Решение № 7980 от 11.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15577/2013 г.

Решение № 7980 от 11.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15577/2013 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Снежана Йорданова Данева, от гр. София, против решение № 5545 от 16.08.2013 г., постановено по адм. д. № 2304/2013 г. по описа на Административен съд София-град. Жалбоподателката навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон. Моли решението да бъде отменено и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - кметът на Столична община, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Снежана Йорданова Данева против заповед № РД-15537/5.02.2013 г. на кмета на Столична община, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 4 от Закона за държавния служител (ЗДСл) вр. чл. 27 и чл. 7, ал. 2, т. 6 от ЗДСл служебно правоотношение на жалбоподателката е прекратено. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалния закон. Решението е законосъобразно. Жалбоподателката е заемала длъжност "главен експерт" в дирекция "Зелена система" към Направление "Зелена система, екология и земеползване" при Столична община и кметът е компетентният орган да издаде заповедта съгласно чл. 44, ал. 1, т. 3 от ЗМСМА, поради което и изводът на съда в този смисъл е правилен. Законосъобразен е и изводът на първоинстанционния съд, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма, като същата съдържа задължителните реквизити по чл. 108, ал. 1 от ЗДСл. Правилно в обжалваното решение е прието, че при постановяване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същият е в съответствие с материалния закон. По несъмнен начин по делото е установено, че за периода от 16.06.2011 г. до 15.11.1012 г. Снежана Данева е работила като държавен служител на описаната по-горе длъжност и същевременно е работила и по трудов договор. Съгласно правилото на чл. 7, ал. 2, т. 6 от ЗДСл не може да бъде назначено за държавен служител лице, което работи по трудово правоотношение, освен като преподавател във висше училище. Нормата на чл. 27 от ЗДСл регламентира, че когато по време на осъществяване на служебното правоотношение за държавния служител възникне някое от основанията за недопустимост по чл. 7, ал. 2 от този закон, той е длъжен в 7-дневен срок от настъпването на това основание да уведоми органа по назначаването за несъвместимостта с изпълняваната служба. По несъмнен начин по делото е установено и че такава декларация не е подадена от Данева. Разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 4 от ЗДСл. предвижда, че органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие, когато държавният служител не спази задължението си за уведомяване по чл. 27. Следователно спрямо държавната служителка е осъществен фактическият състав на цитираната норма за прекратяване на служебното й правоотношение. Ето защо като е направил извод в този смисъл Административен съд София-град е постановил решение, което е съответно на материалния закон. Доводът на касаторката за незаконосъобразност на заповедта, тъй като кметът е бил сезиран за допуснатото от служителката нарушение на 21.01.2013 г., а заповедта е издадена на 5.02.2013 г. - извън срока за произнасяне, поради което е просрочена, е неоснователен. Сроковете за произнасяне на административните органи са инструктивни и неспазването им не води до незаконосъобразност на административния акт. Неоснователни са и доводите, че в случая следва да намери приложение хипотезата на чл. 107, ал. 1, т. 4 от ЗДСл, а не тази на чл. 103, ал. 1, т. 4 от ЗДСл. Оспорената заповед е издадена именно на основание чл. 107, ал. 1, т. 4 вр. чл. 27 и чл. 7, ал. 2, т. 6 от ЗДСл. Фактът, че към момента на образуване на административното производство трудовият договор, по който е работила Данева е бил прекратен, е ирелевантен за законосъобразността на оспорената заповед, тъй като в закона не е налице изискване към момента на образуване на производството служителят да продължава да е в несъвместимост. В случая относимият факт е неспазване на задължението за уведомяване по чл. 27 от ЗДСл. Обстоятелството, че жалбоподателката е подала декларация по чл. 29, ал. 2 от ЗДСл, съгласно който всяка година до 30 април държавният служител е длъжен да декларира пред органа по назначаването своето имотно състояние, както и получените през предходната календарна година възнаграждения, свързани с полагане на труд извън служебното правоотношение, основанията за тяхното получаване, както и възложителя/работодателя, който ги е изплатил, не е равнозначно на изпълнение на задължението по чл. 27 от ЗДСл и не освобождава държавния служител от него. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон, поради което не е налице соченото касационно основание за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,