дворното място – площта под сградите. В първото съдебно заседание след връщане на делото за ново разглеждане от районния съд, такива пречки се сочат и по отношение ползването на жилищната сграда /изградената пристройка е долепена до нея/, както и на северната част на стопанската сграда – собственост на ищцата и ответниците П. Т., Б. Т. и М. Т..

Ответниците С. Х. Б. и Х. А. Б. оспорват исковете. В защитата си сочат, че процесните постройки и ограда са съществували към момента на закупуване на дворното място. Останалите ответници считат, че исковете са основателни.

С първоинстанционното решение исковете са били уважени в частта за премахване на пристройката към жилищната сграда и на оградата по цифри 1, 24 с дължина 20 м. и отхвърлени по отношение на останалите сгради и оградата по цифри 5, 11, 12.

С обжалваното въззивно решение е отменено първоинстационното решение, в частта, с която са били отхвърлени исковете за премахване на масивна сграда на едно ниво в югоизточната част на дворното място, стопанска постройка в югозападната му част и ограда в участъка по цифри 5, 11, 12, като ответниците С. Х. Б. и Х. А. Б. са осъдени да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на И. Н. Р. да упражнява правото си на собственост върху 6/10 ид. ч. от имота, като премахнат описаните по-горе сгради и ограда. Решението е потвърдено в частта, с която исковете срещу касаторите са уважени.

Въззивният съд е приел, че постройките представляват незаконни строежи. Липсва съгласие на останалите съсобственици за тяхното изграждане. Решаващите изводи, че същите създават пречки по-големи от обикновените за упражняване правата на ищцата, са свързани с намаляване площта на терена, който може да се ползва от нея с площта под сградите /общо 135 кв. м. /. Оградите също препятстват фактическото ползване на имота, предвид липсата на неговото реално разпределение между страните.

По касационната жалба:

По делото е установена следната фактическа обстановка:

Ответницата С. Б. притежава 1/2 ид. ч. от дворното място и е индивидуален собственик на южната част на стопанската сграда /същата ги е получила по дарение от родителите си Х. и Н. Б. /. Видно от нотариален акт № 83/1998 г. за покупко-продажба на недвижим имот, Х. Б. е придобил правото на собственост върху 1/2 ид. ч. от УПИ **, заедно с правото на надстрояване на втори жилищен етаж на съществуващата жилищна сграда /същото не е реализирано/ и южната част от построената стопанска сграда. Ищцата /заедно с починалия си съпруг/ е придобила 9/10 ид. ч. от 1/2 ид. ч. /нотариален акт № 45 от 1992 г. за покупко-продажба/, заедно с първия етаж от жилищната сграда и пристройка към нея /баня и кухненска ниша/, както и северната част на стопанската сграда. Другата 1/10 ид. ч. от описаната 1/2 ид. ч. от дворното място, е била притежавана от М. Т., чиито наследници са ответниците П. Т., Б. Т. и М. Т..

В производството пред районния съд е изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза, като в приложение № 1 към същата с жълт цвят са отразени заснетите в плана сгради: жилищна сграда на един етаж, пристройка към същата /баня и кухненска ниша/, външна тоалетна. Стопанската сграда, описана в документите за собственост, е обозначена с цифри 7, 8, 9, 10. В югоизточната част на дворното място е построена масивна сграда на едно ниво, състояща се от гараж, стопанска сграда с две помещения и коридор, както и навес /означена графично по цифри 19, 18, 16, 13, 14, 15, 17, 19/. Между жилищната сграда и южната част на стопанската сграда е изградена пристройка по цифри 2, 3, 4, 5, 6, 7, 2. Съществува и стопанска постройка – дървена барака в югозападната част на дворното място /по цифри 21, 22, 23, 24, 25/. Направена е и вътрешна ограда от бетонни колове и градинска мрежа в два участъка: по цифри 5, 11, 12, с дължина 17, 20 м. и височина 1, 50 м. и по цифри 1, 24, 25, с дължина 22, 20 м. и височина 1, 50 м.

От събраните гласни доказателства се установява, че сградите и оградата са били построени след закупуването на имота от Х. Б. /свидетелите М. и Ф. /, както и че ищцата ползва северната част от дворното място, а касаторите - южната.

С оглед дадения отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, както и съобразявайки указанията по приложение на закона, дадени с т. 3 на ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, следва да се заключи, че извършеното от ответниците строителство на масивната сграда на едно ниво, състояща се от гараж, стопанска сграда с две помещения и коридор, както и навес /означена графично по цифри 19, 18, 16, 13, 14, 15, 17, 19 и на стопанската постройка – дървена барака в югозападната част на дворното място /по цифри 21, 22, 23, 24, 25/, не пречи, не смущава, нито ограничава притежаваното от ищцата право на собственост върху съсобствения на страните имот, нито върху жилищната сграда и северната част на стопанската сграда. Искът за премахването на описаните постройки следва да бъде отхвърлен.

Не е извършено разпределение на ползването на дворното място, поради което искът за премахване на оградите е основателен. Искът е основателен и по отношение на пристройката между жилищната сграда и южната част на стопанската сграда /по цифри 2, 3, 4, 5, 6, 7, 2/. Изграждането й води до лишаване на ищцата от достъпа до външните стени на жилищната сграда, нейна индивидуална собственост, който е необходим за поддържането й. Извършеното строителство на описаната сграда пречи на ищцата да упражнява правото си на собственост върху жилищната сграда.

Съобразно изложеното исковата претенция е частично основателна, поради което въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно в частта, с която е разпоредено премахването на двете стопански постройки. Тъй като спорът е изяснен, делото следва да бъде решено от Върховния касационен съд, като искът относно тези постройки бъде отхвърлен. В частта, с която е разпоредено да бъдат премахнати оградите и пристройката към жилищната сграда, като законосъобразно въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане за присъждане на разноските в касационното производство, на касаторите следва да се присъдят такива в размер на 60 лв., съобразно уважената част от жалбата.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.

Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 1551 от 20.12.2019 г., постановено по гр. д. № 1994/2019 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, в ЧАСТТА, с която са уважени исковете на И. Н. Р. срещу С. Х. Б. и Х. А. Б. за премахване на масивна сграда на едно ниво в югоизточната част на дворното място и на стопанска постройка, представляваща дървена барака в югозападната част на дворното място, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ исковете на И. Н. Р. срещу С. Х. Б. и Х. А. Б. с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на ищцата да упражнява правото си на собственост върху УПИ ** в кв. 53 по плана на [населено място], [община], като премахнат масивна сграда на едно ниво в югоизточната част на дворното място, състояща се от гараж, стопанска сграда с две помещения и коридор, както и навес /означена графично по цифри 19, 18, 16, 13, 14, 15, 17, 19 на скицата към заключението на съдебно-техническата експертиза/ и стопанска постройка, представляваща дървена барака в югозападната част на дворното място /означена по цифри 21, 22, 23, 24, 25 на скицата към заключението на съдебно-техническата експертиза/.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в ЧАСТТА, с която исковете са уважени по отношение на ограда по цифри 1, 24, 25 с дължина 22, 20 м., височина 1, 50 м., ограда в участъка по цифри 5, 11, 12, с дължина 17, 20 м., височина 1, 50 м. и пристройка по цифри 2, 3, 4, 5, 6, 7, 2 на скицата към заключението на съдебно-техническата експертиза, с площ 25 кв. м., находяща се между жилищната сграда и южната част на стопанската сграда.

Осъжда И. Н. Р. да заплати на С. Х. Б. и Х. А. Б. разноски в касационното производство в размер на 60 лв. /шестдесет лева/.

Решението е окончателно.